Велизар Шаламанов: Най-голямата вреда от хибридната война е разделянето на българското общество
Велизар Шаламанов е бил офицер от Българската войска. От 1998 до 2001 година е заместник-министър на защитата.Бил е шеф по съдействие с нациите в Агенцията на НАТО и шеф по съдействие с потребителите в обединената Агенция за връзки и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на защитата в служебното държавно управление на Георги Близнашки.
Какви са проблемите на въоръжените сили, които би трябвало да реши политическото управление, какво то прави и не прави?
- Основният проблем, който би трябвало да бъде решен, е на основата на признатия към този момент проект за повишение на разноските за защита да бъде направена финансова рамка, и то освен до 2024 година, а за интервал, в който ще завърши цялостното превъоръжаване. Мисля, че 2030 година е реален период. Превъоръжаването трябваше да стартира още 2004-2005 след приемането ни в НАТО. Забавянето докара до проблемите, с които се сблъсква в този момент Министерството на защитата - положението на техниката и неналичието на оперативна съгласуемост на тази техника, и в още по-голяма степен напускането на персоналния състав. Решаването на многото свързани проблеми стартира от ясната финансова рамка и на ясна национална стратегия за превъоръжаване. Около това ще се подредят и решенията в другите свързани области.
Какво мислите за проектите на министър Каракачанов да прави нещо като доброволна войска?
- Има възел от проблеми и той би трябвало да стартира да се разплита оттова, откъдето ще се основат благоприятни условия за решение, един по един. За мен главното предизвикателство е превъоръжаване по стандарти на НАТО за реализиране на оперативна съгласуемост, с цел да могат наши формирования да станат част от структурите на силите на НАТО, с цел да можем и да домакинстваме на многонационални формирования. Основата на решаването на тези проблеми е ясна финансова рамка, която най-вероятно ще бъде от порядъка на 10 милиарда лева за 10-11 години. Така ще може да се развие стратегия за преподготовка, привличане на нови хора, ротацията им в сили на НАТО и Европейски Съюз, ще се реши въпросът за ангажиране на нашата промишленост за основаване на качества освен за нашата войска, само че и за НАТО за излизане взаимно със съюзнически компании на нови пазари. Ще се реши въпросът и с добра професионализация на ядрото на армията, след което може да се сложи въпросът и за структури за подготовка на младежи, за подготовка на популацията. Трябва да има крепко ядро на професионалната войска. Както и някогашният министър председател Иван Костов уточни на конференция предходната седмица, здравото ядро на армията е хубавичко основа за посрещане на провокациите на хибридните закани, в това число и киберзаплахите. Без целенасочена инвестиция в крепко професионално ядро на армията ние не можем да решим нито един от другите проблеми.
Казахте " хибридни закани ", мислите ли, че има превръщане на публичното мнение, прекосяване към антиатлантическо говорене, превръщане към Русия вследствие на " хибридните вести ", в случай че назовем по този начин дезинформацията?
- Това демонстрират проучвания, показани от проф. Янцислав Янакиев, че от 2013 година стартира тренд на спадаща поддръжка към НАТО, към евроатлантическите съдружници и възходяща поддръжка за по-тясно съдействие с Русия. Такива трендове могат да бъдат обяснени единствено с незадоволителна работа за разяснение на ролята на България в НАТО, изгодите за сигурността на България, за икономическото развиване, за ролята на НАТО и Европейски Съюз за това България да се развива като естествена европейска страна. От друга страна, много съществени запаси се хвърлят за развиване на особено отношение към Русия, което се свързва с някакви огромни енергийни планове, от които България се чака доста да завоюва, а ние знаем, че към този момент единствено губи. Най-голямата щета от тези хибридни въздействия е разделянето на българското общество. Ако в действителност има хора, които са толкоз загрижени за Русия, не й оказват помощ, като поддържат отдалечаването на България от полезностите на Европа, защото рано или късно Русия би трябвало да одобри европейските полезности, с цел да се развива - това е най-сериозният абсурд.
Какво може да направи властта против хибридната война, дезинформацията?
