Защо боядисваме яйца за Великден, какво казва традицията
Велики четвъртък е най-чаканият ден от децата. Тогава дружно с родителите те боядисват яйца, тъй като те са знак на гроба на Христос и Възкресението. Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце постоянно е алено - знак на пролятата кръв на разпнатия Христос. С него се прави кръст на челата на децата за здраве.
Яйцето е знак на началото на живота, тъй като от него се ражда дребното пиленце. Има данни, че още християните в Месопотамия са практикували обичая да подготвят червени пасхални яйца.
Легендата за Мария Магдалена
Традицията да се подаряват яйца най-много се свързва с легендата за яйцето, което Мария Магдалена е подарила на император Тиберий.
Според Димитри Ростовски, Мария Магдалена е имала опция да се срещне с императора и като подарък му занесла алено яйце. Друга версия на преданието споделя по какъв начин императорът се усъмнил във вестта за Възкресението и споделил: Както яйцето от бяло не може стане алено, по този начин и мъртвите не възкръсват. Тогава станало знамение - бялото яйце почнало да почервенява.
Според някои традиции първото яйце се пази цяла година за здраве на дома. Второто яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечер. Останалите яйца се боядисват в разнородни цветове, някои им поставят ваденки, други употребяват восък или ги разкрасяват по различен метод.
На Разпети петък не се работи нищо. Затова той е формален празник. Пази се непоколебим пост - за препоръчване е да не се яде нищо, сигурно не месо и алкохол.
Кога се месят козунаците?
Неразделна част от Великденската традиция са козунаците. Те са ритуален самун - знак на тялото на Христос, предадено в жертва за хората. В България съгласно традицията - козунаците се подготвят на Велика събота. Някои ги вършат и на Велики четвъртък. Може върху тях да се сложат и боядисани яйца - нормално нечетен брой.
В другите страни има разнообразни способи за подготвяне на козунаци. Според публикуваното разбиране историята на козунака стартира при започване на XVII в. във Франция, откъдето се придвижва и в цяла Европа. В Италия се подготвят козунаците " панетоне ", само че те се ядат на Коледа, а в Русия великденският ритуален самун се назовава кулич.
На Велика събота някои вървят и на гробища. Там занасят яйца и козунаци.
Подготовката за празника е неразделна част от самото празнуване, тя е доста значима за крайния резултат - всички с въодушевление да посрещнат Великден - най-големият празник на християните.
Яйцето е знак на началото на живота, тъй като от него се ражда дребното пиленце. Има данни, че още християните в Месопотамия са практикували обичая да подготвят червени пасхални яйца.
Легендата за Мария Магдалена
Традицията да се подаряват яйца най-много се свързва с легендата за яйцето, което Мария Магдалена е подарила на император Тиберий.
Според Димитри Ростовски, Мария Магдалена е имала опция да се срещне с императора и като подарък му занесла алено яйце. Друга версия на преданието споделя по какъв начин императорът се усъмнил във вестта за Възкресението и споделил: Както яйцето от бяло не може стане алено, по този начин и мъртвите не възкръсват. Тогава станало знамение - бялото яйце почнало да почервенява.
Според някои традиции първото яйце се пази цяла година за здраве на дома. Второто яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечер. Останалите яйца се боядисват в разнородни цветове, някои им поставят ваденки, други употребяват восък или ги разкрасяват по различен метод.
На Разпети петък не се работи нищо. Затова той е формален празник. Пази се непоколебим пост - за препоръчване е да не се яде нищо, сигурно не месо и алкохол.
Кога се месят козунаците?
Неразделна част от Великденската традиция са козунаците. Те са ритуален самун - знак на тялото на Христос, предадено в жертва за хората. В България съгласно традицията - козунаците се подготвят на Велика събота. Някои ги вършат и на Велики четвъртък. Може върху тях да се сложат и боядисани яйца - нормално нечетен брой.
В другите страни има разнообразни способи за подготвяне на козунаци. Според публикуваното разбиране историята на козунака стартира при започване на XVII в. във Франция, откъдето се придвижва и в цяла Европа. В Италия се подготвят козунаците " панетоне ", само че те се ядат на Коледа, а в Русия великденският ритуален самун се назовава кулич.
На Велика събота някои вървят и на гробища. Там занасят яйца и козунаци.
Подготовката за празника е неразделна част от самото празнуване, тя е доста значима за крайния резултат - всички с въодушевление да посрещнат Великден - най-големият празник на християните.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




