Днес е Велики вторник! Вижте какъв е обичаят!
Велики вторник църквата избира за поука през последната седмица преди Възкресение Христово. Тя е наречена Страстна седмица, защото на славянски думата "страст " значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне. В богослуженията през Страстната седмица последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени директиви. Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
В нощта против Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта пристигнал в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той приказва за тях, желали да го заловят, само че и се бояли да Го атакуван намерено, тъй като хората Го почитали като Пророк. Според църковния канон денят е предназначен за примирение. Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете с изключение на притчата за гениите, и тази за десетте девици. В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните - единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост " се произнася "елеос ".
Притчата за десетте девици, която Христос разказал на вярващи, с цел да им покаже, че би трябвало постоянно да са подготвени да срещнат Небесния Жених с непорочие, лепта и подготвеност да вършим и други положителни каузи, чийто знак е елеят, който си приготвили мъдрите девици. Според еврейския бит 10 девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има задоволително масло. Затова девойките били длъжни да подготвят съдинки с елей и понякога да поливат във фенера, с цел да не угасне. Половината от героините в притчата прозорливо и далновидно се запасили с нужния елей. Но останалите постъпили безразсъдно и безгрижно и не се подготвили. Когато пристигнал моментът да съпроводят дружно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, с изключение на да изтичат при търговците за масло.
Когато пристигнали в дома му, фенерите им още веднъж светели блестящо, само че към този момент не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, само че вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: "Кои сте вие? Аз не ви познавам. " Смисълът на тази алегория е да живеем в единодушие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, виновни и прозорливи, следвайки пътя на християнските полезности.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: "да бъде милостта Му безконечна, алилуя! " На този ден по остарял бит девойките правят ритуално носене на "мълчана вода ". По целия път от извора до дома, те не трябва да проговарят. Вярва се, че по този начин водата резервира чистотата и светостта си, придобива пречистваща мощ и лековита дарба.
В нощта против Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта пристигнал в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той приказва за тях, желали да го заловят, само че и се бояли да Го атакуван намерено, тъй като хората Го почитали като Пророк. Според църковния канон денят е предназначен за примирение. Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете с изключение на притчата за гениите, и тази за десетте девици. В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните - единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост " се произнася "елеос ".
Притчата за десетте девици, която Христос разказал на вярващи, с цел да им покаже, че би трябвало постоянно да са подготвени да срещнат Небесния Жених с непорочие, лепта и подготвеност да вършим и други положителни каузи, чийто знак е елеят, който си приготвили мъдрите девици. Според еврейския бит 10 девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има задоволително масло. Затова девойките били длъжни да подготвят съдинки с елей и понякога да поливат във фенера, с цел да не угасне. Половината от героините в притчата прозорливо и далновидно се запасили с нужния елей. Но останалите постъпили безразсъдно и безгрижно и не се подготвили. Когато пристигнал моментът да съпроводят дружно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, с изключение на да изтичат при търговците за масло.
Когато пристигнали в дома му, фенерите им още веднъж светели блестящо, само че към този момент не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, само че вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: "Кои сте вие? Аз не ви познавам. " Смисълът на тази алегория е да живеем в единодушие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, виновни и прозорливи, следвайки пътя на християнските полезности.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: "да бъде милостта Му безконечна, алилуя! " На този ден по остарял бит девойките правят ритуално носене на "мълчана вода ". По целия път от извора до дома, те не трябва да проговарят. Вярва се, че по този начин водата резервира чистотата и светостта си, придобива пречистваща мощ и лековита дарба.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