Рамзес II: най-великият фараон от епохата на Новото Царство
Великият Рамзес II е третият фараон от XIX династия, роден през 1303 година пр.н.е., наследник на Сети I и брачната половинка му Туйи. Той е владетелят, управлявал най-дълго Египет – съвсем седем десетилетия, половината от които – непрекъснато във война.
Рамзес II се възкачва на трона през 1279 година пр.н.е., едвам 24-годишен. По време на траялото му 66 години ръководство Египет доближава своите оптимални граници, а епохата се счита за най-големия подем в египетската цивилизация. По негово време са издигнати доста храмови комплекси и монументални творби на изкуството – като неповторимият скален храм в Абу Симбел, да вземем за пример.
Прочети повече за Абу Симбел: https://iskamdaznam.com/abu-simel-hrama-na-ramzes/
В историята на Египет има 11 фараона с името Рамзес. Само Рамзес II обаче, е титулуван от сънародниците си със званието „ Велики ”. Много скулптури на фараона са били открити по долината на река Нил. На раменете им е било изписано „ Силният бик ”. Прякорът на Рамзес приказва за мощта и силата му като боец.
В устрема си да разшири границите на Египет, Рамзес II води доста военни експедиции, като реорганизира армията си и основава собствен личен боен флот.
Рамзес II чества 14 пъти празника на Сед, който се отбелязва за пръв път на десетата година от царуването на фараона и по-късно на всеки 3 години. Още до момента в който е жив, Сети I му сортира на сина си три съпруги. Най-привилегирована от тях е Нефертари Меренмут, чието име значи прелестната изгора на Мут. След подписването на мира с хетите, Рамзес II се дами и за някои от хетските принцеси. През живота си Великият основава голямо поколение, като се допуска, че оставя след себе си сред почти 56 синове и 44 дъщери.
Един от най-древните, непокътнати до наши дни мирни контракти е обвързван точно с великия фараон. Текстът на контракта сред Рамзес II и царя на хетите Хатушили III е изсечен върху камък, а с него се поставя завършек на войната сред двете страни, няколко години след огромната борба при Кадеш.
Битката при Кадеш се състояла през 1275 година пр.н.е. сред египетската армия на Рамзес II и хетите на Муватали. Тя се организира на брега на река Оронт, в днешна Сирия. В нея вземат присъединяване към 5 000 бойни колесници и 9000 пеши бойци, което е прави и първата за времето си всеобщата борба в сходен мащаб. Петнадесет години след сражението, поради обстоятелството, че никоя от страните не може да се разгласи за победител, е подписан договорът, с който Рамзес II и Хатушили III обезпечават за царствата си относително дълъг интервал на мир. Текстът на контракта, преди да бъде изсечен върху камък, в началото е гравиран на сребърна плочка с клинопис, а по-късно е преведен на египетски и е увековечен на стените на храма в Карнак.
Още с качването си на престола, Рамзес стартира да строи своя гробница и храм в Абу Симбел. На входа на храма има 4 големи скулптури, с които фараонът желал да покаже, че е господ измежду боговете.
Рамзес II умира на напреднала възраст през 1213 година пр.н.е. Водят се разногласия дали е умрял на 91 или на 99 годишна възраст. В древността мумифицираното тяло на фараона е препогребвано неведнъж, с цел да се избегнат набезите от мародери на царски гробници. За последно мумията на Рамзес II се оказва скрита в тайник, дружно с мумиите на други фараони, чиито гробници са били ограбени. В средата на XIX век тайникът е открит от арабско семейство, занимаващо с плячкосване на гробници. Арабите почнали да продават на европейски туристи разнообразни полезности, което притегля вниманието на египетските управляващи. Службата за защита на паметниците от древността организира интервенция и шейхът, който стои отпред на групата мародери, е заставен да издаде мястото на подземния тайник край Деир ел Бахри.
Добре непокътнатата мумия на Рамзес II е открита там през 1881 година. През септември 1975 година мумията минава специфична процедура за обща консервация в Париж. За пътуването на мумията от Кайро до Париж ѝ е завършен актуален паспорт, какъвто има всеки египетски жител. В паспорта, в графата “занимание ” е записано “цар (починал) ”. При идването във френската столица мумията на фараона е посрещната с всички военни почести, които се поставят при посещаване на държавен глава. В днешни дни мумията на Рамзес II се намира в Египетския музей в Кайро.
Носят се доста митове за най-великия измежду фараоните от Новото царство. Според някои той е бил левичар и е имал рижа коса. Други допускат, че е бил доста висок – съгласно някои източници растежът му е бил 210 см. Това изказване се смята за неверно от актуалните египтолози.
Несъмнено, една от най-любопитните митове е тази, която свързва Рамзес II с библейския Мойсей. Има разнообразни теории – едни считат, че Мойсей извежда израелското племе от Египет точно по времето на Рамзес II. Това обаче опонира на обстоятелствата – защото съгласно Библията, при прекосяването на морето, фараонът и армията му са унищожени, а Рамзес II доживява до дълбока напреднала възраст.
Съществува и друга версия, съгласно която Мойсей е наследник или внук на Рамзес II. Доказателство за това откривателите виждат в Изход от Библията, където е записано: “След дълго време умря царят Египетски ” и Бог се явява на Мойсей, с цел да го убеди да поеме задачата по освобождението на евреите. Ако приемем, че Мойсей в действителност е внук на фараона е измежду кандидатите за трона, то гибелта на Рамзес II е в действителност удобен миг да предяви претенциите си.
Няма съответни данни, които да опровергаят или да потвърдят изрично тези версии. Факт е обаче, че подписаният след борбата при Кадеш мир, дава опция на египтяни и хети да заживеят дружно. От смесването на двете народи пораждат юдеите – народът от който води началото си християнството.




