"Великият пост е време на изкушения, но да не униваме.

...
"Великият пост е време на изкушения, но да не униваме.
Коментари Харесай

Българския отец в Милано разказа какво се случва в епицентъра на коронавируса

"Великият пост е време на изкушения, само че да не униваме. В Милано затвориха храмовете, само че се молим за здраве. Хората са спокойни, работят, моловете са цялостни макар ковид ", това показа отец Стефан Димитров, който е в „ сърцето” на епидемията от ковид в Милано.

Кой е той?
Роден е в София през 1982 година Завършил е теология в Богословския факултет на Софийския университет със степен магистър. Бил е докторант по Пастирско богословие. От края на 2014 година до в този момент служи в българския храм в италианския град Милано


Отец Стефан Димитров

Ето какво още показа отецът в изявление за в. Монитор:

-Отец Стефане, вие сте в „ сърцето” на епидемията от ковид в Милано. Какво се случва, животът западнал ли е?
-Със сигурност животът в Милано не е западнал. Хората пребивавам, работят, вършат всичко, както и преди да бъдат открити случаите на ковид. Като цяло няма нищо кой знае какъв брой смущаващо. Апокалипсис, както надали не се разказва, че има тук, изрично няма.

-Децата вървят ли на учебно заведение?
-Не, разпуснати са във почивка. Обществените места, където се събират доста хора, са затворени – кина, театри, в това число и църквите. Литургии в неделя не се служат. Това е по-необичайното. Така ще бъде до 7 март към този момент. На 1 март учениците би трябвало да са в учебно заведение, в случай че не бъде взето решение за удължение на ваканцията. Ако я продължат, ще е наслада за тези, които не обичат да учат.

-Децата, въпреки и във почивка, излизат ли, вървят ли в моловете, както се случва в България по време на грипна почивка?
-Ходят, несъмнено, цялостно е и освен сами, само че и с родителите си. Днес в парка (петък, б.р.) беше цялостно с хора, най-много с деца. Паника и нервност няма, хората не престават на живеят. Пазарува се малко повече, само че в магазините има всичко, за кой знае какво запасяване с храни не може да се приказва.

-Хората с маски ли излизат от домовете си?
-Някои поставят, само че са повече изключение. Тук един възрастен човек споделя: „ Ще сложа маска единствено когато потегли да ограбвам банка”. В началото, когато оповестиха ковид, хората ги слагаха повече, в този момент не.

-Какво е разпореждането на здравните управляващи към жителите със зачервено гърло и висока температура, които имат потребност да отидат при своя персонален доктор?
-По-добре е да се извика незабавна помощ, в сравнение с да се върви и стои в чакалнята с други заболели. Така обаче се практикува и в сезона на грипа.

-Как се отнасят към обстановката нашите сънародници, т.е. вашите енориаши?
-Хората в дейна възраст работят, пенсионерите живеят, както и останалите пенсионери. Разлика няма. Независимо че храмът е затворен съгласно напътствията, съм се погрижил да съм разполагаем.

Енориашите знаят, че в случай че имат духовна потребност ще ги посетя – за изповед, молебствия, миропомазване, причастяване със изсъхнало причестяване и всичко належащо, стига да не са под карантина. Ако някой е под карантина, ще бъде посетен незабавно, щом падне възбраната.

-Колко индивида наброява българската църковна община в Милано?
-Като цяло българите тук, в Ломбардия, освен в Милано, са доста, сред 5000 и 10 000, само че не всички са регистрирани. Затова е мъчно да се каже броят им.

Самата енория е добре устроена, идват по-малко хора, само че сме задружни. Сега, когато няма да можем да поддържаме връзка в неделя и няма Света литургия, ще отслужа у дома молебен за здраве за цялата общественост. Вярващите също се молят, та въпреки и по домовете си.

-Covid-19 стартира да се популяризира в Европа тъкмо преди православната Света Четиридесетница – Велиденския пост. Дали пък, както са предвещавали някои светии, това не е прелъщение и тестване за подсилване на вярата ни?
-Изкушенията в света за толкоз доста, че това е следващото. Самият интервал на Великия пост за всеки християнин е изпълнен с тествания. Това е времето, когато би трябвало по-усърдно да се молим, да усилваме вярата си. Напълно естествено е да има такива тествания, изкушения за всеки един човек. Важното е да не униваме и да се молим.

Защото, както споделя св. Паисий: „ Не може с молитвите си да изстрелваме патрони по бесовете, пък те да ни отвръщат с бонбони”. Естествено е, че в подобен интервал, какъвто е Великият пост, ще има и изкушения. Вероятно и ковид е следващото такова. Паниката обаче е изцяло непотребна.

В подобен интервал на духовно израстване на всеки един християнин е изцяло обикновено да има неща, които в персонален или натурален проект да го смущават. Те се преодоляват с религия и очакване в Господа. Хората и църквата са преживявали не един и два сходни тежки интервала на заболявания, на епидемии.

Ако се обърнем обратно в историята, ще забележим какъв брой катаклизми те са претърпели, само че човечеството е продължавало напред. Спомнете си единствено чумните епидемии или испанския грип. В тези моменти християните са усилвали молитвеността си, ставали са по-усърдни, даже са проявявали повече взаимопомощ и обич към ближните. Напълно естествено е за индивида да търси помощ и очакване в Бога, когато е в тестване. За страдание като цяло хората по-малко мислят за духовните неща, когато са в наслада.

Като се има поради това, дано се опитаме да забележим положителното в Неговия Промисъл за нашето духовно избавление. Вероятно Бог позволява тъкмо това тестване, каквото е коронавирусът, с цел да стартират повече хора да Му се уповават, да се извърнат към Него и да станат по-добри. Лекарите са благословени от Него, само че медицината е до някъде.

Техните благоприятни условия не са всесилни. Бог е този, който може да извърши всичко за индивида. Затова дано се обърнем към Него с цялостна религия и очакване, с цел да вървим напред, без да позволяваме суматоха, тъй като тя ни направи слаби.

-Мнозина стартират да постят, преминавайки напълно на растителна храна. Това задоволително ли е?
-Не, постът не се показва единствено в храната. Тя е единствено спомагателно изискване. Постещият човек не минава на растителна храна, с цел да подкрепи своето духовно израстване, своята молитвеност. Това е нещо напълно друго от веганството или така наречен лековит апетит.

-Как стои въпросът с хранителната страна на поста при бременните, кърмачките, болните, възрастните хора?
-За тези, на които е противопоказано да постят във връзка с храната, се вършат изключения, само че това става по преценка на техния нравствен ментор. При такива случаи свещениците им споделят какво тъкмо да вършат в този интервал. Това може да бъде повече молитвеност, доброволчество, щедрост или нещо друго, което е в услуга на ближните и църквата.

Всеки, без значение от положението си, може да направи нещо изключително, което да е неговият нравствен героизъм, който да е по силите му и да не вреди на неговото здраве. Този дребен героизъм ще го накара да се въздигне духовно, а това е смисълът на поста. Човек, в случай че пости единствено посредством хранителния режим и той му идва допълнително, той освен че няма да се въздигне, само че рискува да съсипе целия си пост с безсмислено самоограничение, без да осъзнава духовния смисъл и да живее духовно.

И противоположното, когато човек прави нещо с обич, със сърцето си, тогава се въздига. Затова, в случай че християните нямат опция да съблюдават хранителния режим на поста, имат опция да творят други неща за тяхно положително и за положителното на тези към тях.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР