Великденският остров или, както още е известен – остров Пасха,

Великденският остров или, както още е прочут – остров Пасха, бил открит инцидентно на Великден през 1722 година от холандският адмирал Якоб Рогевен, който му дал и подобаващото име. Местните поданици наричали своя остров „ Те пито о те хенуа “, което означавало „ Център на света “.

През 1774 година различен европейски мореплавател – Джеймс Кук, посетил острова. Аборигените му разказали, че откогато техният предводител Хоту Матуа довел за пръв път предците им тук, били минали 22 генерации. Моряците били изумени при типа на към 200 великански каменни скулптури с височина от 5 до 9 метра; някои достигали и 12 метра. Всички били ситуирани по крайбрежната линия. По-късно била открита и каменоломната, където били създавани и имало още – по този начин броят им се нараснал до общо 900.

Туземците ги наричали „ моаи “. Всички скулптури на колоси били идентични между тях: самобитни „ чипи “ носове, издължени надолу уши, еднакъв израз на лицата. Било ясно, че статуите не са направени на брега на морето – просто там нямало нужните материали. Европейците били удивени по какъв начин диваците съумели да реалокират статуите и техните пиедестали с тегло няколко десетки тона всяка на такова огромно разстояние.

Обяснението на островитяните било напълно извънредно: съгласно тях, статуите се движели сами благодарение на някаква магическа мощ „ манна “. Но европейците, привикнали да изясняват рационалистично явленията, надалеч не били задоволени от такива версии.

„ Не можехме да разберем, колкото и да разсъждавахме, – написа капитан Кук, – по какъв начин тези островитяни, които не знаеха нищо за такава просвета като механиката, биха могли да вдигнат сходни каменни блокове и да ги слагат върху тежките платформи. Всичко това не би могло да е осъществено от локалните поданици, защото такива уреди сигурно изискват голям труд и старания, които те просто не биха могли да вложат. Кой е издигнал тези каменни колоси и по какъв метод? С какви принадлежности? “

Появата на многочислените каменни скулптури на тихоокеанския остров Пасха съставлява една от най-тайнствените загадки на човешката цивилизация до ден-днешен. Никой не може да отговори от кого, по какъв начин и с каква цел са направени тези великански изображения?

Статуите на Великденския остров са създавани в продължение на доста епохи – от ХІІІ до ІІ вв. прочие Хр. Някои от тях са по-големи и тежат до 60 тона. Те били изсечени на стотици метри от брега и били докарани до него, където били сложени във отвесно състояние, обърнати на запад. Поради отличителните анатомични характерности ги наричали „ дългоухите “. Именно тази характерна линия във физическия им образ легнала в основата на някои търсения за маршрутите им по планетата.

През II хилядолетие прочие Хр. върховете на доста хребети, които в по-късно време последователно изчезнали под водата, към момента представлявали островни вериги.

Това разрешавало на „ дългоухите “ носители на загадъчната цивилизация да се придвижват относително безвредно от остров на остров. Така някои от тях се заселили на острови, подобаващи за живот – японските, марианските, филипинските, Маршаловите, където споменът за тях останал в митове и легенди. „ Дългоухите “ достигнали Великденския остров почти в средата на ХІІІ в. прочие Хр. и останали на него до V век сл. Хр. Оттам най-активната част от този мистериозен народ се отправили на изток по продължение на островите и хребета Наска, като достигнали крайбрежията на Перу, а по-късно и региона на Амазонка сред нейните реките Пурус и Журуа.

В наше време някои откриватели на тихоокеанските цивилизации считат, че потомци на „ дългоухите “ към момента могат да бъдат открити по поречието на Амазонка в Бразилия, в Перу, Филипините, а същои и в Сибир, Якутия. Прочутият норвежки откривател Тур Хейердал обърнал внимание на обстоятелството, че в региона на Амазонка се срещат скулптури, сходни на тези на остров Пасха. Именно, с цел да потвърди опцията за заселване на тихоокеанските острови от южноамерикански индианци, той провел експедицията с фамозния сал „ Кон-Тики “ от Перу до архипелага Туамоту.

Изхождайки от тази догадка, не е изненадващо, че с изключение на на остров Пасха, сходни каменни скулптури са открити в Бразилия, в региона сред реките Пурус и Журуа. Местността се намира на към 70 километра от извора на река Арагуая – там, където тя се влива в Амазонка.

В Якутия скулптури от този вид се намират сред село Аллах-Юн и река Алдан, близо до руините на антични архитектурни уреди. Те са ситуирани в региона на река Индигирка. За страдание, вероятните връзки сред античните жители на Сибир и тихоокеанските острови към момента не са изследвани с нужната професионална изчерпателност.

Не бива да се не помни и събитието, че още при откриването на остров Пасха адмирал Рогевен оповестява извънредно забавен факт: измежду тъмнокожите островитяни се срещат и хора с бяла кожа и европеидни черти – което сочи, че тук са се кръстосвали миграционни пътища на разнообразни нации.

Снимки – Уикипедия