Велизар Димитров е роден на 13 април 1979 година. Легенда

Велизар Димитров е роден на 13 април 1979 година. Легенда на ЦСКА след трите си шампионски трофеи, една Купа и една Суперкупа на България. Последната му купа е и последната на " алените " към този момент - през 2008 година. Велизар постоянно е бил забавен събеседник. Той приказва пред БЛИЦ.

Вие сте роден в Перник, в какво семейство отраснахте, имате ли братя и сестри?

- Имам по-голяма сестра и по-малък брат. Интересен въпрос в какво семейство съм отраснал. Когато се раждам през 1979 година по времето на социализма, 99% от фамилиите бяха от междинната класа. По-бедни бяха хората от малцинството и 1 % има по-богати хора. Общо взето всички бяхме на равни начала. Майка ми и татко ми, както и множеството хора тогава, работеха по заводите. Със стаж от доста години, не се сменяха тогава специалностите през една-две години, както е през днешния ден. Смея да настоявам, че не съм израснал в мизерия, нито пък в разкош. Така беше и при всички мои връстници. Всички бяхме равни и не си сравнявахме маратонките, дънките, тениските и по този начин нататък.

Какъв възпитаник бяхте, кои оценки доминираха в бележника ви?

- Не знам дали е някаква горделивост, само че аз още на пет години към този момент можех да чета. Още тогава започнах да чета спортните вестници, които в тези години не бяха доста на брой, да проследявам резултати, класирания. Беше ми доста занимателно. До 6 клас бях първенец, макар че от втори клас редом започнах да се занимавам с футбол. Тогава имаше училищен спортни школи. Треньорите влизаха в часовете, представяха се и споделяха, че който има предпочитание да тренира, да се запише при тях. Така потегли моята футболна кариера. Всеки ден имахме тренировки след образователните занятия или преди тях, според коя промяна сме на учебно заведение. Тренираше се в учебния двор, на асфалта и с топки, които не отговаряха на най-хубавите условия. Но ние, децата, бяхме доста щастливи. В седми клас се реалокирах в спортното учебно заведение, тъй като към този момент бях направи своя избор - футболът стана приоритет в живота ми. Завърших с лекост, само че не се борих за огромен триумф.

Когато сте на 10 години, настава краят на социализма и стартира преходът. Какво си спомняме от социалистическото време и по-късно?

- Помня, че по времето на социализма наложително два пъти в годината по две седмици се ходеше на отмора - лятото на море, зимата на планина. Естествено, с почивни карти. Нямаше банани и мандарини. Само по Нова година, само че в случай че се доредиш в точния момент, тъй като бързо свършваха. Имам неприятни мемоари и усещания от прехода. Почти всеки ден ставаха убийства, грабежи, изнасилвания - мутренски времена под път и над път, безвластие. Аз този интервал не го разбирам като народна власт. Демокрацията занапред идва при нас, както нормално, каквото се случи хубаво в Европа, в България идва след 30 години. После отново би трябвало да наваксваме нови 30 години и по този начин. Аз се надявам, че в най-скоро време тези 30 години ще отминат и ще превключим на друго равнище. Лошото е, че всички други страни са още веднъж 30 години пред нас.

Коя е най-голямата беля, която се правили като дете?

- То, общо взето, всичко беше пакости. След като си от заран до вечер на открито, и изключително през ваканциите, непрекъснато правиш пакости - чупиш на съседите прозорци, влизаш им в градините, обираш им домати, краставици, тогава имаше в обилие. Гонили сме им крави, магарета, конете на притежателите. Караха ни се, беше много занимателно. Но не ни се караха с експанзия - да тръгнат и да ни бият. Наказанието беше: " Внимавай, че ще кажа на татко ти! ". Което беше неприятно, тъй като - отговорен, не си отговорен, знаем по какъв начин ни възпитаваха. Винаги си отговорен, даже ти от групата да не си основното настоящо лице. Щом един е направил белята, всички са отговорни.

Кой ви възпламени по футбола и ЦСКА? Четох, че дядо ви...

