Баба Гина Ружинова: Ако яйцето пред иконата се пукне, някой ...
Великден постоянно е бил огромен празник, само че с времето неизбежно се трансформира. За разликите сред преди и в този момент описа пред " Марица " баба Гина Ружинова от село Калугерово.
" Една година откакто се омъжих, започнахме да вървим у кумовете, носехме яйца, козунаци. Който не можеше да подготви козунак, правеше баница, носеше вино или някакво печиво. Още от обяд започвахме да се чукаме с яйцата, с цел да забележим кой ще е борак " , връща лентата обратно баба Гина. За Великден в нейното село наставало същинско стълпотворение, защото доста хора от близо и надалеч идвали в Калугеровския манастир.
" Събирахме се доста познати, а ние, децата, се скъсвахме от игри. Идваха хора с колички, които продаваха сладолед. Тогава нямахме пари, по тази причина крадяхме яйца от кокошките или от към този момент боядисаните, с цел да си купим сладолед с тях ", с усмивка споделя Ружинова.
На чаршията в селото за празника дошли музиканти, постоянно огромни оркестри, виели се дълги хора. " Със сигурност едно време празнувахме и се веселяхме доста повече, бяхме по-задружни. А в този момент центърът на селото се препълва от сергии, на които търговци да оферират стоките си ” , установи Гина.
Друг обичан неин спомен е по какъв начин като дете нямала самообладание да пристигна Възкресение Христово, тъй като нейната майка постоянно ѝ оплитала бели чорапи и нова рокля, с които да се премени и да отиде на манастира. ,,Преди празника всяка къща започваше да се приготвя, с изключение на с трапезата, и с почистването. Всеки миеше, переше, боядисвахме стените с бяла вар. Къпехме се и се пременявахме за идващия празник. ”
Постите тогава били строго спазвани. " Като деца ни караха да постим, без да разбираме за какво. Спомням си един път по какъв начин тате пукаше пуканки и толкоз доста желаех да си взема, само че мама не ми позволи, до момента в който не се причестя в църквата. След това към този момент можеше да стартираме да блажем на Великден. ” Бащата на баба Гина я съжалил и й дал тайничко да си вземе пуканки, само че когато майка ѝ схванала, я предиздвикала да ги изплюе и усърдно да си измие устата. След това я завела отново в църквата и попът се съгласил да я причести още веднъж.
Днес магазините са цялостни с най-различни бои, декорации, стикери и техники за боядисване на яйца, до момента в който нашите баби и прабаби разчитали единствено на природата. ,,Като деца събирахме листа от плевел по къра, които след това се сваряваха. С тях боядисвахме яйцата в жълто и едвам по-късно ги шарехме с бои за облекла и вълна. Това се случваше в четвъртък преди изгрев слънце ” , споделя калугеровката.
Първото яйце, несъмнено, боядисвали в алено, като с него рисували кръстчета по челата на всеки член от фамилията, включително и на животните. Овцете и козите се помазвали и по главите, и по гръбчетата. А в случай че успеели да заловен и някоя кокошка, намазвали и нея.
,,След това яйцето се оставяше пред иконата на Богородица за цяла година. Избирахме по-здраво, с цел да бъдат и всички в къщата здрави. Ако яйцето се пукнеше, разбирахме, че някой ще боледува през годината ”, изяснява Гина.
" Не можем да вървим единствено в традицията, тъй като и тя се видоизменя " , разяснява другия метод на празнуване доктор Биляна Попова от Етнографския музей в Пловдив. И ни връща в предишното с още елементи около светлия християнски празник.
По вътрешността на яйцето хората гадаели бъдещето си. Вярвало се, че първото алено яйце може да лекува. " На Велики четвъртък се меси и новият млад квас с лековити билки. От него запазвали през годината, като се смятало, че той също е лековит. Използвали го против всевъзможни вълшебства ” , добавя доктор Биляна Попова.
На Разпети петък в черквата хората си раздавали плодове и постни погачи, минавали под масата и докосвали плащеницата. ,,В същия ден се прави и вечерна работа, обикаля се към храма и алегорично се прави погребението на Христос. Богомолците минават под отрупаната с блага плащеница със здравец в ръка. Този здравец се отнася у дома за здраве, с цел да е блажен домът ” , изяснява Попова.
В 23:00 часа в църквите свещениците, облечени в светли одежди, възпламеняват свещи и всички ги следват в тържественото шествие. В среднощ попът запява, че Христос е възкръснал от мъртвите, а християните се поздравяват.
Вторият ден на Великден се споделя Разтурни понеделник, тъй като на този ден се прави обичаят " размятане на яйца " за предотвратяване от градушка и молба за изобилие.
" За елементарния човек най-важното нещо е било да си обезпечи прехраната в идната година, тъй че всички ритуали са се правили точно с тази цел. Момите и момците от селото са се събирали на поляна, заставали са на две групи, една против друга, и са търкаляли червени яйца между тях. "
През тези три Великденски дни трапезата в домовете била заредена когато и да е, с цел да се покаже гостолюбие. Момите, които са лазарували, отивали в дома на кумицата с червени яйца и кравай, целували ѝ ръка, отдавали ѝ респект. Кумицата ги извеждала отвън селото, люлеели се на особено направени люлки за здраве. Така отпъждали змейове – с цел да не ги залюбват, предпазвали се от самодиви и от женски заболявания.
За Биляна в съвремието ни към този момент е изчезнала остарялата задруга.
