Велики четвъртък е! Христос е предаден и осъден на смърт
Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица.
В християнската традиция този ден от Страстната седмица е за възпоменание на Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания.
На Тайната вечеря Исус Христос споделя последната си софра с апостолите преди разпятието, установявайки Светото Причастие.
Той предсказва измяната на Юда и отричането на Петър, умива нозете на учениците си като знак на примирение и дава нова заповед на учениците си да се обичат един различен, както Той ги е възлюбил.
Пророкува гибелта си на кръста и показва, че един от тях ще го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.
Тайната вечеря е централен миг в християнската теология, отбелязващ прехода от Стария към Новия завет и подготвящ учениците за страданията и Възкресението на Христос.
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
На Велики четвъртък Господ Исус Христос направил пасха в дома на един гражданин на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и споделил: ``Не пристигнах да послужвам, а да послужа``.
В тези дни това е бил обред, който поради прашните пътища е бил наложителен при влизане в къщата. Изпълнявал се е от прислужниците на дома. Христос заема мястото точно на този прислужник и дава образец на своите възпитаници по какъв начин да си служат един на различен. Урок, който е доста настоящ за нас. Ние сме провокирани и през днешния ден да служим – в фамилията, в църковната общественост, в обществото.
Да си водач не значи единствено да се големееш, само че и да служиш на другите. Исус демонстрира примирение, само че и насочва към доста значима част от водачеството. Истински огромен е този, който носи отговорност и товар, който служи на близък си “.
После Спасителят открил св. свещенодействие Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си благосклонност Господ и на нас дава опция да одобряваме Неговото същинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като одобрявам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим посредством чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за обич към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, тъй като той бил ковчежник. Той отивал да каже на свещениците по какъв начин могат да заловен Исус.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя и залавянето Му...
Я виж! Идват мъже с мечове и тояги! И носят факли, с цел да си светят! Когато те наближили, някой излязъл от тълпата и пристигнал право при Исус. Той го целунал. Това бил Юда Искариот! Но за какво той целунал Исус?
Исус попитал: „ Юда, с целувка ли ме предаваш? “ Да, целувката била знак. Тя посочила на мъжете, идващи с Юда, че това е Исус, индивидът, който те търсели. Тогава стражарите пристъпили напред и го хванали. Но Петър нямал желание да ги остави да заловен Исус без пердах. Той извадил меча, който носел, и замахнал против един от мъжете, който бил по–наблизо. Но не улучил, и единствено отсякъл дясното му ухо. Обаче Исус докоснал ухото на мъжа и то зараснало.
Исус споделил на Петър: „ Върни меча си на мястото му. Не мислиш ли, че мога да помоля Баща си за хиляди ангели, които да ме спасят? “ Да, можел! Но Исус не изискал от Бога да изпрати ангели, тъй като знаел, че пристигнало времето неговите врагове да го заловен. Затова той ги оставил да го отведат
Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отхвърля да отхвърли, че е Син Божий, и го осъждат на гибел поради изказванията му, че е „ цар на юдеите “.
Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е одобрена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.
Съгласно римския закон предявяването на иск за царска купа е рисково закононарушение.
На въпроса на Пилат „ Ти цар ли си на юдеите? “ Христос отговаря „ Ти го сподели “. Това фразеология в еврейската тирада има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е признат за позитивен и че като Бог има власт над всички царства.
По време на тестването на Исус дамата на Пилат му пратила прислужник да му каже: „ Не правете нищо на Този Праведен, тъй като през днешния ден насън доста пострадах за Него! ”.
Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски шеф на региона Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели облекла (символ на претендент за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това демонстрира, че го възприема единствено като занимателен кандидат за юдейския трон и не го смята за рисков нарушител. Вероятно тъкмо по този начин Пилат схваща Ирод, защото загатва пред първосвещениците, че Ирод не е разкрил в Исус нищо почтено за гибел.
