Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на

Великденският заек е един от най-разпространените и познати знаци на Великден. По магазините изобилстват шоколадови, керамични и плюшени фигурки на зайци, които са неизменима част от празника.

Традицията на великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре - от нейното име идва названието на британският католически празник Истър, Великден. Тогава се е правел обреден лов на зайци. Сега той е към момента част от Великденския празник, само че никой не го възприема като богослужение.

Легенда споделя, че богинята Естре желала да впечатли група деца и трансформирала една огромна пъстра птица в заек. Но защото той към момента бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги цялостни с яйца, които богинята подарявала на децата.

За първи път великденският заек се загатва в немска приказка от 15-ти век. В нея се споделя за заек, който криел в градината шарени яйца от децата.

В американския фолклор великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че в случай че бъдат послушни, великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

Според друга легенда, когато водели Христос към Голгота, с цел да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му наследник – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният рев на момчето предиздвикал Исус да се обърне и макар тъгите си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В момент то оживяло и побягнало. Изведнъж обаче се появило под кръста на разпнатия Христос.