Велинград се прекланя пред паметта на Вела Пеева
Велинград ще се поклони пред паметта на своя патрон - Вела Пеева, през днешния ден, когато се навършват 79 години от нейната крах през 1944 година. Възпоменателното поклонение ще стартира от 11:00 часа пред мемориала на героинята от антифашистките битки в квартал “Лъджене “, след което ще бъде отслужена панихида в памет на младата партизанка, починала едвам на 22 години. Честванията ще продължат с осъществяване на стихове от ученици на Иновативно приблизително учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " и осъществявания на групата за остарели градски песни “Вела “ при Народно читалище “Васил Левски-1904 “. Програмата ще приключи с минута безмълвие и церемониален обред по поднасяне на венци и цветя.
Вела Пеева си отива единствено на 22 години, само че е знак на безконечния блян за независимост и съвършенство, изгоряла в пламенния си порив да увлече след себе си хората в невъзможни за времето си дела.
Като ученичка в Пазарджишката девическа гимназия се увлича по антифашистката концепция и се включва в редиците на Работническия юношески съюз (РМС) и Есперантското сдружение. През 1941 година, към този момент като студентка в София, взе участие в студентската проява пред Народния спектакъл на 8 декември 1941 година, прераснала в конфликти на с полицията и антикомунисти. По-късно става помощник на Централната военна комисия при Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти), като поддържа връзката на централата с окръжните комитети в Пазарджишко.
През пролетта на 1942 година по самодейност на Вела Пеева група младежи (сестра ѝ Гера, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, стартират да издават незаконния вестник „ Просветител “.
На 27 април 1943 година Вела Пеева минава дружно със сестра си Гера в конспиративност като партизанка в отряд „ Антон Иванов “.
През последната седмица на март 1944 година четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, потеглят към и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от много време са в Каменския балкан и не знаят за промяната на лагера на партизанския отряд.
На 26 март по здрач групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов потеглят към гората над учителския санаториум, където би трябвало да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от плануваните две срещи с лъдженските им поддръжници се състои единствено едната, другата се проваля. Причината схващат от пристигналия при тях юноша – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на огромната сестра на Вела.
Сутринта Пеева и Калпазанов вземат решение да се отдръпват към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии идва жандармерия. Друга рота потегля от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги виждат и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и хванат, а Пеева съумява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния завършек на Каменица. Всички опити да се откри връзка с партизанската чета обаче остават напразни заради засилената полицейска обсада на селото.
Вела Пеева напуща Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното мощно късогледство. В самото начало на май времето става студено и още веднъж завалява сняг. Горският жандарм Иван Божков от Каменица инцидентно открива следите ѝ по преди малко паднал сняг и оповестява на жандармерията.
На 3 май жандармерията стартира да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, защото там постоянно нощуват незаконните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата канара, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води пердах 5 часа, до момента в който има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната тайфа майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева и я доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването слага главата на повсеместен показ.
Вела Пеева си отива единствено на 22 години, само че е знак на безконечния блян за независимост и съвършенство, изгоряла в пламенния си порив да увлече след себе си хората в невъзможни за времето си дела.
Като ученичка в Пазарджишката девическа гимназия се увлича по антифашистката концепция и се включва в редиците на Работническия юношески съюз (РМС) и Есперантското сдружение. През 1941 година, към този момент като студентка в София, взе участие в студентската проява пред Народния спектакъл на 8 декември 1941 година, прераснала в конфликти на с полицията и антикомунисти. По-късно става помощник на Централната военна комисия при Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти), като поддържа връзката на централата с окръжните комитети в Пазарджишко.
През пролетта на 1942 година по самодейност на Вела Пеева група младежи (сестра ѝ Гера, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, стартират да издават незаконния вестник „ Просветител “.
На 27 април 1943 година Вела Пеева минава дружно със сестра си Гера в конспиративност като партизанка в отряд „ Антон Иванов “.
През последната седмица на март 1944 година четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, потеглят към и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от много време са в Каменския балкан и не знаят за промяната на лагера на партизанския отряд.
На 26 март по здрач групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов потеглят към гората над учителския санаториум, където би трябвало да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от плануваните две срещи с лъдженските им поддръжници се състои единствено едната, другата се проваля. Причината схващат от пристигналия при тях юноша – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на огромната сестра на Вела.
Сутринта Пеева и Калпазанов вземат решение да се отдръпват към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии идва жандармерия. Друга рота потегля от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги виждат и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и хванат, а Пеева съумява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния завършек на Каменица. Всички опити да се откри връзка с партизанската чета обаче остават напразни заради засилената полицейска обсада на селото.
Вела Пеева напуща Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното мощно късогледство. В самото начало на май времето става студено и още веднъж завалява сняг. Горският жандарм Иван Божков от Каменица инцидентно открива следите ѝ по преди малко паднал сняг и оповестява на жандармерията.
На 3 май жандармерията стартира да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, защото там постоянно нощуват незаконните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата канара, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води пердах 5 часа, до момента в който има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната тайфа майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева и я доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването слага главата на повсеместен показ.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