Спортни хроники: Българския Гаринча – По-талантлив от Гунди, но натирен от властта и прогубен от алкохола
Великите футболисти в историята на Левски са доста, само че не всички от тях са толкоз ценени и помнени в годините напред, колкото заслужават. Днес се стопираме на една несъмнено обичана на „ Герена “ фигура, чиято орис обаче е трагична.
Качествата му са несъмнени, въпреки че той не съумява изцяло да развие капацитета си.
Със страхотния си дрибъл и с техниката си е кадърен да пробие всяка отбрана, има топовен удар и изобретателно подаване. Виртуоз с топката в краката и с афинитет към ефектните осъществявания и импровизацията, нищо чудно, че той се трансформира в огромна атракция в мачовете на Левски и е от този вид футболисти, поради които публиката върви по стадионите.
Навремето за Соколов споделят, че е по-талантлив от самия Гунди и го назовават „ Любовта на народа “, сходно на великия Гаринча, с който нееднократно е сравняван.
Другият му прякор е Йогата поради забележителната му еластичност и поради един замайващ плонж на мач сред Левски и Милан в София.
Още на 17 години Соколето към този момент е титуляр в Левски и национал на България. Изгонването му от футбола и алкохолът обаче го унищожават. Говори се, че след всеки мач геният обича да чества в кварталната механа, а футболната му кариера завършва несправедливо още преди да е навършил 27.
Георги Соколов е наследник на един от най-хубавите български вратари, Апостол Соколов, също легенда на Левски.
На подобен огромен гений не му лишава дълго, с цел да стигне до равнище мъжки футбол и още на 15 години и 5 месеца става най-младият дебютант в българския футболен хайлайф.
В началото на 1958 година Соколов е притеглен в Левски от треньора Георги Пачеджиев и изиграва първия си мач за своя нов тим в другарска среща с британския Челси.
За „ сините “ дебютира в „ А “ група едвам на 16 години и 2 месеца. През пролетта на 1959-а пък Соколето е водеща фигура в юношеския народен тим, спечелил европейска купа на шампионата в София.
Скоро след този успех нападателят се утвърждава като титуляр и в Левски. За мъжкия народен отбор също дебютира рекордно рано – на 16 години и 10 месеца.
Следват 11 сезона с екипа на Левски, през които Соколов е измежду най-обожаваните от публиката играчи и навърта 186 мача с 58 гола за състезание.
4 години по-късно е в стихията си, само че тежка травма го стопира да вземе присъединяване и на Мондиала в Англия. С Левски Георги Соколов става два пъти първенец на България и два пъти притежател на купата на страната. Още един исторически миг вечно ще остане привързан с неговото име – Соколето е създател на първия гол за Левски в евротурнирите против шведския Юргорден за КЕШ през 1965 година
Нападателят води леконравен метод на живот и не го крие, тъй като явно това не му пречи да е звезда на терена. Сам признава, че преди да вкара едно от популярните си попадения на ЦСКА е блъснал 200 грама коняк.
За страдание, през 1969 година стартира и неговото проваляне, а повода е изгонването му от Левски, когато клубът е принудително единен с милиционерския Спартак. Соколето е едвам на 26 и е измежду най-хубавите футболисти тогава, само че е неуместен на новите милиционерски шефове.
Соколов по този начин и не става партиен член на Българска комунистическа партия, а дядо му Златан Соколов е запомнен като свързочник на цар Борис III. Всички футболисти на новоучредения Левски-Спартак получават офицерско звание, само че Соколов е считан за човек от „ царско “ семейство и някъде по високите етажи вземат решение да го зачеркнат.
Соколето е и човек, който не се опасява да споделя каквото мисли – един път дори назовава селекционера на националния тим Рудолф Витлачил „ чешка въртигъзка “. В тези времена обаче фриволните характери биват мачкани от системата. Така се случва и със Соколов.
В прелестна за един футболист възраст той се оказва без тим и тогава изненадващо получава предложение от ЦСКА, което е подготвен да одобри.
„ Исках да играя в ЦСКА. Хората доста ме почетоха. Дойдоха у дома, поканиха ме най-любезно. Аз не трябваше да им отхвърлям, тъй като те също са огромен тим. Не играх в ЦСКА, тъй като не ми позволиха от Българската футболна федерация. Казаха, че с изключение на в Левски, а то Левски към този момент нямаше, беше станал Левски-Спартак, няма другаде да играя. И по този начин се свърши с мен “.
„ Всичко за мене беше футбол. Трябваше да играя най-малко 15-16 години, тъй като усещах голяма мощ. След като измина интервал от 1-2 години, в които бях безусловно депресиран, по този начин ми се искаше още веднъж да вляза да играя. Давах си живота, единствено да вляза вътре да играя. Публиката безпределно доста ме обичаше и аз го усещах “.
„ Аз за себе си, като стопирах да играя, все едно бях умрял, това е “, признава още Соколето.
Оставил спорта зад тила си, той стартира да търси прехранване другаде и сменя няколко работи – кара такси, кара и цистерна с нафта, продава сироп покрай борсата на Солни пазар.
Започва да търси разтуха в алкохола, с времето от ден на ден е малтретиран от дископатия и болки в краката. В първите години след измененията постоянно може да бъде видян в заведението на някогашния му съотборник Меци Веселинов на пазара „ Иван Вазов “.
Здравето му обаче напълно се утежнява и в един миг Георги Соколов се оказва обездвижен в софийския си апартамент при колелото на трамвай №1.
Така този футболен актьор, създател и импровизатор се оказва един от българските футболисти с най-незаслужено тежка орис.
Разбира се, Георги Соколов си остава легенда на Левски, само че в никакъв случай не съумява да доближи висините, които подхождат на гения и опциите му. И въпреки че усеща любовта на „ синята “ агитка, по този начин и не получава подобаващото самопризнание.