- Мога да ви кажа какво прави НАТО, последните 8 години съм работил там. Първо НАТО сътвори дирекция за новите провокации към сигурността, където има структури за енергийна сигурност и киберзащита. След това сътвори още една нова дирекция за разузнаване и сигурност, която има изчерпателен център за откриване на хибридните закани и повишение на осведомеността и разбирането на тези закани. В 8 страни в Източна Европа, в това число в България, се сътвориха структурни звена за интеграция на силите на НАТО, по този начин наречените NFIU, те работят и по това да бъдат разкрити механизмите на хибридните закани, защото те са опасност за устойчивостта на страната. Създаде се център за проучване на хибридните опасности, който е взаимен сред НАТО и Европейски Съюз, в Хелзинки. Европейският съюз също работи интензивно в тази посока, двата съюза имат тактики за противопоставяне на хибридните закани. България като страна - член на Европейски Съюз и НАТО, би следвало първо интензивно да се възползва от тези принадлежности, да сътвори отчетлива Национална тактика за адресиране на хибридни закани, да сътвори координационен център по тези въпроси.
Според аналитичното звено за сигурност в НАТО това, което отличава България, е корупцията. Русия употребява корупцията като метод за влияние...
- Смисълът на хибридната война е, че евентуалната противостояща страна се възползва от нашите недостатъци. Ако приемем, че корупцията е една от тях, това е покана към този, който желае да ни влияе за да ни обезсили. Това значи, че център за съгласуваност на противопоставяне на хибридни дейности и хибридни закани би трябвало да адресира и този въпрос в съдействие с към този момент построените структури в тази област. Не споделям, че би трябвало да се прави нов орган за битка с корупцията. Най-важното в киберотбраната, в противодействието на хибридните закани е събирането, шерването на информация със съдружниците, обработването й, с цел да се получи ясна картина за нанасяните вреди и за набелязване на съответни дейности на способени органи, които да пресекат отрицателни въздействия, да пресекат употреба на нашите уязвимости, както и да набележат ограничения за повишение на нашата резистентност. Това включва и повишение на устойчивостта на нашата система за взимане на решения и понижаване на корупционните въздействия, на корупционните опасности.
Предстои да приключи, в миналото, процедурата за пазаруване на нови вид многоцелеви изтребител за армията ни. Защо се провалиха предходните опити и какъв е рискът в този момент?
- Много тъкмо задавате въпроса, защото в плана за капиталов разход има раздел " опасности " и това, което ме тормози, е, че там не са откроени рисковете, заради които са се провалили предходните опити. Опитите за замяна на нашите бойни самолети, да бъдат съвместими в границите на НАТО, започнаха преди доста години и до ден сегашен такова решение няма. Провалиха се и опитите за рационализация на МиГ-29 в съдействие с Германия. Рисковете са свързани с това, че първо няма цялостна изясненост за задачите на този план. Ако задачите се лимитират до това да имаме задоволително самолети за извършване на мирновременната задача по въздушно наблюдаване, е едно. Ако задачите са да придобием дарба за изцяло интегрирана в структурите на НАТО дарба за противовъздушна защита и основаване на въздушна мощност, е друго.
Ако имаме изясненост по какъв начин бързо, освобождавайки се от остаряла и несъвместима техника, да понижим разноските за употреба за да акумулираме нужния запас за по-бързо превъоръжаване, в случай че ние можем да използваме инструментите на НАТО за подготовка, за помощ при въздушно наблюдаване в преходния интервал, то тогава доста от рисковете, които не са упоменати, могат да бъдат избегнати. Неотчитането на тези опасности ни води към метод, който е стар, доста безценен и доста муден. Когато комплициран план е доста безценен и даже не знаем цялата цена, когато се осъществя постепенно и има проблеми в ръководството заради дефицит на запаси и заради неговата накърнимост на външни въздействия, които не желаят плана да се реализира, то шансът за триумф не е огромен.
Какво имате поради " външни въздействия "?
- Колкото повече се забави придобиването на нов многоцелеви изтребител, толкоз повече ще продължи потреблението на МиГ-29 и Су-25, от което Русия има финансов интерес. От друга страна, това на практика откъсва България и военновъздушните сили от присъединяване в взаимни дейности със страни от НАТО заради липса на съгласуемост и това е от интерес на страни, които са отвън Европейски Съюз и НАТО.
Като длъжностен министър през 2014 година направихте обзор на всички планове за рационализация в армията...
