Преп. Герасим Йордански
Великият постник преподобни Герасим бил родом от Ликия (област в южната част на Мала Азия, бел. ред.). Още от млади години възпитал себе си в боязън Божий и като приел отшелнически чин, се отдалечил в пустинята навътре в египетската страна Тиваида. Като прекарал там известно време в подвизи на благочестието, още веднъж се върнал в своето родно място Ликия.
* Теодосий II, в житието наименуван " младши ", бил внук на Теодосий Велики. Родил се в 400 година, в 408 година наследил след своя татко Аркадий Източната Римска империя. Възпитан в строга богобоязливост, Теодосий се стремял да изкорени последните останки от езичеството в Империята. Починал през 450 година
** Маркиан бил император на Източната Римска империя през 450-457 година Той бил женен за сестрата на своя предходник Теодосий II, Пулхерия, която взимала ефективно присъединяване в религиозните разногласия на своето време.
IV Вселенски събор бил призован през 451 година.
*** Несторий, свещеник Константинополски, учел, че Иисус Христос не е истинен Бог, а единствено елементарен човек, наследник на Иосиф и Мария, почетен за светостта на живота си с особена Божия берекет. Според учението на Несторий Иисус Христос ни избавя не по Своите изкупителни заслуги, а с образеца на положителния си живот. Учението на Несторий било наказано на III Вселенски събор, състоял се през 431 година
След това пристигнал в Палестина (в края на царуването на Теодосий Младши*) и се поселил в Йорданската пустиня, където заблестял като светла звезда със своя благодетелен живот.
Там, при река Йордан, той устроил обител.
По време на пребиваването му в Палестина, при царуването на Маркиан и Пулхерия**, в Халкидон бил призован Четвъртият космополитен събор Речник на светите отци срещу нечестивия Диоскор, патриарх Александрийски, и Евтихий, които учели, че Христос има единствено едно естество - Божественото, на който светите отци ги осъдили.
След това се появили някои еретици, хулещи събора и утвърждаващи, че на него са отхвърлени догматите на истинната религия и е възобновено учението на Несторий***.
Такъв бил духовник Теодосий, инфектиран с нечестието на Евтихий. С идването си в Йерусалим той смутил цяла Палестина, прелъстявайки освен простите хора, само че и доста правилни, както и кралица Евдокия, вдовицата на цар Теодосий Младши, която по това време живеела в Йерусалим. С помощта на последната и на доста прелъстени от него палестински монаси той изгонил от престола блажения Ювеналий, патриарх Иерусалимски, и го заел самичък.
Останалите правилни на правоверието доста търпели от лъжепатриарха Теодосий и се отдалечавали в най-дълбоката пустиня. Пръв се отдалечил преподобният Евтимий Велики (паметта му се празнува на 20 януари, бел.ред.), последвали го и други свети отци.По това време, по Божие допущение, бил съблазнен и Герасим, само че скоро се разкаял, както написа Кирил Иерусалимски* в житието на преподобния Евтимий.
Тогава, споделя той, в Йорданската пустиня имало един аскет, наскоро пристигнал от Ликия, на име Герасим. Той извършил всички установления на монашеския живот и доблестно се борел с нечистия дух; само че побеждавайки и прогонвайки невидимите бесове, бил съблазнен от забележимите - еретиците, и паднал в ереста на Евтихий. Пo това време славата на добродетелния живот на Евтимий се разпространявала на всички места. Към него тръгнал и преподобният Герасим в пустинята Рува и се поселил там задълго. Наситил се на сладостта на поученията и вразумленията на светеца, той отхвърлил лъжеучението на еретиците, обърнал се към правата религия и горчиво се каел за своето подвеждане. Така споделя Кирил.
Накрая светейшият Ювеналий още веднъж заел патриаршеския трон: благочестивият цар Маркиан изпратил да заловен лъжепатриарха Теодосий, с цел да го дадат под съд за делата му. Но Теодосий, като разбрал за това, избягал на Синайската планина и се скрил незнайно къде.
Така в Йерусалим и в цяла Палестина още веднъж спечелила правата религия и мнозина, прелъстени в разкол, още веднъж се обърнали към благочестието. Също и кралица Евдокия, познала своето подвеждане, се включила към Православната черква.
