Велики петък е най-тъжният ден за православието - денят, в

Велики петък е най-тъжният ден за православието - денят, в който пoдстрекаван от тълпата, която реве  " Разпни го ", прокурорът Пилат Понтийски издава най-тежката смъртна присъда за Божия наследник.

Често в всеобщите показа Велики Петък се свързва с минаване под ``масата ", а осъществяването на този ритуал неправилно се счита, че носи здраве, шанс, а съгласно някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания нямат нищо общо с християнската вяра и са по-скоро  суеверие, само че постоянно могат да бъдат чути. Минаването под масата е единствено и само облик на поклонението пред Божиите мощи. 

Според християнството гибелта на Иисус е жертва за греховете на цялото човечество и по тази причина през днешния ден всички тъжат.

На Велики петък Божият наследник е бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която на входа бил сложена стража и голям камък. На този ден в храмовете е опелото на Иисус. 

Постът е изключително непоколебим: църквата повелява да не се яде, нито нещо да се пие, даже и вода. В петък не прави никаква работа.

 По време на утринната работа се четат дванадесет фрагмента от Евангелието, които описват за страданията на Исус Христос. През деня не се служи Света литургия.

Преди началото вечерната службата, на особено обособено по-високо място в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага светата плащеницa, на която е изобразен положения в гроба Спасител. Извезаният плат е знак на савана, с който е било завито тялото на Божия наследник след свалянето му от Кръста.

Християните се покланят на плащаницата, алегорично преживявайки момента на гибелта и погребението на Господа.

По време на вечерното свещенодействие плащеницата се изнася от олтара и се прави особено свещенодействие, наречено опело Христово. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови. Едно от тях се назовава " Плачът на Богородица " - молитва в памет на душевните премеждия на Дева Мария.

След като се изнесе плащеницата на вечерното свещенодействие, с нея се обикаля към храма и алегорично се прави погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима плащеницата от престола и я поставя в " гроба " в центъра на храма.

Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.