Велико Търново. Читалищата са онези сдружения от съмишленици, които са

Велико Търново. Читалищата са тези сдружения от съидейници, които са повдигали и крепели националното схващане и са били извор на свободолюбивия дух на българина. Това сподели в лекцията си „ За всеобщото просвещение на българския народ – в памет на първия ръководител Димитър хаджи Павли Иванов “ ръководителят на НЧ „ Надежда 1869 “ във Велико Търново проектант Донка Колева, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Велико Търново . Тя уточни, че интервалът на Възраждането се свързва постоянно с историческото прераждане на България. „ Знаем за старите майстори дюлгери и за обектите на тяхното творчество, за знаците, легендите и историите, в които е вплетена вярата за величие на човечеството, само че към момента не знаем достатъчното за публичния и нравствения живот на хората от това време и за тяхното проглеждане за истините. Много от българите тогава са посвещавали своя живот на висши дела и са били увлечени от концепцията за духовно развиване. През Възраждането пораждат едни от най-уважаваните и дълговечни културни институции в България – читалищата “, уточни проектант Донка Колева. Тя напомни, че първите читалища се появяват в средата на 19 век, като публични организации, читални, просветни и културни средища. По думите ѝ те са били същински цивилен общности, възпитаващи фетиш, респект към родното, взаимност и единение в мислите и делата. Първите данни за пораждане на читалищата в България са от 1856 година. Те са основани по самодейността на Емануил Васкидович, Кръстьо Пишурката и Сава Доброплодни. Това са читалищата в Свищов, Лом и Шумен. Читалищната библиотека в Свищов е разполага с над 2000 тома. В Лом, където е изнесено първото театрално зрелище в България – побългарената „ Многострадална Геновева “. " В Шумен се пазят старопечатни книги, най-старата неповторима библия от 15 век с тегло 3 кг и първата в България театрална завеса, рисувана от виенски художници. Читалищата са първите градски центрове, които обезпечават равно присъединяване и повсеместен достъп до културно просветните услуги, подтикват развиването на обществените взаимоотношения и форми на взаимоотношения, предшестващи зараждането на българската нация “, добави проектант Донка Колева. Тя напомни, че след Свищов, Лом и Шумен, читалищата стартират да се провеждат от българите и в Македония. Основава се читалището в Цариград – най-силната духовна организация отвън рамките на България. С напъните на Тодор Икономов и поета Петко Славейков то стартира да издава списание „ Читалище “, което се трансформира в открита демократична естрада на патриотичната българска интелигенция. „ Цариградското читалище и неговото списание имат изключителни заслуги за бързото увеличение на читалищата в страната. Ако във времето от 1856 година до 1869 година читалищата в България са наброявали 30, то от 1869 до Освобождението броят им надвишава 130. През 1869 година са открити читалищата в Плевен, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Браила и така нататък Техен връстник е кюстендилското читалище „ Братство “ и търновското „ Надежда “. Те пораждат и се утвърждават като индикатор за българщината, там където съзнанието за българската просвета е живо. Затова проф. Марин Дринов назовава читалищата „ съсредоточия на най-просветните и най-деятелни за напредъка на народността ни български сили “, уточни проектант Донка Колева.
Надежда КРЪСТЕВА