,,Няма ги тогавашните събирания, не се върви по кумовете, не се разменят яйца, не се играят общоселски хора. За страдание, хората честват към този момент самостоятелно. И всеки си поема по своя път, а младите честват постоянно отвън домовете си. ”
" Една година откакто се омъжих, започнахме да вървим у кумовете, носехме яйца, козунаци. Който не можеше да подготви козунак, правеше баница, носеше вино или някакво печиво. Още от обяд започвахме да се чукаме с яйцата, с цел да забележим кой ще е борак " , връща лентата обратно баба Гина. За Великден в нейното село наставало същинско стълпотворение, защото доста хора от близо и надалеч идвали в Калугеровския манастир.
" Събирахме се доста познати, а ние, децата, се скъсвахме от игри. Идваха хора с колички, които продаваха сладолед. Тогава нямахме пари, по тази причина крадяхме яйца от кокошките или от към този момент боядисаните, с цел да си купим сладолед с тях ", с усмивка споделя Ружинова.
На чаршията в селото за празника дошли музиканти, постоянно огромни оркестри, виели се дълги хора. " Със сигурност едно време празнувахме и се веселяхме доста повече, бяхме по-задружни. А в този момент центърът на селото се препълва от сергии, на които търговци да оферират стоките си ” , установи Гина.
Друг обичан неин спомен е по какъв начин като дете нямала самообладание да пристигна Възкресение Христово, тъй като нейната майка постоянно ѝ оплитала бели чорапи и нова рокля, с които да се премени и да отиде на манастира. ,,Преди празника всяка къща започваше да се приготвя, с изключение на с трапезата, и с почистването. Всеки миеше, переше, боядисвахме стените с бяла вар. Къпехме се и се пременявахме за идващия празник. ”
Постите тогава били строго спазвани. " Като деца ни караха да постим, без да разбираме за какво. Спомням си един път по какъв начин тате пукаше пуканки и толкоз доста желаех да си взема, само че мама не ми позволи, до момента в който не се причестя в църквата. След това към този момент можеше да стартираме да блажем на Великден. ” Бащата на баба Гина я съжалил и й дал тайничко да си вземе пуканки, само че когато майка ѝ схванала, я предиздвикала да ги изплюе и усърдно да си измие устата. След това я завела отново в църквата и попът се съгласил да я причести още веднъж.
Днес магазините са цялостни с най-различни бои, декорации, стикери и техники за боядисване на яйца, до момента в който нашите баби и прабаби разчитали единствено на природата. ,,Като деца събирахме листа от плевел по къра, които след това се сваряваха. С тях боядисвахме яйцата в жълто и едвам по-късно ги шарехме с бои за облекла и вълна. Това се случваше в четвъртък преди изгрев слънце ” , споделя калугеровката.
Първото яйце, несъмнено, боядисвали в алено, като с него рисували кръстчета по челата на всеки член от фамилията, включително и на животните. Овцете и козите се помазвали и по главите, и по гръбчетата. А в случай че успеели да заловен и някоя кокошка, намазвали и нея.
,,След това яйцето се оставяше пред иконата на Богородица за цяла година. Избирахме по-здраво, с цел да бъдат и всички в къщата здрави. Ако яйцето се пукнеше, разбирахме, че някой ще боледува през годината ”, изяснява Гина.
" Не можем да вървим единствено в традицията, тъй като и тя се видоизменя " , разяснява другия метод на празнуване доктор Биляна Попова от Етнографския музей в Пловдив. И ни връща в предишното с още елементи около светлия християнски празник.
По вътрешността на яйцето хората гадаели бъдещето си. Вярвало се, че първото алено яйце може да лекува. " На Велики четвъртък се меси и новият млад квас с лековити билки. От него запазвали през годината, като се смятало, че той също е лековит. Използвали го против всевъзможни вълшебства ” , добавя доктор Биляна Попова.
На Разпети петък в черквата хората си раздавали плодове и постни погачи, минавали под масата и докосвали плащеницата. ,,В същия ден се прави и вечерна работа, обикаля се към храма и алегорично се прави погребението на Христос. Богомолците минават под отрупаната с блага плащеница със здравец в ръка. Този здравец се отнася у дома за здраве, с цел да е блажен домът ” , изяснява Попова.
В 23:00 часа в църквите свещениците, облечени в светли одежди, възпламеняват свещи и всички ги следват в тържественото шествие. В среднощ попът запява, че Христос е възкръснал от мъртвите, а християните се поздравяват.
Вторият ден на Великден се споделя Разтурни понеделник, тъй като на този ден се прави обичаят " размятане на яйца " за предотвратяване от градушка и молба за изобилие.
" За елементарния човек най-важното нещо е било да си обезпечи прехраната в идната година, тъй че всички ритуали са се правили точно с тази цел. Момите и момците от селото са се събирали на поляна, заставали са на две групи, една против друга, и са търкаляли червени яйца между тях. "
През тези три Великденски дни трапезата в домовете била заредена когато и да е, с цел да се покаже гостолюбие. Момите, които са лазарували, отивали в дома на кумицата с червени яйца и кравай, целували ѝ ръка, отдавали ѝ респект. Кумицата ги извеждала отвън селото, люлеели се на особено направени люлки за здраве. Така отпъждали змейове – с цел да не ги залюбват, предпазвали се от самодиви и от женски заболявания.
За Биляна в съвремието ни към този момент е изчезнала остарялата задруга.
,,Няма ги тогавашните събирания, не се върви по кумовете, не се разменят яйца, не се играят общоселски хора. За страдание, хората честват към този момент самостоятелно. И всеки си поема по своя път, а младите честват постоянно отвън домовете си. ”
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