Св. Герасим Йордански. Фреска от 1197 година в манастира Неофит в Кипър. Източник: pravicon.com.Обителта на преподобни Герасим се намирала на 35 стадии от светия град Йерусалим и на един етап от река Йордан (по-малко от 200 метра, Pravoslavieto.com). Тук той приемал новопостъпилите, а на миналите тестването давал монашески келии в пустинята. При него имало не по-малко от 70 пустинножители, за които преподобни Герасим открил следния правилник:
Пет дни от седмицата всеки прекарвал в безмълвие в своята уединена келия с някаква работа, вкусвал по малко самун, донесен от манастира, вода и корени. В тези пет дни не се разрешавало да се яде нищо варено и дори не се допускало да се пали огън, с цел да не идва и мисъл за варене на храната.
В събота и неделя всички идвали в манастира, събирали се в църквата на Божествена литургия и се причастявали с пречистите и животворящи Христови ТайниРечник, по-късно на трапезата вкусвали варена храна и по малко вино за популярност Божия и показвали на настоятеля работата, свършена в продължение на петте дни.
В неделя следобяд всеки още веднъж се отделял в своята уединена келия в пустинята, вземайки със себе си малко самун, корени, съд с вода и финикови клони за плетене на кошници.
Нестяжанието и нищетата им били такива, че никой от тях нямал нищо, с изключение на една вехта дреха, черга за спане и дребен съд за вода. Настоятелят дори им забранил на излизане от келиите да затварят вратата, с цел да може всеки да влезе и свободно да вземе каквото изиска от тези небогати движимости.
И ето, те живеели по апостолското предписание " едно сърце и една душа " и никой нищо не наричал свое, само че всичко било общо.
Разказват, че някои от пустинниците молели преподобни Герасим да им разреши през нощта да си възпламенят свещ за четене или да накладат огън, с цел да стоплят вода при положение на потребност. Но той им отговарял:
- Ако желаете да имате огън в пустинята, тогава елате да живеете в манастира с новопостъпилите: до момента в който аз съм жив, в никакъв случай няма да позволи пустинножителите да имат огън!
Жителите на град Иерихон, като чули за такова строго подвижничество под управлението на преподобния Герасим, приели за предписание всяка събота и неделя да идват в обителта на преподобния и да донасят в обилие храна, вино и всичко потребно за манастира.
Преподобни Герасим по този начин строго спазвал постите, че през светата и велика Четиридесетница не хапвал нищо до самия Светъл ден, и подкрепял телесните и душевните си сили единствено с причастяването с Божествените ТайниРечник.
При този благоверен ментор се подвизавал и блаженият Кириак, както е написано за него в житието му:
" Като приел отзивчиво пристигналия при него Кириак, и предузнавайки Божествената популярност в него, самичък преподобни Евтимий го облякъл в схима и го изпратил по Йордан при свети Герасим. Свети Герасим, виждайки младостта на Кириак, му заповядал да живее в манастира и да носи послушания. Готов да извърши всяко дело, Кириак през целия ден прекарвал в манастирски писания, а цяла нощ стоял на молитва, като от време на време заспивал за малко. Той си наложил пост и единствено през два дни вкусвал самун и вода. Виждайки въздържанието на Кириак, без значение от младостта му, преподобни Герасим се изумил и го обикнал.
Свети Герасим имал бит през Четиридесетницата да отива в най-отдалечената част на пустинята, наречена Рува, където в миналото живеел преподобни Евтимий; обичайки Кириак за неговото велико самоограничение, той го вземал със себе си и там Кириак всяка неделя се причастявал със Светите Тайни от ръцете на свети Герасим, обитавал в мълчание до Неделя Връбница и се прибирал в обителта, получил огромна душевна изгода.
След известно време се преставил преподобният наш отец Евтимий и преподобни Герасим разбрал за неговата гибел, намирайки се в келията си: " той видял, по какъв начин Божиите ангели радостно възнасяли на небето душата на Евтимий. Взел със себе си Кириак и тръгнал към обителта на Евтимий, и го намерил умрял. Като погребал неговото почтено тяло, се върнал дружно с обичания си възпитаник в келията си. " Даже безсловесният звяр служел на великия Божи ласкател Герасим като рационален човек, както пишат в Лимонара* блажените отци Евират и Софроний Софист:
" Дойдохме в обителта на отец Герасим, намираща се покрай река Йордан, и живеещите там монаси ни описаха за отец Герасим.