Пилат желал да пусне Исус. Но Исусовите врагове желали вместо него да бъде освободен различен пандизчия. Това бил разбойникът Варава. Било към обяд, когато Пилат извел Исус на открито. Той споделил на народа: „ Ето! Вашият цар! “ Но основните свещеници извикали: „ Махни го! Убий го! Убий го! “
Затова Пилат освободил Варава, а Исус бил отведен, с цел да бъде погубен...
Тогава облекли Исус в клоунско облекло на цар – лилаво и пурпурно царско покривало, сложили върху главата му „ венец “ от тръни („ корона “), давайки бастун на дясната ръка от тръстика, клон („ царски жезъл “). След това бойците почнали да му се присмиват – коленичили, поклонявали се и казвали: „ Здравей, Царю на евреите! “, а след това Го плюели и Го биели с бастуна по главата и лицето.
Хората не показали благосклонност нито първия, нито втория път и поискали изтезанието на Исус в отговор на предлагането на Пилат да пусне Христос да си върви съгласно остарелия бит: „ Вие имате бит да ви пущам един на Великден. Искате ли да ви пусна юдейския Цар? “ В същото време, съгласно Евангелието, хората почнали да крещят още повече „ да бъде разпънат “.
Виждайки това, Пилат произнася смъртната присъда – осъжда Исус на разтягане на кръст. Той измива ръцете си пред народа и споделя: „ Не съм отговорен аз за кръвта на Този Праведник! “. На което хората възкликнаха: „ Кръвта Му е върху нас и върху децата ни. “ Измивайки ръцете си, Пилат направил признатото измежду евреите ритуално измиване на ръце като знак за непорочност към осъществено ликвидиране. Пилат написал на еврейски, гръцки и римски език „ Исус от Назарет, Цар на евреите “, което значи виновността на Исус Христос, и сложил надписа на кръста.
От този момет миг почнали кръстните страдания и последните мигове от земния живот на Исус.
В националния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се подготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.
Според един текст, непокътнат в манастира „ Св.Анастасий ” покрай Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е обвързван с една легенда за Мария Магдалена.
Когато девата пристигнала в Рим, тя се показала пред римския император Тиберий, подала му едно алено яйце и споделила: „ Христос възкръсна ”. Така тя посочила своята религия и любов към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражателство, почнали да си раздават червени яйца.
Според някои учени обаче този бит е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в.
И през днешния ден в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се назовават парашки. Етимологично те се свързват с антична славянска дума, която значи „ гръм, мълния ” и имат семантична връзка със славянския господ Перун – богът на гръмотевиците. А името на този господ у полабските славяни и през днешния ден звучи като Четвъртък.
Традиционно дамите боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в алена багра, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък.
С него бабите търкали челцата на дребните деца и ги благославяли: „ Да сте червени и здрави като дядо Великден! ”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ.
Пазели го до идващия Великден, тъй като вярвали, че яйце, боядисано в алено, има магическа мощ. Затова алено яйце слагали в чеиза на момите – за благополучие и шанс в брака. С такова яйце дамите заплашвали градоносните облаци и прогонвали стихии и гръмотевици. А други - заравяли в градина или равнища, да пази посевите от естествени бедствия.
С времето почнали да се вършат и писани яйце. В тях девойки и млади невести влагали целия си гений, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични детайли. Димитър Арнаудов не инцидентно ги е нарекъл „ прототип на националното картинно изкуство ”.
Широко публикувано измежду българите е поверието, че в среднощ на Велики Четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали измежду околните си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест дамите приготвяли обредни питки, които раздавали измежду близки и съседи.
По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин, както боядисаните в алено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя също алено яйце.
Какво е примирение?
Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово - Великден.
Първото декорирано яйце, открито по нашите земи, е от Римската ера или IV-III в. преди Новата епоха, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са открити и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски нации.
Въпреки историческите разногласия за началото на традицията, едно е несъмнено - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а съгласно изписването носи и обръщение за здраве, дългоденствие, шанс и благоденствие
В християнската традиция този ден от Страстната седмица е за възпоменание на Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания.