- Да, това беше едно от първите неща, които разпоредих да бъдат направени под управлението на инспектората с присъединяване на плановите екипи и на потребителите, защото за мен беше значимо не просто да се регистрира, че някакви средства са изразходвани законно, а какви са добитите качества и тези, които употребяват тези качества, по какъв начин ги правят оценка. Тогава установихме, че от повече от 20 плана, които бяха оценени, една част са прекъснати без никакъв резултат, други са достигнали резултат, който не се прави оценка добре от тези, които го употребяват, или не са планувани средства за поддръжка, за употреба и в действителност това, което е добито, не може да се употребява. Друга група от планове не са могли да стартират заради дефекти в плановите оферти. Точно в този разбор ние идентифицирахме рисковете, които са довели до разходване на над 2 милиарда за 10 години, без да бъде реализирано предстоящото и без да се имат поради главните условия на Българската войска за придобиване на бойни качества. На основата на този разбор и на решенията на НАТО от Уелс изготвихме Национална стратегия " България в НАТО и европейската защита ", която беше призната от държавното управление като тактика за превъоръжаване и която в действителност отговаряше на въпроса по какъв начин би трябвало да бъде проведено превъоръжаването на армията, тъй че да бъдат избегнати рисковете от последните десетина години. Тази стратегия даваше и доста ясна финансова рамка в подтекста на уговорката за реализиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. За страдание парламентарното държавно управление счете, че тя е доста амбициозна, анулира я, размени я с друга стратегия, която към този момент не беше задоволително съответна, не беше насочена към реализиране на измерими резултати, в резултат на което процесът се разпадна до пускане на един или различен план или по-скоро до опити без явен финансов проект, без ясни цели, без ясна система за ръководство, без чисти условия за присъединяване на българската отбранителна промишленост. Видяхме, че планът за многоцелеви изтребител се провали, за военен транспортен съд се провали, за бронирана машина чак в този момент влиза, 4 години по-късно, за радарите, който беше съвсем подготвен да тръгне вследствие на взаимно проучване с НАТО, по този начин и изобщо не беше придвижен, а той е основен. Други планове, свързани с киберотбраната, за развиване на системата за ръководство, тъй че тя да бъде интегрирана в НАТО при развръщане на сили на наша територия или на наши сили на територията на друга страна от НАТО, по този начин и не получиха внимание.
Нужна ни е национална стратегия с ресурсна рамка, явен обсег и цели, положително ръководство на база най-хубави практики в НАТО и Европейски Съюз, включително интензивно потребление на организациите на двата съюза. Важно е програмата да е синхронизирана с планирането на защитата в НАТО и Европейски Съюз. Това не значи, че не са нужни препоръчаните планове, а че методът за тяхната реализация носи доста опасности и няма ясна визия по какъв начин се превъоръжаваме за ефикасна войска в НАТО и Европейски Съюз за 21 век. Може би някои хора не виждат тези проблеми, само че за жалост, без да ги решим, ще платим висока цена – освен в левове.
Какви са проблемите на въоръжените сили, които би трябвало да реши политическото управление, какво то прави и не прави?
- Основният проблем, който би трябвало да бъде решен, е на основата на признатия към този момент проект за повишение на разноските за защита да бъде направена финансова рамка, и то освен до 2024 година, а за интервал, в който ще завърши цялостното превъоръжаване. Мисля, че 2030 година е реален период. Превъоръжаването трябваше да стартира още 2004-2005 след приемането ни в НАТО. Забавянето докара до проблемите, с които се сблъсква в този момент Министерството на защитата - положението на техниката и неналичието на оперативна съгласуемост на тази техника, и в още по-голяма степен напускането на персоналния състав. Решаването на многото свързани проблеми стартира от ясната финансова рамка и на ясна национална стратегия за превъоръжаване. Около това ще се подредят и решенията в другите свързани области.
Какво мислите за проектите на министър Каракачанов да прави нещо като доброволна войска?
- Има възел от проблеми и той би трябвало да стартира да се разплита оттова, откъдето ще се основат благоприятни условия за решение, един по един. За мен главното предизвикателство е превъоръжаване по стандарти на НАТО за реализиране на оперативна съгласуемост, с цел да могат наши формирования да станат част от структурите на силите на НАТО, с цел да можем и да домакинстваме на многонационални формирования. Основата на решаването на тези проблеми е ясна финансова рамка, която най-вероятно ще бъде от порядъка на 10 милиарда лева за 10-11 години. Така ще може да се развие стратегия за преподготовка, привличане на нови хора, ротацията им в сили на НАТО и Европейски Съюз, ще се реши въпросът за ангажиране на нашата промишленост за основаване на качества освен за нашата войска, само че и за НАТО за излизане взаимно със съюзнически компании на нови пазари. Ще се реши въпросът и с добра професионализация на ядрото на армията, след което може да се сложи въпросът и за структури за подготовка на младежи, за подготовка на популацията. Трябва да има крепко ядро на професионалната войска. Както и някогашният министър председател Иван Костов уточни на конференция предходната седмица, здравото ядро на армията е хубавичко основа за посрещане на провокациите на хибридните закани, в това число и киберзаплахите. Без целенасочена инвестиция в крепко професионално ядро на армията ние не можем да решим нито един от другите проблеми.
