ВИЗИТАТА НА КИРИЛ ПЕТКОВ В СКОПИЕ: С ПОЛИТИЧЕСКИ ОПТИМИЗЪМ СРЕЩУ СУРОВАТА РЕАЛНОСТ
Велизар Енчев
След 24 часа министър председателят Кирил Петков ще е в Скопие на първото си публично посещаване в Република Северна Македония. И тъкмо там го чака първата неприятна изненада, която обаче е естествена за македонската реалност.
Домакинът му - новият министър-председател Димитър Ковачевски, към този момент съобщи с безапелационен звук, че няма въобще да договаря за " идентичността на македонския народ или за исторически и научно доказаната специфика и уникалност на македонския език " Е
Какво би трябвало да отговори Кирил Петков, в случай че Ковачевски си разреши да стартира диалога с тази теза?
България не отхвърля, че от 2 август 1944 година на територията на днешна Република Северна Македония стартира основаването на македонска нация и производните й атрибути. Тогава в средновековния български манастир " Свети Прохор Пчински " се образува македонски страна, македонски език, македонска писменост и македонска история.
Това е безспорен факт и ние го одобряваме като историческа действителност. Но до тази дата историята и езика са български!
Не позволявам македонският министър председател да стартира по този начин нападателно първия си диалог с Кирил Петков. Но по никакъв начин не е изключено. Статистиката от досегашните срещи сред водачите на двете страни приказва тъкмо за това - заради историческия комплекс, подбуден от знанието за българските корени на изкуствената си нация, македонската страна се усеща задължена да ни нападна и по този начин да ни сложи в отбранителна позиция.
По-вероятно е, по средата на договарянията, Ковачевски да извади на масата решението на македонския парламент, признато по предложение на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Да напомним: на 29 юли 2021 година, 95 гласа " за " и един " въздържал се ", македонските депутати одобриха резолюция, обявяваща, че тематиката за македонския език и еднаквост не могат да бъдат предмет на договаряния с България, с цел да отпадне нейното несъгласие.
Тогава нашият министър председател няма различен излаз, с изключение на да се позове на решението на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. А то е императивно - когато македонската страна стартира да извършва отговорностите си по Споразумението за добросъседство и другарство, България ще вдигне евробариерата пред Скопие.
Българската позиция е известна още от 2019 година посредством Рамковата позиция на държавното управление и декларацията на Народното събрание. Беше повторена и в Протокол 5+1, изнесен от президента Радев в Словения. А точно: прекъсване на езика на омразата, резултати от работата на историческата комисия, завършек на гоненията против българите в югозападната ни съседка.
В досегашните си обществени изказвания по тематиката българският министър председател упорства историческите въпроси да се оставят на историците и се даде преимущество на икономическите начинания и инфраструктурните планове.
Това звучи добре, само че е надалеч от същинската картина на двустранните ни връзки. Защото тъкмо историята е препъни камъкът в разговора със Скопие. И този камък е с размерите на канара, която нито може да се заобиколи, нито да се омаловажи.
Ако в действителност на 25 януари, единствено седмица след срещата в Скопие, в София се организира взаимно съвещание на двете държавни управления, по-вероятно е Ковачевски да подчертава върху македонската " алена линия " като хазаин, а не като посетител в българската столица. Това му е нужно за вътрешна приложимост, изключително след предизвестието на опозиционния водач Мицкоски, че новото македонско държавно управление ще капитулира пред България поради участието в Европейски Съюз.
Почти несъмнено е, че домакините ще напомнят на Петков обещания от него шестмесечен период за решение на " македонския въпрос ". Тук нашият министър председател ще се окаже в деликатна обстановка, тъй като е блокиран от " алената линия ", сложена от ръководещата коалиция по време на консултациите при президента. А тя е недвусмислена - напредъкът в договарянията не може да зависи от авансово сложени периоди, а от постигнатите резултати!
Формалният мотив за визитата в Скопие е 30-годишнината от провъзгласяването на македонската самостоятелност. Този празник и събитието, че България бе първата страна, признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 година, е съображение договарянията да стартират с тази ретроспекция. От дипломатическа позиция сходно начало е съвсем несъмнено.
Неслучайно споделям " съвсем ". В последните 30 години скопската дипломация постоянно ни е изненадвала, което е в духа на македонистката теория за тотална и перманентна неприязън към всичко българско.
Сега обаче обстановката е радикално друга, защото България държи всички ключове за европейската врата пред Република Северна Македония.
Изобщо не се колебая, че Ковачевски ще прегърне с две ръце самодейността на Петков за основаване на пет работни групи за взаимно развиване на икономическите връзки, културата, образованието, историята и туризма. Защото това е нова писта за разговор, необременен от историческите разногласия.
