Велизар Димитров е един от най-добрите български футболисти в близкото

Велизар Димитров е един от най-хубавите български футболисти в близкото минало. Трикратен първенец на България с ЦСКА, притежател на Купата и Суперкупата на България. Участник с националния тим на Европейското състезание през 2004 година Дългогодишен футболист на украинския Металург Донецк, а сега е изпълнителен шеф на Миньор Перник.
" Нещата в Украйна стигнаха до тук, въпреки че към този момент 7-8 години тлеят. Имам другари, питах ги какво е ситуацията и множеството ми споделят, че в действителност са сюрпризирани от това, което се случи. Не са вярвали, че обстановката ще стигне до тук, въпреки от години спорът да е на разположение. Заминах за Украйна лятото на 2008 година, откакто станах първенец с ЦСКА. Останах до ранната пролет през 2014 година. Играх до края на 2013 година и прекратих кариерата си в първите месеци на 2014-а. Тогава управлението на Металург Донецк ми предложи и аз одобрих да стана основен селекционер на клуба. Докато бях в тима, към момента обстановката беше много спокойна. В съблекалнята имахме момчета от разнообразни народности – в това число руснаци и украинци, с изключение на нас - чужденците от другите страни. Нямаше никакви спорове на национална основа. Тези спорове са политически, пораждат се от няколко индивида. Хората в региона на Донецк и Донбас, също живееха изцяло умерено. Но и да – истината е, че съвсем цялото население в този регион се считат за руснаци, формалният език е съветски. Дори огромна част от популацията имаше и съветски паспорти ", описа пред
" Не съм експерт, само че се знае, че този регион е извънредно богат на находища на руда, въглища и така нататък В него беше съсредоточена голяма част от тежката промишленост на страната, което означаваше и голям принос към износа на страната в тези браншове на стопанската система. Става въпрос за големи запаси, които стават център на ползи. Приключих да играя и към този момент се подготвях за новата позиция, която одобрих от управлението на Металург Донецк. Решиих обаче да се прибера за малко в България – да си умря, да се видя с родственици, другари. И една седмица по-късно сепаратистите към този момент бяха завладяли областите на Донецк и Луганск. Разминах се на косъм с военния спор, тъй като няколко дни, откакто се прибрах, към този момент всичко беше окупирано.
Повече по този начин и не се върнах в града. Впоследствие обстановката беше такава, че беше невероятно толкоз лесното напредване изключително на чужденци. Нямаше никакъв метод да бъдеш там с изключение на, в случай че не си част от локалното население. После целият спорт се изнесе от града, Шахтьор Донецк стартира да играе семействата си в град Лвов, по-късно в Киев. След това имаше още един тим от Донецк – Олимпик Донецк, той също играеше в Киев. Моят Металург Донецк също се реалокира да играе в Киев и тогава към този момент можех да пътувам, с цел да ги виждам. Но обстановката напролет на 2014 година, когато се развихри спорът, е била много тежка – футболистите със фамилиите си са били извозвани с рейсове, с цел да може колкото се може по-бързо да изоставен Донецк. Имах несъмнено 10 сака с багаж, който остана там, където живеех…
Нещата не са тъкмо такива, каквито хората си мислят – нито футболистите, нито треньорите, или пък елементарните хора са отговорни за нечий спор. Ние бяхме в един тим, играхме дружно, бяхме всеки ден дружно. Като приказваме за сърби и хървати, си припомням, че съвсем всеки ден бяхме дружно с Дарио Сърна, който тогава беше в Шахтьор Донецк. В тима по това време като се изключи че беше той, имаше и сърби. Със сигурност на всички места има зрънца на по-крайно настроени хора, само че елементарните хора нямат никаква виновност за това, което се е случвало и което става сега. Но за жалост страдат тъкмо те… ", приключи Велизар Димитров.