Веднъж той вървял из Йорданската пустиня и срещнал един лъв, който му посочил крайници си, издут и цялостен с гной от забил се в него бодил. Лъвът добродушно гледал към стареца и не умеейки да изрази молбата си с думи, го умолявал за излекуване със смирения си тип. Старецът, като видял лъва в такава неволя, седнал, взел крайници на звяра и извадил тръна от него. Когато гнойта изтекла, той почистил добре раната и превързал крайници с забрадка.
Оттогава изцеленият лъв не се отделял от стареца, а ходел след него като възпитаник, тъй че свети Герасим се удивлявал на мозъка и кротостта на звяра. Старецът го хранел, давал му самун или друга храна.
Монасите имали магаре, с което донасяли вода за братята от светата река Йордан. Веднъж лъвът се отдалечил на доста разстояние от пасящото магаре и задремал на слънце. В това време минавал един човек от Арабия с камилите си и като видял, че магарето пасе единствено, го взел и го отвел със себе си. Като се събудил, лъвът почнал да търси магарето и като не го намерил, с посърнал и скръбен тип тръгнал към обителта на отец Герасим.
Старецът помислил, че лъвът е изял магарето, и попитал:
- Къде е магарето?
Лъвът стоял безмълвно, навел очи надолу, като човек.
Тогава старецът споделил:
- Ти си го изял! Но блажен е Господ, ти няма да си отидеш отсам, а ще вършиш за обителта всичко, което вършеше магарето.
По заповед на стареца от този момент натоварвали на лъва, както преди на магарето, бъчвичка, събираща четири мяха (мях - кожен чувал, употребен като мярка за течности, бел.ред.), и го изпращали на Йордан за вода за манастира.
Веднъж при стареца пристигнал да се помоли един боец и като видял лъва да носи вода, се смилил над него. За да купят ново магаре и да освободят лъва от работа, той дал на монасите три златни монети. За манастирската работа било купено магаре, а лъвът бил освободен от работа.
След известно време търговецът от Арабия, който отвел магарето, тръгнал към Йерусалим с камилите да продава пшеница; с тях било и магарето. Около Йордан керванът инцидентно се срещнал с лъва, и лъвът, като познал магарето, заревал и се втурнал към него. Търговецът и спътниците му побегнали в смут, а лъвът, хванал юздата със зъби, както правел преди, повел магарето с три завързани една за друга камили, натоварени с пшеница.
Изразявайки с плач насладата си, че е намерил изгубилото се магаре, лъвът го довел при стареца. Преподобният дъртак безшумно се усмихнал и качал па братята:
- Напразно обвинявахме лъва, мислейки, че той е изял нашето магаре.
На лъва било обещано името Йордан. След това той постоянно идвал при стареца, приемал храна от него и не се отделял от обителта повече от пет години.
Когато преподобният отец Герасим отишъл при Господа (в 475 година, бел.ред.) и бил заровен от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а пристигнал след известно време и почнал да търси своя дъртак. Като видели лъва, отец Саватий и един от учениците на отец Герасим му споделили:
- Йордан! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа! Те почнали да го хранят, само че лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отец Саватий и другите старци го галели по гърба и повтаряли:
- Старецът отиде при Господа, остави ни!
Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния плач на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкоз по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца.
Тогава отец Саватий споделил:
- Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът.
И ние тръгнахме с него към гробницата, където беше заровен преподобният Герасим. Гробницата се намираше към самата черква. Застанал над гробницата, отец Саватий споделил на лъва:
- Ето тук е заровен нашият дъртак.
И преклонил колене, почнал да плаче.
Като чул това и видял, че Саватий плаче, лъвът се удрял с глава в земята и ужасно ревял. Като изревал мощно, той починал над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, само че по воля Божия популяризирал стареца и по време на живота му, и след гибелта му, показвайки ни по какъв начин зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от парадайса ".