Казахте " хибридни закани ", мислите ли, че има превръщане на публичното мнение, прекосяване към антиатлантическо говорене, превръщане към Русия вследствие на " хибридните вести ", в случай че назовем по този начин дезинформацията?
- Това демонстрират проучвания, показани от проф. Янцислав Янакиев, че от 2013 година стартира тренд на спадаща поддръжка към НАТО, към евроатлантическите съдружници и възходяща поддръжка за по-тясно съдействие с Русия. Такива трендове могат да бъдат обяснени единствено с незадоволителна работа за разяснение на ролята на България в НАТО, изгодите за сигурността на България, за икономическото развиване, за ролята на НАТО и Европейски Съюз за това България да се развива като естествена европейска страна. От друга страна, много съществени запаси се хвърлят за развиване на особено отношение към Русия, което се свързва с някакви огромни енергийни планове, от които България се чака доста да завоюва, а ние знаем, че към този момент единствено губи. Най-голямата щета от тези хибридни въздействия е разделянето на българското общество. Ако в действителност има хора, които са толкоз загрижени за Русия, не й оказват помощ, като поддържат отдалечаването на България от полезностите на Европа, защото рано или късно Русия би трябвало да одобри европейските полезности, с цел да се развива - това е най-сериозният абсурд.
Какво може да направи властта против хибридната война, дезинформацията?
- Мога да ви кажа какво прави НАТО, последните 8 години съм работил там. Първо НАТО сътвори дирекция за новите провокации към сигурността, където има структури за енергийна сигурност и киберзащита. След това сътвори още една нова дирекция за разузнаване и сигурност, която има изчерпателен център за откриване на хибридните закани и повишение на осведомеността и разбирането на тези закани. В 8 страни в Източна Европа, в това число в България, се сътвориха структурни звена за интеграция на силите на НАТО, по този начин наречените NFIU, те работят и по това да бъдат разкрити механизмите на хибридните закани, защото те са опасност за устойчивостта на страната. Създаде се център за проучване на хибридните опасности, който е взаимен сред НАТО и Европейски Съюз, в Хелзинки. Европейският съюз също работи интензивно в тази посока, двата съюза имат тактики за противопоставяне на хибридните закани. България като страна - член на Европейски Съюз и НАТО, би следвало първо интензивно да се възползва от тези принадлежности, да сътвори отчетлива Национална тактика за адресиране на хибридни закани, да сътвори координационен център по тези въпроси.
Според аналитичното звено за сигурност в НАТО това, което отличава България, е корупцията. Русия употребява корупцията като метод за влияние...
- Смисълът на хибридната война е, че евентуалната противостояща страна се възползва от нашите недостатъци. Ако приемем, че корупцията е една от тях, това е покана към този, който желае да ни влияе за да ни обезсили. Това значи, че център за съгласуваност на противопоставяне на хибридни дейности и хибридни закани би трябвало да адресира и този въпрос в съдействие с към този момент построените структури в тази област. Не споделям, че би трябвало да се прави нов орган за битка с корупцията. Най-важното в киберотбраната, в противодействието на хибридните закани е събирането, шерването на информация със съдружниците, обработването й, с цел да се получи ясна картина за нанасяните вреди и за набелязване на съответни дейности на способени органи, които да пресекат отрицателни въздействия, да пресекат употреба на нашите уязвимости, както и да набележат ограничения за повишение на нашата резистентност. Това включва и повишение на устойчивостта на нашата система за взимане на решения и понижаване на корупционните въздействия, на корупционните опасности.
Предстои да приключи, в миналото, процедурата за пазаруване на нови вид многоцелеви изтребител за армията ни. Защо се провалиха предходните опити и какъв е рискът в този момент?
- Много тъкмо задавате въпроса, защото в плана за капиталов разход има раздел " опасности " и това, което ме тормози, е, че там не са откроени рисковете, заради които са се провалили предходните опити. Опитите за замяна на нашите бойни самолети, да бъдат съвместими в границите на НАТО, започнаха преди доста години и до ден сегашен такова решение няма. Провалиха се и опитите за рационализация на МиГ-29 в съдействие с Германия. Рисковете са свързани с това, че първо няма цялостна изясненост за задачите на този план. Ако задачите се лимитират до това да имаме задоволително самолети за извършване на мирновременната задача по въздушно наблюдаване, е едно. Ако задачите са да придобием дарба за изцяло интегрирана в структурите на НАТО дарба за противовъздушна защита и основаване на въздушна мощност, е друго.
