Великите империи се рушат с плашеща скорост, пише Джеръми Уорнъл

Великите империи се разрушават с плашеща скорост, написа Джеръми Уорнъл във в. „ Дейли Телеграф “.
" Така беше със Съветския съюз, който през 70-те години на предишния век беше на върха на могъществото си и единствено след 20 години от страната не остана нищо.
Историческите паралели не дават отговор на въпросите от съвременността, само че за разлика от министъра на външните работи, аз не бих се захванал да съпоставям Евросъюза и Съюз на съветските социалистически републики – те имат изцяло разнообразни исторически корени и се разграничават толкоз мощно, както, да вземем за пример, Китай и Съединените щати “, написа Уорнър.
„ Само че тези, които не се учат от грешките в историята, са обречени да ги повтарят. Англичаните, критикуващи Европейски Съюз, вършат това без схващане на неговата историческа задача, цел на основаването му и произхода му. Но през 60-те години на предишния век същото говореха за тези, които предричаха краха на Съюз на съветските социалистически републики.
Защо този популярен опит по внедряване на марксиската идеология се провали по този начин бързо? Редица историци считат, че главната причина за разпадането му се е оказала неспособността към превръщане, а също по този начин манталитетът на водачите, които не разбирали нуждата от промени, до момента в който не станало прекомерно късно.
Не че напълно не е имало промени – те почнали с Хрушчов, само че били лимитирани, неприятно планувани и неефективни. "
„ Отново не желая прекомерно доста да акцентирам на историческите паралели, само че неспособността на Съюз на съветските социалистически републики да се приспособява към измененията през днешния ден сякаш се възпроизвежда от държанието на водачите на Евросъюза – в тяхната непримиримост и отвращение да се вслушват в рецензията.
Изглеждаше, че когато от Европейски Съюз излиза втората по величина стопанска система, когато четвъртата по величина стопанска система на Италия избира популистко държавно управление, когато президентът на Франция, страната с третата по величина стопанска система, споделя, че в никакъв случай няма да организира референдум за излизане тъй като знае неговия резултат, когато източните граници се плъзгат назад към авторитаризъм, всичко би трябвало да стане разбираемо.
Но не, всичко това се преглежда не като разследване от систематични неточности, а като моментни проблеми, за които са отговорни единствено локалните държавни управления.
Както ние през днешния ден добре разбираме, в основата на европейските проблеми лежи високата степен на концентрация на съюза и нужната за това икономическа и фискална интеграция. Не желая да върша безапелационни паралели, само че в някаква степен казусът с еврото е същият проблем, който изпитваше Съюз на съветските социалистически републики заради своята централизирана планова стопанска система.
Еврото е същата структура, която се постанова на всички народи без да се регистрират техните потребности и цели.
Лидерите на Евросъюза не желаят да бъдат сравнявани със руските апаратчици, единствено че те биха могли да се научат на някои неща от този величествен опит в ръководството „ от горната страна надолу “, заключава създателят.