Това описват Йоан и Софроний. От този роман се вижда какъв брой сгоден на Бога е бил преподобни Герасим, работейки за Негова популярност от младостта до старостта. Той отишъл при Господа във безконечния живот, където със светиите слави Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.
* Теодосий II, в житието наименуван " младши ", бил внук на Теодосий Велики. Родил се в 400 година, в 408 година наследил след своя татко Аркадий Източната Римска империя. Възпитан в строга богобоязливост, Теодосий се стремял да изкорени последните останки от езичеството в Империята. Починал през 450 година
** Маркиан бил император на Източната Римска империя през 450-457 година Той бил женен за сестрата на своя предходник Теодосий II, Пулхерия, която взимала ефективно присъединяване в религиозните разногласия на своето време.
IV Вселенски събор бил призован през 451 година.
*** Несторий, свещеник Константинополски, учел, че Иисус Христос не е истинен Бог, а единствено елементарен човек, наследник на Иосиф и Мария, почетен за светостта на живота си с особена Божия берекет. Според учението на Несторий Иисус Христос ни избавя не по Своите изкупителни заслуги, а с образеца на положителния си живот. Учението на Несторий било наказано на III Вселенски събор, състоял се през 431 година
След това пристигнал в Палестина (в края на царуването на Теодосий Младши*) и се поселил в Йорданската пустиня, където заблестял като светла звезда със своя благодетелен живот.
Там, при река Йордан, той устроил обител.
По време на пребиваването му в Палестина, при царуването на Маркиан и Пулхерия**, в Халкидон бил призован Четвъртият космополитен събор Речник на светите отци срещу нечестивия Диоскор, патриарх Александрийски, и Евтихий, които учели, че Христос има единствено едно естество - Божественото, на който светите отци ги осъдили.
След това се появили някои еретици, хулещи събора и утвърждаващи, че на него са отхвърлени догматите на истинната религия и е възобновено учението на Несторий***.
Такъв бил духовник Теодосий, инфектиран с нечестието на Евтихий. С идването си в Йерусалим той смутил цяла Палестина, прелъстявайки освен простите хора, само че и доста правилни, както и кралица Евдокия, вдовицата на цар Теодосий Младши, която по това време живеела в Йерусалим. С помощта на последната и на доста прелъстени от него палестински монаси той изгонил от престола блажения Ювеналий, патриарх Иерусалимски, и го заел самичък.
Останалите правилни на правоверието доста търпели от лъжепатриарха Теодосий и се отдалечавали в най-дълбоката пустиня. Пръв се отдалечил преподобният Евтимий Велики (паметта му се празнува на 20 януари, бел.ред.), последвали го и други свети отци.По това време, по Божие допущение, бил съблазнен и Герасим, само че скоро се разкаял, както написа Кирил Иерусалимски* в житието на преподобния Евтимий.
Тогава, споделя той, в Йорданската пустиня имало един аскет, наскоро пристигнал от Ликия, на име Герасим. Той извършил всички установления на монашеския живот и доблестно се борел с нечистия дух; само че побеждавайки и прогонвайки невидимите бесове, бил съблазнен от забележимите - еретиците, и паднал в ереста на Евтихий. Пo това време славата на добродетелния живот на Евтимий се разпространявала на всички места. Към него тръгнал и преподобният Герасим в пустинята Рува и се поселил там задълго. Наситил се на сладостта на поученията и вразумленията на светеца, той отхвърлил лъжеучението на еретиците, обърнал се към правата религия и горчиво се каел за своето подвеждане. Така споделя Кирил.
Накрая светейшият Ювеналий още веднъж заел патриаршеския трон: благочестивият цар Маркиан изпратил да заловен лъжепатриарха Теодосий, с цел да го дадат под съд за делата му. Но Теодосий, като разбрал за това, избягал на Синайската планина и се скрил незнайно къде.
Така в Йерусалим и в цяла Палестина още веднъж спечелила правата религия и мнозина, прелъстени в разкол, още веднъж се обърнали към благочестието. Също и кралица Евдокия, познала своето подвеждане, се включила към Православната черква.