- Не, не. Моят дядо и чичо ми са левскари. Баща ми е цесекар и около него се възпламених по тима. Татко не е бил футболист, а лекоатлет - на положително юношеско равнище. Имаше един прекрасен червен спортен екип, на чийто тил с огромни букви пишеше ЦСКА. Аз не помня, само че той ми споделя, че ме е водил на мача с Реал Сосиедад през есента на 1981 година, когато съм бил единствено на две годинки. Първият ми ослепителен спомен е от месец март 1989 година, когато татко ми ме заведе на ЦСКА - Рода. Бяхме в бранш " В " на " Армията ". И до през днешния ден ми е пред очите по какъв начин 2-3 минути да стартира мачът видях по какъв начин насреща в бранш " А " влиза една колона с блестящо жълти фланелки - това бяха почитателите на Рода. Помня головете на Стоичков и Емо Костадинов, помня и след това реванша с дузпите, когато го даваха по малкия екран. На дузпите се направих, че ми се спи, тъй като не можех да устоя да ги виждам. Отидох си в стаята, легнах, завих се през глава и чаках реакция от другата стая от татко ми. Когато той извика мощно, аз разбрах, че сме победили и подскочих от наслада.

Кой беше обичаният ви футболист?

- О, тук няма две отзиви по въпроса - Стойчо Младенов. Когато излизахме да ритаме в махалата, всеки беше някой прочут състезател. Аз постоянно бях Стойчо Младенов. Побивахме по два камъка за порти играехме освен мрачно, само че и по-късно. Вече нищо не се вижда, само че ние си играехме.

Като заговорихте за Стойчо Младенов, по какъв начин тъкмо се случи прекосяването ви от Марек в ЦСКА през 2002 година?

- Тук има предистория. Стойчо Младенов ме искаше и по-рано, когато играех под негово управление в младежкия народен тим. По това време бях в Миньор, а Миньор поддържаше положителни връзки с Литекс. Имаше диалози за ЦСКА, само че се получи друго. Помня, че бяхме на море с Гошо Пеев, Косьо, да не ги изброявам всичките. На третия ден, откогато сме на морето, ми звънна небезизвестният Киро Змея, който по това време беше в управлението на Миньор. И вика: " Трябва незабавно да се прибираш, продаваме те, заминаваш на лагер ". И аз удовлетворен, споделям му: " Супер, значи най-сетне с ЦСКА сте се разбрали ". Но Киро ме посече с отговора: " Не, не, не сме се разбрали с ЦСКА, отиваш в Литекс. И аз започнах незабавно да извъртам и какво да измисля. Викам му: " Ама аз съм на морето, без кола съм. Няма по какъв начин да се прибера ". Наистина нямах кола, бяхме с тази на Пеев. Но Кирил Николов отсече: " Не ме интересува по какъв начин ще се прибереш - на автостоп, с такси, само че се прибираш. Довечера би трябвало да си в Перник, ще те очаквам пред вас! " И хън-мън, хън-мън, нямаше по какъв начин, скапе ми се цялата отмора. Тръгнахме си и си пристигнахме в 10 часа вечерта. И в действителност ме чакаха пред входа. Но след това знаете какво се случи - бяхме преотстъпени на Литекс, само че след това Гриша Ганчев се отдръпна, прекръсти клуба на ФК Ловеч и трябваше да се върна назад в Миньор. След това прекосих в Локомотив (София), само че получих травма в аддукторите и съвсем не играх есенния полусезон. Бях освободен от тима, тогава треньор на Локото беше Ради Здравков. Той сподели, че недоумява претекстовете на управлението - трябвало да се освободят от мен, тъй като съм им излизал прекомерно скъпо. Това ме учуди, тъй като по това време президентът на клуба Гигов даваше големи заплати, откакто направи огромна селекция. Аз бях сигурно най-нископлатеният футболист в тима. Както и да е... Зимата ме освободиха и получих пред оферти. Обади ми се Херо за Локомотив (Пловдив), който беше на второто място в А група. Звънна ми и Стефан Милушев - президентът на Марек, който по това време беше четвърти в " Б " група. Изборът, който направих, беше фрапантен за всички, в това число и за фамилията ми. Баща ми и родата му е от Кюстендил, а знаете за " положителните " връзки сред Кюстендил и Дупница и по-специално сред Велбъжд и Марек. Но поради мутренските времена, Локо (Пловдив) знаем кой му беше притежател и по какъв начин се процедираше там, аз отхвърлих на Херо. Той много ме убеждаваше: " Спокойно, споделяше ми, никой няма да те тормози ". Аз обаче не бях доста сигурен. В Марек тогава Стефан Милушев правеше доста мощна селекция. Беше привлякъл момчета от Миньор (Перник), с които се познавахме. Те ми споделиха доста положителни думи за притежателя на Марек, за организацията, за това, че се възнамерява нещо качествено, с цел да се нападна " А " група. И аз избрах да отида там и не скърбя и до ден-днешен.

