Денят на Христовото Възкресение
Великият ден на Възкресението показва най-пълно главната християнска доктрина - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. Католиците тачат повече Рождество Христово. В християнската вяра на Възкресение (Великден) се празнува връщането на Исус Христос към живота на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите. Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните към еврейския празник Пасха. Затова през цялото време честването на Великден е обвързвано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е преносим празник, по тази причина и Великден трансформира датата си. Но има едно антично предписание, което повелява Великден да не се чества дружно с еврейския празник, а в неделните дни към нея и постоянно след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия космополитен събор през 325 година има благопожелание Великден да се празнува в един ден от всички християни. Тогава е избран правилото, съгласно който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Защо католици и православни честват Великден на разнообразни дати?
Православната черква дефинира датата за празнуване на Великден съгласно Юлианския календар, а Католическата черква - съгласно Грегорианския. Протестантите пък празнуват Великден съгласно локалната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните. На Запад стартират изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад празнуват Великден на една дата, само че в случай че пълнолунието се случи сред 21 март и 
4 април, на Запад честват Великден доста по-рано от православната черква. Понякога тази разлика доближава цялостен месец. През идващите 20 години датите за честване на Великден съответстват още шест пъти.
Боядисването на яйца е традиция на 4000 години?
От антични времена доста култури асоциират яйцето с вселената. Персите да вземем за пример вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-и век консумирането на яйца по време на постите е неразрешено. През пролетта обаче кокошките снасят най-вече. Тогава хората почнали да варят яйцата, с цел да ги запазят по-дълго. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се употребяват като особено Великденско приветствие. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „ Христос Воскресе ”.
В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден съгласно западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата в някои от тези страни играят великденска игра, която се състои от търкаляне на яйца едно против друго или по рид. Яйцето, което остане най-дълго крепко, побеждава, а притежателят му съгласно вярванията ще бъде здрав цяла година.
Яйца от злато?
През 1885 година в Санкт Петербург бижутерът Карл Фаберже стартира да създава великденски яйца по поръчка на цар Александър III като подарък за брачната половинка му Мария Фьодоровна. Украсата им от злато и скъпоценни камъни показва разнообразни събития от императорския двор. Поставено е началото на традиция, траяла три десетилетия. Всяко от яйцата е изработвано от Фаберже в продължение на година. След Октомврийската гражданска война популярният бижутер закрива компанията си. В момента, в разнообразни страни по света има останали към 50 яйца на Фаберже.
Откъде се e появил Великденският заек?
През последните десетина година по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменим признак на Великденския празник. Мнозина се питат за какво към шарените яйца по-често се рисува заек, в сравнение с да вземем за пример, кокошка с пилета. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на британски католическият празник Истър, Великден). Правел се обреден лов на зайци. Сега той е към момента част от Великденския празник, само че никой не го възприема като богослужение. За първи път Великденският заек се загатва в немска приказка от XV-и век. Там се споделя за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през XVII-и вeк. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че в случай че бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
Защо се яде агнешко месо?
Агнето е извънредно значим знак на Великден в Централна и Източна Европа. То въплъщава Исус и се свързва с неговата гибел, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция показва Иисус като божи агнец. В доста домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Защо се обличат нови облекла?
Това е традиция на Великден при множеството християни. Новите облекла са знак на възраждането на новия живот напролет и на Възкресението.
Защо в декорацията на дома участва кошница с лакомства?
По католическа традиция кошница, цялостна с самун, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, с цел да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, цялостни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.
Какво повеляват стародавните български обичаи?
Великден е християнски и български национален празник, обвързван с визията за Христовото Възкресение. Чества се в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника стартира в седмицата преди Великден, наричана Страстна. Яйцата се боядисват нормално на Велики Четвъртък. До появяването на изкуствени оцветители са се употребявали отвари от билки, ядки и други С запарка от риган се получавала алена боя, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или запарка от остарял кромид лук. С първото, боядисано в алено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се поставя пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се 
заравя в средата на равнищата, с цел да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на родственици. Великденските празненства не престават три дни. В среднощ на събота против неделя всички отиват на черква и след тържествената работа, известяваща възкръсването на Христос, се насочат към домовете си със запалена свещ в ръка. На празничната софра наложително се отговява (така се поставя завършек на почналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се " чукат " с шарени яйца - за здраве.
Сутринта в неделя всички още веднъж отиват на църква за тържествената великденска литургия. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които всекидневно има и агнешко. Идва ред на обичая " люленки ". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук в този момент са пристигнали и момците. Всеки гледа да се полюлее, с цел да се защищити от змейове и заболявания. Великденският привет е „ Христос Воскресе ”, а отговорът – „ Воистина Воскресе ”.
Светъл Празник!
