40 дни преди Великден: Всичко, което трябва да знаем за Великия пост
Великият пост стартира седем седмици преди Великден и продължава до Велика събота, която предшества Възкресението Христово. Постът продължава 40 дни, с което се символизира времето, прекарано от Исус Христос в пост в пустинята.
Великият пост е интервал на строго духовно филтриране и подготовка за християнския празник Великден. Той е един от четирите годишни пости, открити от Православната черква.
По време на Великия пост християните се стремят да се приближат до Бог посредством молитва, смирение, пост и положителни каузи. Традиционно това включва възпиране от консумация на храни от скотски генезис, като месо, птици, риба и млечни артикули, както и отбягване на други скотски изкушения.
Постът не е единствено самоограничение от блажна храна - същинският пост е съпроводен с старание в молитвата и помилван прегрешенията на другите. Затова и Сиропустната неделя, която го предшества, е избрана за ден на всеопрощение, добавя. Там е оповестен и къс справочник за православните пости.
На Сирни заговезни желаеме и даваме амнистия. Подготвяме се за Великия пост
Най-общи правила за поста
1. В основата на поста е битката с прегрешението посредством възпиране от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, по тази причина всеки би трябвало да съизмери своите сили, своята подготовка и подготвеност да пости с разпоредбите за съблюдаване на постите.
2. Постът е аскетичен героизъм, изискващ подготовка и последователност. Необходимо е постенето да стартира последователно. Отначало се стартира с самоограничение от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят би трябвало да се посъветват с умел свещеник, да му опишат за духовното и физическото си положение и да го помолят да благослови поста.
4. Болните наложително би трябвало да се посъветват с доктор. Бременните дами би трябвало да се отнасят доста деликатно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се позволява омекотен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също би трябвало да става последователно.
6. При постите съществуват шест степени на суровост:
всичко, с изключение на месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без лой и без топли питиета (т.нар. сухоежбина); цялостно възпиране от храна.В дните, когато се позволява риба, е разрешена и гореща храна, приготвена с растителна лой. За съблюдаване на по-строг пост в избрани дни е належащо благословението на духовник.
7. Пост физически, без пост нравствен, не способства за спасението на душата, даже в противен случай, може да бъде и духовно нездравословен, в случай че човек, въздържайки се от храна, се протиква със схващане за личното си предимство. Истинският пост е обвързван с молитва, смирение, възпиране от пристрастености и пороци, премахване на неприятните каузи, сбогуване на обидите, самоограничение от брачен живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, даже гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за примирение на плътта и ликвидиране от грехове. Без молитва и смирение постът се трансформира единствено в една диета.
За православния човек постът е цялост от положителни каузи, откровена молитва, възпиране от всичко, в това число и от храна. Телесният и духовният пост дружно образуват същинския пост.
