На кого пречи ветото в ЕС?
Велизар ЕНЧЕВ
Може ли конфликтното минало на Европа да се прероди в утрешния ден и по този начин да взриви европейското единение?
Този обезпокоителен въпрос изненадващо се появи на провелата се в Страсбург Конференция за бъдещето на Европа. Говорейки за светлото бъдеще, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Франция Еманюел Макрон изнесоха шокираща концепция.
В речите си на заключителното съвещание на конференцията те желаеха възобновяване на договорите на Европейския съюз и унищожаване на вота с единогласие в Съвета на Европейски Съюз.
Правейки ангажимента, че поддържа всяка положителна смяна, Урсула фон дер Лайен предложи рискова промяна, минираща темелите на Европейски Съюз:
" Гласуването с цялостно болшинство в някои основни области към този момент няма смисъл, желаеме ли да вървим напред. Вие ни казахте накъде желаете да върви Европа. Сега ние би трябвало да намерим допустимо най-краткия път до такава степен - или като използваме пълноценно това, което е заложено в договорите, или посредством смяна на договорите, в случай че се постанова. "
Френският президент, който сега ръководи Европейски Съюз, се солидаризира с шефа на Еврокомисията и поддържа настояването за смяна на договорите.
Но направи ненапълно успокоително конкретизиране:
" Трябва ясно да заявя - един от пътищата за тези промени е свикването на Конвент за преразглеждане на договорите. Това е предложение на Европейския парламент и аз го утвърждавам. "
Макрон в действителност се базира на траяло една година допитване до европейските жители, по време на което те даваха оферти за промени в политиките на Общността. И едно от предложенията е за унищожаване на инструмента на ветото, позволяващо на всяка страна да блокира решения, които не са в нейна изгода.
Тук няма спор кой печели от ветото при взимане на групови решения - това са страните с по-скромен икономически и демографски капацитет, една от които е България.
Реакцията на засегнатите не закъсня. 13 страни членки на Европейския съюз отхвърлиха апелите за смяна в договорите на Европейски Съюз с невиждана декларация в Туитър.
В обява от акаунта на датската дипломатическа задача в Европейски Съюз те декларират, че не поддържат " недомислени и прибързани опити за започване на такава процедура ".
13-те страни са България, Дания, Естония, Латвия, Литва, Малта, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Хърватия, Чехия и Швеция.
Тревожният сигнал към България e явен. Отказът на София да вдигне ветото върху преговорния развой със Скопие (заради антибългарската акция и присвоеното културно-историческо наследство) е измежду аргументите за самодейността на френско-германския тандем.
Ако Париж и Берлин отстранен правото на несъгласие, от това ще пострада освен България, която ще бъде принудена да капитулира пред македонизма, само че и страни от така наречен външна страна на Съюза. Тогава " огромните " в Европейски Съюз ще постановат волята си над " дребните ", без вторите да могат да оспорят неизгодни за тях решения.
За този ли евродеспотизъм заменихме Съюз на съветските социалистически републики с Европейски Съюз и сменихме комунизма с капитализъм?
А в случай че на следващия ден Берлин и компания еднолично решат Европейски Съюз да влезе във война, ние ще станем ли " пушечно месо " на новия Кайзер?
Тази игра не я ли играхме два пъти през XX век?
Може ли конфликтното минало на Европа да се прероди в утрешния ден и по този начин да взриви европейското единение?
Този обезпокоителен въпрос изненадващо се появи на провелата се в Страсбург Конференция за бъдещето на Европа. Говорейки за светлото бъдеще, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Франция Еманюел Макрон изнесоха шокираща концепция.
В речите си на заключителното съвещание на конференцията те желаеха възобновяване на договорите на Европейския съюз и унищожаване на вота с единогласие в Съвета на Европейски Съюз.
Правейки ангажимента, че поддържа всяка положителна смяна, Урсула фон дер Лайен предложи рискова промяна, минираща темелите на Европейски Съюз:
" Гласуването с цялостно болшинство в някои основни области към този момент няма смисъл, желаеме ли да вървим напред. Вие ни казахте накъде желаете да върви Европа. Сега ние би трябвало да намерим допустимо най-краткия път до такава степен - или като използваме пълноценно това, което е заложено в договорите, или посредством смяна на договорите, в случай че се постанова. "
Френският президент, който сега ръководи Европейски Съюз, се солидаризира с шефа на Еврокомисията и поддържа настояването за смяна на договорите.
Но направи ненапълно успокоително конкретизиране:
" Трябва ясно да заявя - един от пътищата за тези промени е свикването на Конвент за преразглеждане на договорите. Това е предложение на Европейския парламент и аз го утвърждавам. "
Макрон в действителност се базира на траяло една година допитване до европейските жители, по време на което те даваха оферти за промени в политиките на Общността. И едно от предложенията е за унищожаване на инструмента на ветото, позволяващо на всяка страна да блокира решения, които не са в нейна изгода.
Тук няма спор кой печели от ветото при взимане на групови решения - това са страните с по-скромен икономически и демографски капацитет, една от които е България.
Реакцията на засегнатите не закъсня. 13 страни членки на Европейския съюз отхвърлиха апелите за смяна в договорите на Европейски Съюз с невиждана декларация в Туитър.
В обява от акаунта на датската дипломатическа задача в Европейски Съюз те декларират, че не поддържат " недомислени и прибързани опити за започване на такава процедура ".
13-те страни са България, Дания, Естония, Латвия, Литва, Малта, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Хърватия, Чехия и Швеция.
Тревожният сигнал към България e явен. Отказът на София да вдигне ветото върху преговорния развой със Скопие (заради антибългарската акция и присвоеното културно-историческо наследство) е измежду аргументите за самодейността на френско-германския тандем.
Ако Париж и Берлин отстранен правото на несъгласие, от това ще пострада освен България, която ще бъде принудена да капитулира пред македонизма, само че и страни от така наречен външна страна на Съюза. Тогава " огромните " в Европейски Съюз ще постановат волята си над " дребните ", без вторите да могат да оспорят неизгодни за тях решения.
За този ли евродеспотизъм заменихме Съюз на съветските социалистически републики с Европейски Съюз и сменихме комунизма с капитализъм?
А в случай че на следващия ден Берлин и компания еднолично решат Европейски Съюз да влезе във война, ние ще станем ли " пушечно месо " на новия Кайзер?
Тази игра не я ли играхме два пъти през XX век?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