Велизар Енчев: Два разговора на Радев – две унижения за България
Велизар ЕНЧЕВ
Две интернационалните вести от Париж и Вашингтон в последните 24 часа уязвиха националното ни самочувствие. Но това надали е вест в последните 33 години, през които България редовно е третирана от „ огромните “ като страна с стеснен суверенитет.
Новина №1 от Елисейския замък: Френският президент Еманюел Макрон изрази подготвеност да събере в Париж, " когато му пристигна времето ", представители на управляващите в София и Скопие, с цел да сключат двустранно съглашение, което би разрешило да стартират договаряния за присъединение на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз…
Обидното за нас в снощния телефонен диалог сред Макрон и Радев е, че единствено преди дни българският президент съобщи, че няма да взе участие в среща с Макрон за Северна Македония, защото няма никакви положителни сигнали от Скопие.
И след този отвод на Радев, освен това изразен с корав звук, Макрон упорства да е хазаин на българо-македонска среща. Което значи, че за френския президент позицията на Радев няма никаква стойност. Очевидно за Париж отводът на държавния ни глава предстои на проверка, в случай че му се окаже напън.
Ето едно изречение от известието на Елисейския замък, в което елегантно ни се подсказва по какъв начин да се държим: " Френският президент е изразил цялостната си поддръжка за съглашение сред двете страни, което би асъдействало за добросъседските връзки и би конкретизирало европейската вероятност на Северна Македония " …
Френският дипломатически език може да се преведе по този начин: Париж поддържа македонското еврочленство, което да стане след незабавно съглашение сред София и Скопие в Париж, налагащо отстъпки от българска страна…
Няма никакво подозрение: Макрон желае да осъществя персонален триумф в края на шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз и за задачата притиска Румен Радев.
Защо ли не упражнява този напън върху българския министър председател, от който действително зависи рухването на ветото? - Защото Кирил Петков от дълго време е дал единодушие за македонското еврочленство!
Защо за Макрон е толкоз значимо съглашение, при което член на Европейски Съюз би трябвало да направи отстъпка в интерес на кандидат-член за Евросъюза? С какво Северна Македония е спечелила сърцето на Франция? И за какво София би трябвало незабавно да легитимира в Париж присвояването на нейната история от Скопие?
Дали Макрон би си разрешил по този начин да извива ръцете на унгарския министър председател Орбан или на полския президент Дуда?
Няма подозрение по какъв начин ще реагира унгарецът, в случай че Макрон позвъни по нощна доба и му подреди да се отхвърли от унгарското малцинство в румънска Трансилвания.
Дуда пък на втората минута ще затвори телефона, в случай че френският му сътрудник изиска Полша да се откаже от етническите поляци в Западна Украйна.
В официалното съобщение на Елисейския замък не се загатват френски гаранции за българо-македонско съглашение, както оповестиха парижки медии.
И добре, че не се загатват! Защото светът видя какъв брой костват гаранциите на Макрон и Меркел за Минските съглашения сред Русия и Украйна от 2014-а.
Още нещо смущава във френската самодейност. Как да забравим две злощастни за нас семейства на Париж през XX век?
През 1919-а победеното в Първата международна война Царство България подписва в парижкото предградие Ньой сюр Сен позорен контракт, с убийствени за българите териториални и финансови вреди.
През 1946-а победената във Втората международна война България би трябвало да преглътне Парижкото съглашение, съвсем повтарящо националния разгром от 1919-а.
Новина №2 от Държавния департамент: Президентът Румен Радев организира телефонен диалог с помощник-държавния секретар на Съединени американски щати по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид. Във фокуса на диалога бяха европерспективата на Северна Македония, военното партньорство сред България и Съединени американски щати, както и последствията от войната в Украйна за сигурността в Източна Европа…
Две неща неприятно изпъкват от телефонния разговор сред държавен глава и върховен служител в американското външно министерство: че държавният секретар Блинкен не удостоява с внимание нашия президент и че американският напън по „ македонския въпрос “ ескалира в цялостен синхрон с френското пресиране.
Защо Радев е приел да води телефонен диалог доста под неговото равнище и този разговор да е обществен? Дори за непосветените в дипломатическия протокол светва червен сигнал, осветяващ унизения в тази неравностойна връзка?
Особено ме тревожи един откъс от президентското известие след диалога с Карън Донфрид: „ Палежът на културния център на македонските българи в Битоля е осъществен от хора, които се стремят да задържат Република Северна Македония в сянката на тоталитарното югославско минало и да попречват процеса на европейска интеграция... “
Сиреч, не хроничната антибългарска политика на Скопие е подпалвачът, а някакви си анонимни лица стоят зад палежа, който обаче не трябва да стопира македонската евроинтеграция. Уви, това чета сред редовете.
Това са двете вести с негативна стойност. Всеки самичък да реши по какъв начин ни третират сътрудниците в Европа и оттатък океана.
На 27 ноември 1919 година Александър Стамболийски подписва в Ньой контракта, с който излизаме от Първата международна война като съдружник на победените Централни сили. Минута по-късно министър-председателят чупи писалката, с която губим Вардарска Македония, Западните околности, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.
