Велики вторник е! Ден за поучения и последни нравствени наставления
Велики вторник е! Ден за поуки и последни нравствени директиви. На този ден в църквата се чете с изключение на притчата за гениите и тази за десетте девици.
Велики вторник от Страстната седмица е! Това е ден за поучения и последни нравствени директиви.
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Иисус Христос прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете с изключение на притчата за гениите и тази за десетте девици.
В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните – единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „ благосклонност “ се произнася „ елеос “. Оттук е пристигнала и думата „ полиелей “, което значи „ многомилостив “, предава БГНЕС.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея,
когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: „ да бъде милостта Му безконечна, алилуя “!.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица,
защото на славянски думата „ пристрастеност “ значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя – на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
В богослуженията през Страстната седмица живо и последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя,
както и на неговите последни Божествени директиви. Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е мотив изключително да се замислят за своите грехове,
за подвига, осъществен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Иисус Христос, до каква степен сме се доближили към него и на какво още би трябвало да се учим.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
Затова всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва – в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
Източник: БГНЕС/БТА
Велики вторник от Страстната седмица е! Това е ден за поучения и последни нравствени директиви.
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Иисус Христос прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете с изключение на притчата за гениите и тази за десетте девици.
В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните – единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „ благосклонност “ се произнася „ елеос “. Оттук е пристигнала и думата „ полиелей “, което значи „ многомилостив “, предава БГНЕС.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея,
когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: „ да бъде милостта Му безконечна, алилуя “!.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица,
защото на славянски думата „ пристрастеност “ значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя – на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
В богослуженията през Страстната седмица живо и последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя,
както и на неговите последни Божествени директиви. Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е мотив изключително да се замислят за своите грехове,
за подвига, осъществен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Иисус Христос, до каква степен сме се доближили към него и на какво още би трябвало да се учим.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
Затова всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва – в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
Източник: БГНЕС/БТА
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