Св. Герасим Йордански. Фреска от 1197 година в манастира Неофит в Кипър. Източник: pravicon.com.Обителта на преподобни Герасим се намирала на 35 стадии от светия град Йерусалим и на един етап от река Йордан (по-малко от 200 метра, Pravoslavieto.com). Тук той приемал новопостъпилите, а на миналите тестването давал монашески келии в пустинята. При него имало не по-малко от 70 пустинножители, за които преподобни Герасим открил следния правилник:
Пет дни от седмицата всеки прекарвал в безмълвие в своята уединена келия с някаква работа, вкусвал по малко самун, донесен от манастира, вода и корени. В тези пет дни не се разрешавало да се яде нищо варено и дори не се допускало да се пали огън, с цел да не идва и мисъл за варене на храната.
В събота и неделя всички идвали в манастира, събирали се в църквата на Божествена литургия и се причастявали с пречистите и животворящи Христови ТайниРечник, по-късно на трапезата вкусвали варена храна и по малко вино за популярност Божия и показвали на настоятеля работата, свършена в продължение на петте дни.
В неделя следобяд всеки още веднъж се отделял в своята уединена келия в пустинята, вземайки със себе си малко самун, корени, съд с вода и финикови клони за плетене на кошници.
Нестяжанието и нищетата им били такива, че никой от тях нямал нищо, с изключение на една вехта дреха, черга за спане и дребен съд за вода. Настоятелят дори им забранил на излизане от келиите да затварят вратата, с цел да може всеки да влезе и свободно да вземе каквото изиска от тези небогати движимости.
И ето, те живеели по апостолското предписание " едно сърце и една душа " и никой нищо не наричал свое, само че всичко било общо.
Разказват, че някои от пустинниците молели преподобни Герасим да им разреши през нощта да си възпламенят свещ за четене или да накладат огън, с цел да стоплят вода при положение на потребност. Но той им отговарял:
- Ако желаете да имате огън в пустинята, тогава елате да живеете в манастира с новопостъпилите: до момента в който аз съм жив, в никакъв случай няма да позволи пустинножителите да имат огън!
Жителите на град Иерихон, като чули за такова строго подвижничество под управлението на преподобния Герасим, приели за предписание всяка събота и неделя да идват в обителта на преподобния и да донасят в обилие храна, вино и всичко потребно за манастира.
Преподобни Герасим по този начин строго спазвал постите, че през светата и велика Четиридесетница не хапвал нищо до самия Светъл ден, и подкрепял телесните и душевните си сили единствено с причастяването с Божествените ТайниРечник.
При този благоверен ментор се подвизавал и блаженият Кириак, както е написано за него в житието му:
" Като приел отзивчиво пристигналия при него Кириак, и предузнавайки Божествената популярност в него, самичък преподобни Евтимий го облякъл в схима и го изпратил по Йордан при свети Герасим. Свети Герасим, виждайки младостта на Кириак, му заповядал да живее в манастира и да носи послушания. Готов да извърши всяко дело, Кириак през целия ден прекарвал в манастирски писания, а цяла нощ стоял на молитва, като от време на време заспивал за малко. Той си наложил пост и единствено през два дни вкусвал самун и вода. Виждайки въздържанието на Кириак, без значение от младостта му, преподобни Герасим се изумил и го обикнал.
Свети Герасим имал бит през Четиридесетницата да отива в най-отдалечената част на пустинята, наречена Рува, където в миналото живеел преподобни Евтимий; обичайки Кириак за неговото велико самоограничение, той го вземал със себе си и там Кириак всяка неделя се причастявал със Светите Тайни от ръцете на свети Герасим, обитавал в мълчание до Неделя Връбница и се прибирал в обителта, получил огромна душевна изгода.
След известно време се преставил преподобният наш отец Евтимий и преподобни Герасим разбрал за неговата гибел, намирайки се в келията си: " той видял, по какъв начин Божиите ангели радостно възнасяли на небето душата на Евтимий. Взел със себе си Кириак и тръгнал към обителта на Евтимий, и го намерил умрял. Като погребал неговото почтено тяло, се върнал дружно с обичания си възпитаник в келията си. " Даже безсловесният звяр служел на великия Божи ласкател Герасим като рационален човек, както пишат в Лимонара* блажените отци Евират и Софроний Софист:
" Дойдохме в обителта на отец Герасим, намираща се покрай река Йордан, и живеещите там монаси ни описаха за отец Герасим.