Но новата писта е и опция за " туптене на топката " в безплодни договаряния, за печелене на време, до момента в който Скопие нападна българското несъгласие в Брюксел и Вашингтон посредством македонистките си лобита.
И първият пробив е налице - в изявление за македонската редакция на " Гласът на Америка " републиканският конгресмен Клаудия Тени съобщи, че е допустимо налагане на наказания на България поради ветото й върху присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз.
Особено забавно е по какъв начин ще протече диалогът на Кирил Петков с македонския президент. Какво ли ще е държанието на Пендаровски, откакто той предложения в кабинета си представители на сепаратистката организация " ОМО " Илинден-Пирин "?
Провокационната към България среща бе скоропостижно отсрочена. За да не се нервира София. Ала за всички е ясно, че тя се провежда в отговор на българското искане за регистриране на македонските българи в македонската конституция. Подобен акт е съображение за отсрочване на визитата на Петков, само че дипломацията ни към момента е подвластна на остарели комплекси.
И Петков, и Ковачевски обявиха в един глас: построяването на Коридор номер 8, свързващ Северна Македония с Албания и България, е стратегически ангажимент на двете държавни управления до 2024 година!
Очевидно тази тематика ще господства в диалозите както в Скопие, по този начин и в София. Но да бъдем реалисти - това е дълъг развой, изискващ стабилен финансов запас, а сега нито една от трите страни не е в положение да отдели стотици милиони за сходен план. Дори още на следващия ден да стартира строителството, освен това с обезпечено външно финансиране, финалът на плана ще е най-рано след пет години.
Политическият натурализъм изисква да признаем още нещо - не непостроеният Коридор щ 8 и приземената авиолиния " София-Скопие " са преградата пред македонското еврочленство.
Илюзия е, че Коридор щ8 може да заобиколи историята и асфалтира паметта ни.
Спуснатата българска преграда пред участието на Скопие в Европейски Съюз е присвоената ни история и македонизираното българско културно-историческо завещание.
И не историците, а политиците в Скопие и Белград сътвориха през XIX и XX век доктрината, която отроди македонските българи от тяхната татковина. Доктрина, поради която България даде стотици хиляди жертви в две балкански и в две международни войни.
Суровият натурализъм на българо-македонския разговор не може да се замества от политически оптимизъм, който в действителност е наивизъм.
Дано в започващите на следващия ден диалози в Скопие същинските проблеми не бъдат заметени под килима на подправеното добросъседство.
След 24 часа министър председателят Кирил Петков ще е в Скопие на първото си публично посещаване в Република Северна Македония. И тъкмо там го чака първата неприятна изненада, която обаче е естествена за македонската реалност.
Домакинът му - новият министър-председател Димитър Ковачевски, към този момент съобщи с безапелационен звук, че няма въобще да договаря за " идентичността на македонския народ или за исторически и научно доказаната специфика и уникалност на македонския език " Е
Какво би трябвало да отговори Кирил Петков, в случай че Ковачевски си разреши да стартира диалога с тази теза?
България не отхвърля, че от 2 август 1944 година на територията на днешна Република Северна Македония стартира основаването на македонска нация и производните й атрибути. Тогава в средновековния български манастир " Свети Прохор Пчински " се образува македонски страна, македонски език, македонска писменост и македонска история.
Това е безспорен факт и ние го одобряваме като историческа действителност. Но до тази дата историята и езика са български!
Не позволявам македонският министър председател да стартира по този начин нападателно първия си диалог с Кирил Петков. Но по никакъв начин не е изключено. Статистиката от досегашните срещи сред водачите на двете страни приказва тъкмо за това - заради историческия комплекс, подбуден от знанието за българските корени на изкуствената си нация, македонската страна се усеща задължена да ни нападна и по този начин да ни сложи в отбранителна позиция.
По-вероятно е, по средата на договарянията, Ковачевски да извади на масата решението на македонския парламент, признато по предложение на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Да напомним: на 29 юли 2021 година, 95 гласа " за " и един " въздържал се ", македонските депутати одобриха резолюция, обявяваща, че тематиката за македонския език и еднаквост не могат да бъдат предмет на договаряния с България, с цел да отпадне нейното несъгласие.
Тогава нашият министър председател няма различен излаз, с изключение на да се позове на решението на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. А то е императивно - когато македонската страна стартира да извършва отговорностите си по Споразумението за добросъседство и другарство, България ще вдигне евробариерата пред Скопие.
Българската позиция е известна още от 2019 година посредством Рамковата позиция на държавното управление и декларацията на Народното събрание. Беше повторена и в Протокол 5+1, изнесен от президента Радев в Словения. А точно: прекъсване на езика на омразата, резултати от работата на историческата комисия, завършек на гоненията против българите в югозападната ни съседка.
