Венера – често наричана злия близнак“ на Земята – се

Венера – постоянно наричана „ злия близнак “ на Земята – се е формирала по-близо до Слънцето и от този момент се е развила много по-различно от нашата планета: при нея топлината от парниковия резултат е изцяло уловена; тя има гъста атмосфера, богата на въглероден диоксид; няма магнитно поле, а повърхността й е задоволително гореща, че да разтопи оловото.

Няколко научни задачи – без екипаж – следва през идващото десетилетие да проучат по какъв начин и за какво се случват тези неща. Но в този момент някои учени желаят да изпратят и задача с хора там (които да прелетят покрай планетата, без да кацат).

Разликата в размерите сред Венера и Земята

Венера има малко по-малък диаметър от Земята и обикаля по-близо до Слънцето. Това значи, че всяка вода на повърхността й би се изпарила малко след образуването си, поддържайки парниковия резултат. Продължителни вулканични изригвания в предишното пък са основали равнини от лава и са нараснали въглеродния диоксид в атмосферата, поради който в този момент топлината от парниковия резултат не може да избяга. Това покачва температурата от малко по-висока от земната до актуалната й стойност от 475°C.

Годината на Венера е по-бърза от нашата (225 дни), само че въртенето към остта й е доста постепенно (243 дни) и е „ ретроградно “ – назад на земното. Бавното въртене е обвързвано с неналичието на магнитно поле, което води до продължителна загуба на атмосфера. Атмосферата на Венера се „ супервърти “ по-бързо от самата планета, а изображения от доста задачи демонстрират V-образни облаци от капки сярна киселина.

Въпреки суровите условия, някои учени спекулират, че на някои височини облаците на Венера може да дават обитаеми условия. Скорошни измервания демонстрират съществуването на фосфин в облаците на Венера, което е евентуален симптом на живот, защото непрестанно се създава от микроби на Земята. Към момента е ясно единствено, че се нуждаем от повече проби и изследвания, с цел да разберем от кое място идва.

„ Венера, Марс и Вулкан “ от Тинторето

Информацията ни за Венера до момента е събрана от няколко сонди. През 1970-82 година руските сонди Венера 7-14 съумяват да кацнат на суровата повърхнина на планетата, да оцелеят до 2 часа и да изпратят изображения и данни. Но остават въпроси за това по какъв начин се е развила толкоз друго от Земята, които също са от голяма важност, с цел да разберем по-добре на кои планети към други звезди може да има живот.

За благополучие, идващото десетилетие дава обещание да бъде доста плодородно за учените фенове на планетата. През 2021 година НАСА избра две задачи – Veritas и DaVinci+ – които би трябвало да бъдат изстреляни през 2028-30 година Европейската галактическа организация избра EnVision за изстрелване при започване на 2030 година Това са допълващи се задачи без екипаж, които ще ни дадат по-задълбочено схващане на средата и еволюцията на Венера.

Задачата на Veritas е да дефинира геоложката история, скалния състав и смисъла на водата в предишното. Мисията DaVinci+ включва орбитален уред и дребна сонда, които ще се спуснат през атмосферата и ще измерят нейния състав; ще изучат образуването и еволюцията на планетата и ще дефинират дали тя в миналото е имала океан. EnVision ще изследва повърхностните, подземните и атмосферните следи от газове на планетата и ще картографира с радар повърхността с по-добра резолюция от всеки път.

Индия също възнамерява задача без екипаж – Shukrayaan-1 – а Русия ще задейства вероятно Venera-D.

Облаците на Венера

Идеята за облитане на Венера с екипаж за първи път е препоръчана в края на 60-те години на предишния век като проектът е да се употребява капсулата Apollo. Но всичко завършва, когато самите задачи Apollo завършват. Сега обаче планът Artemis за полет към Луната, както и други проекти за задачи с екипаж извадига тази тогавашна концепция за полет към Венера от нафталина.

Един подобен полет би разрешил на учените да тестват техники за дълбокия космос, като да вземем за пример по какъв начин да ръководят задача с екипаж със обилни забавяния във времето при връзка със Земята – по този начин можем да се подготвим за по-сложна задача с хора до Марс. Екипажът обаче не би направил никакво кацане или фактически проучване на атмосферата на Венера, тъй като изискванията са прекомерно сурови.

Изследователите, които поддържат тази концепция, настояват, че можете също да се употребява гравитацията на Венера, с цел да се промени курса на галактическия транспортен съд към Марс, което може да спести време и сила спрямо директното отиване от Земята до Марс. Това е по този начин, тъй като вторият вид би претендирал орбитите на двете планети да бъдат подравнени, което значи, че ще би трябвало да се изчака подобаващия миг както по пътя до такава степен, по този начин и назад. Въпреки това, защото задачата с екипаж до Марс би била доста комплицирана, отиването непосредствено от Земята до Марс ще направи дизайна на кораба по-прост.

Изпращането на хора на планета, която може да приютява живи организми, също няма да улесни намирането им, тъй като има рискът да замърсим атмосферата, преди да открием някакъв живот. Най-добрият метод за търсене на биохимични признаци на живот е с автоматизирани сонди. Ще има също обилни топлинни провокации и по-висока радиация от слънчеви изригвания заради по-голямата непосредственост до Слънцето.

И, за жалост, с една такава задача ще са вероятни единствено няколко часа данни. Тя би била и доста скъпо начинание, което обаче без подозрение ще сътвори невероятни изображения и потребни спомагателни данни. Този напор обаче не би добавил малко към подробните и доста по-дълги изследвания, които се възнамеряват сега. Затова вероятността от задача с екипаж до Венера е доста малко евентуална.

Има и малко по-смели оферти за задачи – да вземем за пример, изпращане на дирижабли с екипаж да кръжат в атмосферата на Венера, вместо просто да прелетят веднъж. Това е хубава концепция, която може да реализира повече, само че към този момент остава далечна и нереалистична.

За момента правим проучвания с екипаж единствено в ниската околоземна орбита. Проектът Artemis обаче има за цел да лети с хора към Луната и да построи станция, наречена Gateway, в лунна орбита. Целта е да се вършат опити, да се разреши кацане на екипаж на Луната и най-важното – да се тестват техники в дълбокия космос, като зареждане с гориво и работа в отдалечена среда, което в дълготраен проект може да ни помогне да стигнем до Марс, без да посягаме към Венера.