Велики четвъртък е - денят на Тайната вечеря
Велики четвъртък от Страстната седмица е през днешния ден. В първите три дни от Страстната седмица вниманието беше ориентирано към някои притчи на Иисус Христос с значими поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и диалози с разнообразни хора.
А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите избавителни премеждия, гибелта и погребението Му. Днес почитаме събитията към последната вечеря на Христос с апостолите - назовава се и " загадка вечеря " поради откритото на нея свещенодействие Евхаристия. Той измил нозете на учениците, открил светата Евхаристия, направил значимата прощална сказка с апостолите и споделил първосвещеническата молитва, излязъл дружно с учениците в Гетсиманската градина, бил хванат и отведен под стража, с цел да бъде съден.
Според евангелския роман по време на Тайната вечеря Исус раздал на учениците си самун и вино - неговото тяло и кръв, като по този начин открил тайнството причестяване. По време на Тайната вечеря Исус споделил на учениците си, че ще бъде предаден. През нощта Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
Синедрионът произнася смъртна присъда. Тя е доказана от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от боязън да не провокира протест не смее да я анулира, само че обществено си измива ръцете като знак, че не е отговорен за решението да бъде наказан на гибел почтен. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания е началото на следния ден, след залез слънце, Христос е разпнат.
Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и сред нейните молебствия, и песнопения се прочитат 12 разнообразни по дължина фрагменти от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар наличието на фрагментите в някои от случаите да се припокрива поради идентичното изложение на събитията от другите евангелисти, всички те се изчитат поредно за по-пълна картина на избавителните събития.
Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.
По време на четенето и пеенето на тази църковна ария се изнася от олтара Разпятието и се слага в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на идващия ден - Велики петък.
Народният бит свързва Велики четвъртък с традицията в този ден да се боядисват великденските яйца. Обредът изисква това да става рано заран преди изгрев слънце.
Първото яйце наложително би трябвало да бъде алено - знак на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузите им за здраве.
Това яйце се пази в къщата в продължение на година, с цел да носи триумф и благополучие на домакините. Второто яйце също се боядисва в алено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в среднощ на събота против неделя.
На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се слагат шарени яйца.
За фамилиите, които не съумеят да изпълнят ритуалите през днешния ден, се дава втора опция - да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък съботата е денят за дотъкмяване на подготовката за празника.
А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите избавителни премеждия, гибелта и погребението Му. Днес почитаме събитията към последната вечеря на Христос с апостолите - назовава се и " загадка вечеря " поради откритото на нея свещенодействие Евхаристия. Той измил нозете на учениците, открил светата Евхаристия, направил значимата прощална сказка с апостолите и споделил първосвещеническата молитва, излязъл дружно с учениците в Гетсиманската градина, бил хванат и отведен под стража, с цел да бъде съден.
Според евангелския роман по време на Тайната вечеря Исус раздал на учениците си самун и вино - неговото тяло и кръв, като по този начин открил тайнството причестяване. По време на Тайната вечеря Исус споделил на учениците си, че ще бъде предаден. През нощта Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
Синедрионът произнася смъртна присъда. Тя е доказана от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от боязън да не провокира протест не смее да я анулира, само че обществено си измива ръцете като знак, че не е отговорен за решението да бъде наказан на гибел почтен. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания е началото на следния ден, след залез слънце, Христос е разпнат.
Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и сред нейните молебствия, и песнопения се прочитат 12 разнообразни по дължина фрагменти от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар наличието на фрагментите в някои от случаите да се припокрива поради идентичното изложение на събитията от другите евангелисти, всички те се изчитат поредно за по-пълна картина на избавителните събития.
Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.
По време на четенето и пеенето на тази църковна ария се изнася от олтара Разпятието и се слага в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на идващия ден - Велики петък.
Народният бит свързва Велики четвъртък с традицията в този ден да се боядисват великденските яйца. Обредът изисква това да става рано заран преди изгрев слънце.
Първото яйце наложително би трябвало да бъде алено - знак на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузите им за здраве.
Това яйце се пази в къщата в продължение на година, с цел да носи триумф и благополучие на домакините. Второто яйце също се боядисва в алено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в среднощ на събота против неделя.
На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се слагат шарени яйца.
За фамилиите, които не съумеят да изпълнят ритуалите през днешния ден, се дава втора опция - да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък съботата е денят за дотъкмяване на подготовката за празника.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