В досегашните си обществени изказвания по тематиката българският министър председател упорства историческите въпроси да се оставят на историците и се даде преимущество на икономическите начинания и инфраструктурните планове.
Това звучи добре, само че е надалеч от същинската картина на двустранните ни връзки. Защото тъкмо историята е препъни камъкът в разговора със Скопие. И този камък е с размерите на канара, която нито може да се заобиколи, нито да се омаловажи.
Ако в действителност на 25 януари, единствено седмица след срещата в Скопие, в София се организира взаимно съвещание на двете държавни управления, по-вероятно е Ковачевски да подчертава върху македонската " алена линия " като хазаин, а не като посетител в българската столица. Това му е нужно за вътрешна приложимост, изключително след предизвестието на опозиционния водач Мицкоски, че новото македонско държавно управление ще капитулира пред България поради участието в Европейски Съюз.
Почти несъмнено е, че домакините ще напомнят на Петков обещания от него шестмесечен период за решение на " македонския въпрос ". Тук нашият министър председател ще се окаже в деликатна обстановка, тъй като е блокиран от " алената линия ", сложена от ръководещата коалиция по време на консултациите при президента. А тя е недвусмислена - напредъкът в договарянията не може да зависи от авансово сложени периоди, а от постигнатите резултати!
Формалният мотив за визитата в Скопие е 30-годишнината от провъзгласяването на македонската самостоятелност. Този празник и събитието, че България бе първата страна, признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 година, е съображение договарянията да стартират с тази ретроспекция. От дипломатическа позиция сходно начало е съвсем несъмнено.
Неслучайно споделям " съвсем ". В последните 30 години скопската дипломация постоянно ни е изненадвала, което е в духа на македонистката теория за тотална и перманентна неприязън към всичко българско.
Сега обаче обстановката е радикално друга, защото България държи всички ключове за европейската врата пред Република Северна Македония.
Изобщо не се колебая, че Ковачевски ще прегърне с две ръце самодейността на Петков за основаване на пет работни групи за взаимно развиване на икономическите връзки, културата, образованието, историята и туризма. Защото това е нова писта за разговор, необременен от историческите разногласия.
Но новата писта е и опция за " туптене на топката " в безплодни договаряния, за печелене на време, до момента в който Скопие нападна българското несъгласие в Брюксел и Вашингтон посредством македонистките си лобита.
И първият пробив е налице - в изявление за македонската редакция на " Гласът на Америка " републиканският конгресмен Клаудия Тени съобщи, че е допустимо налагане на наказания на България поради ветото й върху присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз.
Особено забавно е по какъв начин ще протече диалогът на Кирил Петков с македонския президент. Какво ли ще е държанието на Пендаровски, откакто той предложения в кабинета си представители на сепаратистката организация " ОМО " Илинден-Пирин "?
Провокационната към България среща бе скоропостижно отсрочена. За да не се нервира София. Ала за всички е ясно, че тя се провежда в отговор на българското искане за регистриране на македонските българи в македонската конституция. Подобен акт е съображение за отсрочване на визитата на Петков, само че дипломацията ни към момента е подвластна на остарели комплекси.
И Петков, и Ковачевски обявиха в един глас: построяването на Коридор номер 8, свързващ Северна Македония с Албания и България, е стратегически ангажимент на двете държавни управления до 2024 година!
Очевидно тази тематика ще господства в диалозите както в Скопие, по този начин и в София. Но да бъдем реалисти - това е дълъг развой, изискващ стабилен финансов запас, а сега нито една от трите страни не е в положение да отдели стотици милиони за сходен план. Дори още на следващия ден да стартира строителството, освен това с обезпечено външно финансиране, финалът на плана ще е най-рано след пет години.
Политическият натурализъм изисква да признаем още нещо - не непостроеният Коридор щ 8 и приземената авиолиния " София-Скопие " са преградата пред македонското еврочленство.
Илюзия е, че Коридор щ8 може да заобиколи историята и асфалтира паметта ни.
Спуснатата българска преграда пред участието на Скопие в Европейски Съюз е присвоената ни история и македонизираното българско културно-историческо завещание.
И не историците, а политиците в Скопие и Белград сътвориха през XIX и XX век доктрината, която отроди македонските българи от тяхната татковина. Доктрина, поради която България даде стотици хиляди жертви в две балкански и в две международни войни.
Суровият натурализъм на българо-македонския разговор не може да се замества от политически оптимизъм, който в действителност е наивизъм.
Дано в започващите на следващия ден диалози в Скопие същинските проблеми не бъдат заметени под килима на подправеното добросъседство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