Ако имаме изясненост по какъв начин бързо, освобождавайки се от остаряла и несъвместима техника, да понижим разноските за употреба за да акумулираме нужния запас за по-бързо превъоръжаване, в случай че ние можем да използваме инструментите на НАТО за подготовка, за помощ при въздушно наблюдаване в преходния интервал, то тогава доста от рисковете, които не са упоменати, могат да бъдат избегнати. Неотчитането на тези опасности ни води към метод, който е стар, доста безценен и доста муден. Когато комплициран план е доста безценен и даже не знаем цялата цена, когато се осъществя постепенно и има проблеми в ръководството заради дефицит на запаси и заради неговата накърнимост на външни въздействия, които не желаят плана да се реализира, то шансът за триумф не е огромен.
Какво имате поради " външни въздействия "?
- Колкото повече се забави придобиването на нов многоцелеви изтребител, толкоз повече ще продължи потреблението на МиГ-29 и Су-25, от което Русия има финансов интерес. От друга страна, това на практика откъсва България и военновъздушните сили от присъединяване в взаимни дейности със страни от НАТО заради липса на съгласуемост и това е от интерес на страни, които са отвън Европейски Съюз и НАТО.
Като длъжностен министър през 2014 година направихте обзор на всички планове за рационализация в армията...
- Да, това беше едно от първите неща, които разпоредих да бъдат направени под управлението на инспектората с присъединяване на плановите екипи и на потребителите, защото за мен беше значимо не просто да се регистрира, че някакви средства са изразходвани законно, а какви са добитите качества и тези, които употребяват тези качества, по какъв начин ги правят оценка. Тогава установихме, че от повече от 20 плана, които бяха оценени, една част са прекъснати без никакъв резултат, други са достигнали резултат, който не се прави оценка добре от тези, които го употребяват, или не са планувани средства за поддръжка, за употреба и в действителност това, което е добито, не може да се употребява. Друга група от планове не са могли да стартират заради дефекти в плановите оферти. Точно в този разбор ние идентифицирахме рисковете, които са довели до разходване на над 2 милиарда за 10 години, без да бъде реализирано предстоящото и без да се имат поради главните условия на Българската войска за придобиване на бойни качества. На основата на този разбор и на решенията на НАТО от Уелс изготвихме Национална стратегия " България в НАТО и европейската защита ", която беше призната от държавното управление като тактика за превъоръжаване и която в действителност отговаряше на въпроса по какъв начин би трябвало да бъде проведено превъоръжаването на армията, тъй че да бъдат избегнати рисковете от последните десетина години. Тази стратегия даваше и доста ясна финансова рамка в подтекста на уговорката за реализиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. За страдание парламентарното държавно управление счете, че тя е доста амбициозна, анулира я, размени я с друга стратегия, която към този момент не беше задоволително съответна, не беше насочена към реализиране на измерими резултати, в резултат на което процесът се разпадна до пускане на един или различен план или по-скоро до опити без явен финансов проект, без ясни цели, без ясна система за ръководство, без чисти условия за присъединяване на българската отбранителна промишленост. Видяхме, че планът за многоцелеви изтребител се провали, за военен транспортен съд се провали, за бронирана машина чак в този момент влиза, 4 години по-късно, за радарите, който беше съвсем подготвен да тръгне вследствие на взаимно проучване с НАТО, по този начин и изобщо не беше придвижен, а той е основен. Други планове, свързани с киберотбраната, за развиване на системата за ръководство, тъй че тя да бъде интегрирана в НАТО при развръщане на сили на наша територия или на наши сили на територията на друга страна от НАТО, по този начин и не получиха внимание.
Нужна ни е национална стратегия с ресурсна рамка, явен обсег и цели, положително ръководство на база най-хубави практики в НАТО и Европейски Съюз, включително интензивно потребление на организациите на двата съюза. Важно е програмата да е синхронизирана с планирането на защитата в НАТО и Европейски Съюз. Това не значи, че не са нужни препоръчаните планове, а че методът за тяхната реализация носи доста опасности и няма ясна визия по какъв начин се превъоръжаваме за ефикасна войска в НАТО и Европейски Съюз за 21 век. Може би някои хора не виждат тези проблеми, само че за жалост, без да ги решим, ще платим висока цена – освен в левове.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