Великденският цикъл продължава с Томина неделя, неделята в края на

Великденският цикъл продължава с Томина неделя, неделята в края на Светлата седмица след възкресението на Христа. В този ден се уважава Св. Тома, единият от Апостолите, още прочут с прозвището Тома Неверни. Това име му е обещано, тъй като, когато мълвата за изчезналото от пещерата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал на чудото на Възкресението и изискал доказателство - да пипне раните на Исус от приковаването на кръста.

Библията споделя, че в неделята след гибелта си Христос отишъл при апостола и му споделил: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали. " Тома се засрамил от неверието си и коленичил пред Спасителя и помолил за амнистия.

Тома е знак на човешката уязвимост, на търсенето на доказателство за чудото, без религия, че въобще е допустимо. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството. На Петдесетница апостолите трябвало да изберат между тях кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На деятел Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.

Там той сторил доста чудеса и покръстил доста християни. Повярвала и дамата на един от царете и се покръстила. Тогава той се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тюрма и в огнена пещ. Но апостолът все оставал незасегнат. Накрая Тома умрял, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.

Житие на св. свещеномъченик Симеон, брат Господен по плът

Свети Симеон, наименуван брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в директния смисъл на думата. Той е бил наследник на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети деятел Яков, първият иерусалимски свещеник.

След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският свещеник Яков, бил погубен с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който съгласно античното църковно поверие управлявал йерусалимската черква повече от 40 година.

През време на юдейската война, която приключила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон отпътувал дружно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил зависим на Ирод Агрипа II. След това отново се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до гибелта си.

Като завладяли Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия жанр. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да провежда юдеите, да се разгласи против кесаря и да възвърне юдейското царство.

Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се пробвали да го принудят да се отхвърли от вярата си в Христа, като използвали изначало препоръки и закани, а след това и мъчения. Тогава Симеон бил на към 120 години. Но макар старостта, той твърдо понасял страданията и останал правилен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).

В памет на светия деятел и свещеномъченик Симеон, сродника Господен

Свети Симеон, именуван сродник по плът на нашия Господ Иисус Христос, бил наследник на Клеопа, брата на свети Йосиф Обручник, както свидетелстват единомислещо гръцките църковни историци Евсевий, епископът на Кесария ПалестинскаРечник, Георгий Кедрин и Никифор, синът на Калист, Ксантопул.

Йосиф, обручен с Пресвета Богородица, и Клеопа били родени от едни татко и майка, първият бил най-големият брат, вторият - най-малкият. Когато Йосиф се върнал от Египет, за неговата щерка Мария се оженил Клеопа. От този брак се родил свети Симеон, който към този момент в зрелост, като видял чудесата на нашия Господ Иисус Христос, повярвал в Него.

След доброволните Му премеждия, възкресението и възнесението на небето на Иисуса Христа, Симеон бил присъединен към сонма на седемдесетте свети апостоли и наедно с другите проповядвал Христовото обучение, като вървял от град в град, наставлявал и правел чудеса, просвещавайки народите в истината на светата религия и изобличавал идолослужението.

По това време пръв Иерусалимски свещеник бил свети Иаков, брат Господен, наследник на Йосиф Обручник. Нечестивите иудеи поради прославата на Христа го хвърлили от крилото на храма и го умъртвили с удари на тояги по главата. Наскоро по-късно ликвидиране Тит, синът на Веспасиан, разорил Йерусалим, както било предсказано от Самия Господ. Събралите се след разорението останали живи възпитаници на Христа и Неговите сродници по плът избрали на мястото на Иакова, брата Божий, за втори Иерусалимски свещеник Симеон, сина на Клеопа, също сродник на Христа, внук и по едно и също време племенник на Йосиф Обручник. Йерусалим още веднъж почнал да се населва. Свети Симеон с чест заемал Иерусалимската катедра, като привеждал заблудените към Христа.

След доста години, при царуването на Траян, някои еретици от злоба донесли на Атик, римския шеф, за мнимите закононарушения на Симеон, че той произлиза от вкъщи на цар Давид и че изповядва християнската религия. И за едното, и за другото по това време имало гонение от страна на римските императори. Потомците на Давид на всички места усърдно се издирвали и умъртвявали, с цел да не остане и диря от царския иудейски жанр, и римските императори да владеят постоянно иудейската земя. Също така мъчели и убивали вярващите в Христа, та цялата галактика да уважава единствено езическите богове. Затова свети Симеон и като потомък на цар Давид, и като почитател и роднина на Христа, достигнал към този момент стогодишна възраст, бил заловен от нечестивите езичници по заповед на шефа на Атика. След дълги мъчения светецът бил - както и нашият Господ Иисус Христос - прикрепен на кръст и предал душата си на Бога.