На Тайната вечеря Исус Христос споделя последната си софра с апостолите преди разпятието, установявайки Светото Причастие.
Той предсказва измяната на Юда и отричането на Петър, умива нозете на учениците си като знак на примирение и дава нова заповед на учениците си да се обичат един различен, както Той ги е възлюбил.
Пророкува гибелта си на кръста и показва, че един от тях ще го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.
Тайната вечеря е централен миг в християнската теология, отбелязващ прехода от Стария към Новия завет и подготвящ учениците за страданията и Възкресението на Христос.
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
На Велики четвъртък Господ Исус Христос направил пасха в дома на един гражданин на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и споделил: ``Не пристигнах да послужвам, а да послужа``.
В тези дни това е бил обред, който поради прашните пътища е бил наложителен при влизане в къщата. Изпълнявал се е от прислужниците на дома. Христос заема мястото точно на този прислужник и дава образец на своите възпитаници по какъв начин да си служат един на различен. Урок, който е доста настоящ за нас. Ние сме провокирани и през днешния ден да служим – в фамилията, в църковната общественост, в обществото.
Да си водач не значи единствено да се големееш, само че и да служиш на другите. Исус демонстрира примирение, само че и насочва към доста значима част от водачеството. Истински огромен е този, който носи отговорност и товар, който служи на близък си “.
После Спасителят открил св. свещенодействие Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си благосклонност Господ и на нас дава опция да одобряваме Неговото същинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като одобрявам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим посредством чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за обич към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, тъй като той бил ковчежник. Той отивал да каже на свещениците по какъв начин могат да заловен Исус.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя и залавянето Му...
Я виж! Идват мъже с мечове и тояги! И носят факли, с цел да си светят! Когато те наближили, някой излязъл от тълпата и пристигнал право при Исус. Той го целунал. Това бил Юда Искариот! Но за какво той целунал Исус?
Исус попитал: „ Юда, с целувка ли ме предаваш? “ Да, целувката била знак. Тя посочила на мъжете, идващи с Юда, че това е Исус, индивидът, който те търсели. Тогава стражарите пристъпили напред и го хванали. Но Петър нямал желание да ги остави да заловен Исус без пердах. Той извадил меча, който носел, и замахнал против един от мъжете, който бил по–наблизо. Но не улучил, и единствено отсякъл дясното му ухо. Обаче Исус докоснал ухото на мъжа и то зараснало.
Исус споделил на Петър: „ Върни меча си на мястото му. Не мислиш ли, че мога да помоля Баща си за хиляди ангели, които да ме спасят? “ Да, можел! Но Исус не изискал от Бога да изпрати ангели, тъй като знаел, че пристигнало времето неговите врагове да го заловен. Затова той ги оставил да го отведат
Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отхвърля да отхвърли, че е Син Божий, и го осъждат на гибел поради изказванията му, че е „ цар на юдеите “.
Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е одобрена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.
Съгласно римския закон предявяването на иск за царска купа е рисково закононарушение.
На въпроса на Пилат „ Ти цар ли си на юдеите? “ Христос отговаря „ Ти го сподели “. Това фразеология в еврейската тирада има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е признат за позитивен и че като Бог има власт над всички царства.
По време на тестването на Исус дамата на Пилат му пратила прислужник да му каже: „ Не правете нищо на Този Праведен, тъй като през днешния ден насън доста пострадах за Него! ”.
Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски шеф на региона Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели облекла (символ на претендент за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това демонстрира, че го възприема единствено като занимателен кандидат за юдейския трон и не го смята за рисков нарушител. Вероятно тъкмо по този начин Пилат схваща Ирод, защото загатва пред първосвещениците, че Ирод не е разкрил в Исус нищо почтено за гибел.