И оттогава със Стефан Милушев сте другари?

- Да, несъмнено. Той ни стана и кум на мен и на брачната половинка ми. До ден-днешен сме дружно, преди 10 минути отново се чухме. Аз не желая да му върша реклама, тъй като всички знаят кой е той и какво е постигнал, само че Стефан Милушев ми е наставник в живота. Много е прелестно да познаваш човек, който е видял и две, и двеста. Това е човек, който не ти постанова, само че ти демонстрира вярната посока, в която да вървиш. Доверието сред нас е извънредно. Радвам се, че го познавам.

А елементарно ли ви пусна Стефан Милушев в ЦСКА през лятото на 2002 година?

- Той знаеше моето предпочитание и моите благосклонности към ЦСКА. Няма да не помни по какъв начин ми се обади един следобяд и ми сподели: " Тука сме със Стойчо Младенов и си приказваме, искаш ли да отидеш в ЦСКА? ". В първия миг не повярвах и му отвърнах, че не е хубаво да се майтапи по този начин. Но Милушев ми даде телефона си и вика: Ето, чуй го, откакто не вярваш ". Аз нямаше потребност да давам отговор дали желая трансфер в ЦСКА. Всичко се случи доста бързо, защото и Милушев е последовател на ЦСКА. За него беше наслаждение и авторитет, че продава собствен футболист на ЦСКА и то, за нашите стандарти, против много добра сума - 400 000 евро плюс двама футболисти. Стойчо Младенов, апропо, тогава пое огромен риск, тъй като за вътрешен трансфер ставаше въпрос за значително пари.

За триумфите ви в ЦСКА сме говорили неведнъж. Но желая да ви попитам за интереса на Жозе Моуриньо съм вас, до момента в който той е треньор на Порто? Какво си спомняме и за какво прехвърлянето ви пропадна?

- Нещата не се получиха, тъй като ЦСКА три пъти променяше изискванията по договорката. Накрая на хората им писна, тъй като за подобен като мен може би имаха 10 разновидността. Не е окей да извиваш ръцете на такива хора. Първият ми контакт с Порто беше на Панчарево. Помня, че Стойчо Младенов ме извика в бунгалото си и сподели: " Ела да те срещна с помощника на Жозе Моуриньо ". Само се запознахме и това беше, не сме говорили между тях. Но Стойчо Младенов ми сподели: " Думам ти, дъще, сещай се, снахо ", само че лятото отиваш там. Но лятото пристигна, отмина, само че не се получи прехвърлянето. Мои другари ме питат какво ли щеше да се случи, в случай че бях отишъл в Порто, ами никой не знае. Факт е, че идващия сезон - през 2004 година, Порто завоюва Шампионската лига. Дори и единствено да си част от подобен тим и да не се наложи да играеш, това оставя следа във визитката ти за цялостен живот.

Преминаваме към Металург (Донецк), където също оставяте доста трайна диря - любим почитателите бяхте. Как се стигна до прехвърлянето?

- ЦСКА беше в доста тежко финансово състояние тъкмо след купата през 2008 година и трябваше да се погасяват задължения, евролицензът беше лишен. Имаше и други оферти за мен, само че като финанси тази на украинците беше най-хубава, моите условия - също. Викам си, какъв по дяволите е този клуб? Металург не ми говореше нищо. Знаех единствено, че Ники Костов е треньор на тима и се желае. Нямах избор да не приема, тъй като парите бяха жизненоважни за ЦСКА, въпреки че не съумяха да спасят лиценза за Европа. Проблемите на " Армията " бяха страшни. Стигна се до прехвърлянето ми и отпътувах за Украйна. Условията по контракта бяха Металург да преведе на три транша сумата. Но още на първата седмица ми звъннаха от София и ми споделиха дали може Металург да преведе едновременно цялата сума на ЦСКА. Отидох при спортния шеф, с който и до през днешния ден сме близки, само че тогава към момента не го познавах добре, и му предадох думите. Човекът влезе в състояние, вика: " Да, Велизаре, ще преведем всичко вкупом, не се притеснявай! ". Така и стана. Страхотни хора.