Веднъж той вървял из Йорданската пустиня и срещнал един лъв, който му посочил крайници си, издут и цялостен с гной от забил се в него бодил. Лъвът добродушно гледал към стареца и не умеейки да изрази молбата си с думи, го умолявал за излекуване със смирения си тип. Старецът, като видял лъва в такава неволя, седнал, взел крайници на звяра и извадил тръна от него. Когато гнойта изтекла, той почистил добре раната и превързал крайници с забрадка.
Оттогава изцеленият лъв не се отделял от стареца, а ходел след него като възпитаник, тъй че свети Герасим се удивлявал на мозъка и кротостта на звяра. Старецът го хранел, давал му самун или друга храна.
Монасите имали магаре, с което донасяли вода за братята от светата река Йордан. Веднъж лъвът се отдалечил на доста разстояние от пасящото магаре и задремал на слънце. В това време минавал един човек от Арабия с камилите си и като видял, че магарето пасе единствено, го взел и го отвел със себе си. Като се събудил, лъвът почнал да търси магарето и като не го намерил, с посърнал и скръбен тип тръгнал към обителта на отец Герасим.
Старецът помислил, че лъвът е изял магарето, и попитал:
- Къде е магарето?
Лъвът стоял безмълвно, навел очи надолу, като човек.
Тогава старецът споделил:
- Ти си го изял! Но блажен е Господ, ти няма да си отидеш отсам, а ще вършиш за обителта всичко, което вършеше магарето.
По заповед на стареца от този момент натоварвали на лъва, както преди на магарето, бъчвичка, събираща четири мяха (мях - кожен чувал, употребен като мярка за течности, бел.ред.), и го изпращали на Йордан за вода за манастира.
Веднъж при стареца пристигнал да се помоли един боец и като видял лъва да носи вода, се смилил над него. За да купят ново магаре и да освободят лъва от работа, той дал на монасите три златни монети. За манастирската работа било купено магаре, а лъвът бил освободен от работа.
След известно време търговецът от Арабия, който отвел магарето, тръгнал към Йерусалим с камилите да продава пшеница; с тях било и магарето. Около Йордан керванът инцидентно се срещнал с лъва, и лъвът, като познал магарето, заревал и се втурнал към него. Търговецът и спътниците му побегнали в смут, а лъвът, хванал юздата със зъби, както правел преди, повел магарето с три завързани една за друга камили, натоварени с пшеница.
Изразявайки с плач насладата си, че е намерил изгубилото се магаре, лъвът го довел при стареца. Преподобният дъртак безшумно се усмихнал и качал па братята:
- Напразно обвинявахме лъва, мислейки, че той е изял нашето магаре.
На лъва било обещано името Йордан. След това той постоянно идвал при стареца, приемал храна от него и не се отделял от обителта повече от пет години.
Когато преподобният отец Герасим отишъл при Господа (в 475 година, бел.ред.) и бил заровен от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а пристигнал след известно време и почнал да търси своя дъртак. Като видели лъва, отец Саватий и един от учениците на отец Герасим му споделили:
- Йордан! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа! Те почнали да го хранят, само че лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отец Саватий и другите старци го галели по гърба и повтаряли:
- Старецът отиде при Господа, остави ни!
Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния плач на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкоз по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца.
Тогава отец Саватий споделил:
- Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът.
И ние тръгнахме с него към гробницата, където беше заровен преподобният Герасим. Гробницата се намираше към самата черква. Застанал над гробницата, отец Саватий споделил на лъва:
- Ето тук е заровен нашият дъртак.
И преклонил колене, почнал да плаче.
Като чул това и видял, че Саватий плаче, лъвът се удрял с глава в земята и ужасно ревял. Като изревал мощно, той починал над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, само че по воля Божия популяризирал стареца и по време на живота му, и след гибелта му, показвайки ни по какъв начин зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от парадайса ".
Това описват Йоан и Софроний. От този роман се вижда какъв брой сгоден на Бога е бил преподобни Герасим, работейки за Негова популярност от младостта до старостта. Той отишъл при Господа във безконечния живот, където със светиите слави Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