Пилат желал да пусне Исус. Но Исусовите врагове желали вместо него да бъде освободен различен пандизчия. Това бил разбойникът Варава. Било към обяд, когато Пилат извел Исус на открито. Той споделил на народа: „ Ето! Вашият цар! “ Но основните свещеници извикали: „ Махни го! Убий го! Убий го! “
Затова Пилат освободил Варава, а Исус бил отведен, с цел да бъде погубен...
Тогава облекли Исус в клоунско облекло на цар – лилаво и пурпурно царско покривало, сложили върху главата му „ венец “ от тръни („ корона “), давайки бастун на дясната ръка от тръстика, клон („ царски жезъл “). След това бойците почнали да му се присмиват – коленичили, поклонявали се и казвали: „ Здравей, Царю на евреите! “, а след това Го плюели и Го биели с бастуна по главата и лицето.
Хората не показали благосклонност нито първия, нито втория път и поискали изтезанието на Исус в отговор на предлагането на Пилат да пусне Христос да си върви съгласно остарелия бит: „ Вие имате бит да ви пущам един на Великден. Искате ли да ви пусна юдейския Цар? “ В същото време, съгласно Евангелието, хората почнали да крещят още повече „ да бъде разпънат “.
Виждайки това, Пилат произнася смъртната присъда – осъжда Исус на разтягане на кръст. Той измива ръцете си пред народа и споделя: „ Не съм отговорен аз за кръвта на Този Праведник! “. На което хората възкликнаха: „ Кръвта Му е върху нас и върху децата ни. “ Измивайки ръцете си, Пилат направил признатото измежду евреите ритуално измиване на ръце като знак за непорочност към осъществено ликвидиране. Пилат написал на еврейски, гръцки и римски език „ Исус от Назарет, Цар на евреите “, което значи виновността на Исус Христос, и сложил надписа на кръста.
От този момет миг почнали кръстните страдания и последните мигове от земния живот на Исус.
В националния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се подготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.
Според един текст, непокътнат в манастира „ Св.Анастасий ” покрай Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е обвързван с една легенда за Мария Магдалена.
Когато девата пристигнала в Рим, тя се показала пред римския император Тиберий, подала му едно алено яйце и споделила: „ Христос възкръсна ”. Така тя посочила своята религия и любов към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражателство, почнали да си раздават червени яйца.
Според някои учени обаче този бит е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в.
И през днешния ден в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се назовават парашки. Етимологично те се свързват с антична славянска дума, която значи „ гръм, мълния ” и имат семантична връзка със славянския господ Перун – богът на гръмотевиците. А името на този господ у полабските славяни и през днешния ден звучи като Четвъртък.
Традиционно дамите боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в алена багра, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък.
С него бабите търкали челцата на дребните деца и ги благославяли: „ Да сте червени и здрави като дядо Великден! ”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ.
Пазели го до идващия Великден, тъй като вярвали, че яйце, боядисано в алено, има магическа мощ. Затова алено яйце слагали в чеиза на момите – за благополучие и шанс в брака. С такова яйце дамите заплашвали градоносните облаци и прогонвали стихии и гръмотевици. А други - заравяли в градина или равнища, да пази посевите от естествени бедствия.
С времето почнали да се вършат и писани яйце. В тях девойки и млади невести влагали целия си гений, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични детайли. Димитър Арнаудов не инцидентно ги е нарекъл „ прототип на националното картинно изкуство ”.
Широко публикувано измежду българите е поверието, че в среднощ на Велики Четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали измежду околните си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест дамите приготвяли обредни питки, които раздавали измежду близки и съседи.
По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин, както боядисаните в алено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя също алено яйце.
Какво е примирение?
Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово - Великден.
Първото декорирано яйце, открито по нашите земи, е от Римската ера или IV-III в. преди Новата епоха, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са открити и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски нации.
Въпреки историческите разногласия за началото на традицията, едно е несъмнено - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а съгласно изписването носи и обръщение за здраве, дългоденствие, шанс и благоденствие
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