Има ли български общественик, който ще счупи за повторно химикалка в Париж?
Две интернационалните вести от Париж и Вашингтон в последните 24 часа уязвиха националното ни самочувствие. Но това надали е вест в последните 33 години, през които България редовно е третирана от „ огромните “ като страна с стеснен суверенитет.
Новина №1 от Елисейския замък: Френският президент Еманюел Макрон изрази подготвеност да събере в Париж, " когато му пристигна времето ", представители на управляващите в София и Скопие, с цел да сключат двустранно съглашение, което би разрешило да стартират договаряния за присъединение на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз…
Обидното за нас в снощния телефонен диалог сред Макрон и Радев е, че единствено преди дни българският президент съобщи, че няма да взе участие в среща с Макрон за Северна Македония, защото няма никакви положителни сигнали от Скопие.
И след този отвод на Радев, освен това изразен с корав звук, Макрон упорства да е хазаин на българо-македонска среща. Което значи, че за френския президент позицията на Радев няма никаква стойност. Очевидно за Париж отводът на държавния ни глава предстои на проверка, в случай че му се окаже напън.
Ето едно изречение от известието на Елисейския замък, в което елегантно ни се подсказва по какъв начин да се държим: " Френският президент е изразил цялостната си поддръжка за съглашение сред двете страни, което би асъдействало за добросъседските връзки и би конкретизирало европейската вероятност на Северна Македония " …
Френският дипломатически език може да се преведе по този начин: Париж поддържа македонското еврочленство, което да стане след незабавно съглашение сред София и Скопие в Париж, налагащо отстъпки от българска страна…
Няма никакво подозрение: Макрон желае да осъществя персонален триумф в края на шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз и за задачата притиска Румен Радев.
Защо ли не упражнява този напън върху българския министър председател, от който действително зависи рухването на ветото? - Защото Кирил Петков от дълго време е дал единодушие за македонското еврочленство!
Защо за Макрон е толкоз значимо съглашение, при което член на Европейски Съюз би трябвало да направи отстъпка в интерес на кандидат-член за Евросъюза? С какво Северна Македония е спечелила сърцето на Франция? И за какво София би трябвало незабавно да легитимира в Париж присвояването на нейната история от Скопие?
Дали Макрон би си разрешил по този начин да извива ръцете на унгарския министър председател Орбан или на полския президент Дуда?
Няма подозрение по какъв начин ще реагира унгарецът, в случай че Макрон позвъни по нощна доба и му подреди да се отхвърли от унгарското малцинство в румънска Трансилвания.
Дуда пък на втората минута ще затвори телефона, в случай че френският му сътрудник изиска Полша да се откаже от етническите поляци в Западна Украйна.
В официалното съобщение на Елисейския замък не се загатват френски гаранции за българо-македонско съглашение, както оповестиха парижки медии.
И добре, че не се загатват! Защото светът видя какъв брой костват гаранциите на Макрон и Меркел за Минските съглашения сред Русия и Украйна от 2014-а.
Още нещо смущава във френската самодейност. Как да забравим две злощастни за нас семейства на Париж през XX век?
През 1919-а победеното в Първата международна война Царство България подписва в парижкото предградие Ньой сюр Сен позорен контракт, с убийствени за българите териториални и финансови вреди.
През 1946-а победената във Втората международна война България би трябвало да преглътне Парижкото съглашение, съвсем повтарящо националния разгром от 1919-а.
Новина №2 от Държавния департамент: Президентът Румен Радев организира телефонен диалог с помощник-държавния секретар на Съединени американски щати по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид. Във фокуса на диалога бяха европерспективата на Северна Македония, военното партньорство сред България и Съединени американски щати, както и последствията от войната в Украйна за сигурността в Източна Европа…
Две неща неприятно изпъкват от телефонния разговор сред държавен глава и върховен служител в американското външно министерство: че държавният секретар Блинкен не удостоява с внимание нашия президент и че американският напън по „ македонския въпрос “ ескалира в цялостен синхрон с френското пресиране.
Защо Радев е приел да води телефонен диалог доста под неговото равнище и този разговор да е обществен? Дори за непосветените в дипломатическия протокол светва червен сигнал, осветяващ унизения в тази неравностойна връзка?
Особено ме тревожи един откъс от президентското известие след диалога с Карън Донфрид: „ Палежът на културния център на македонските българи в Битоля е осъществен от хора, които се стремят да задържат Република Северна Македония в сянката на тоталитарното югославско минало и да попречват процеса на европейска интеграция... “
Сиреч, не хроничната антибългарска политика на Скопие е подпалвачът, а някакви си анонимни лица стоят зад палежа, който обаче не трябва да стопира македонската евроинтеграция. Уви, това чета сред редовете.
Това са двете вести с негативна стойност. Всеки самичък да реши по какъв начин ни третират сътрудниците в Европа и оттатък океана.
На 27 ноември 1919 година Александър Стамболийски подписва в Ньой контракта, с който излизаме от Първата международна война като съдружник на победените Централни сили. Минута по-късно министър-председателят чупи писалката, с която губим Вардарска Македония, Западните околности, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.
Има ли български общественик, който ще счупи за повторно химикалка в Париж?
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