Великден наистина е най – красивият празник за българите. Той

Великден в действителност е най – красивият празник за българите. Той е чакан с огромно неспокойствие от всички, изключително в предишното, в обичайното живеене, тъй като това е най – тежкият и най-дългият пост. Великденският пост е 49 дни - време, в което човек се пречиства, притихва, душата се успокоява в очакване на това велико знамение от християнска позиция.

От фолклорна позиция Великден е доста богат празник, описа доцент доктор Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките пред Novini.bg.
Цялата Страстна седмица е изпълнена с ритуали, само че огромната подготовка стартира точно от четвъртъка. Тогава е започвало боядисването на яйцата и месенето на обредните хлябове. Яйцето и хлябът са главните знаци на Великден. Това го знаят и актуалните българи.



Снимка: novini.bg/ Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките

Яйцата са нормално червени като кръвта Христова. Според легенда Божията майка е подарила едно алено яйце точно поради кръвта на Исус Христос. Червеният цвят е обвързван и с живота, с най-благополучното за хората.

Яйцето във фолклорните показа е знак на живота, който се ражда. Дори има фолклорни показа, че звездите, слънцето, земята, всичко се е излюпило от едно яйце.
Червената вода, която остава непотребна не се изхвърля в мивката, а се изхвърля под трендафил, под розов шубрак, някъде, където не стъпва човешки крайник.

Първото яйце има в действителност огромна мощ. С първото яйце се назовават всички деца в къщата – да си бели, здрави и червени. Когато стартира да вали град, то се изнася и градът стопира. В Северозападна България се поставя даже във вода и когато някой е болен и пие от тази вода, той оздравява.
Черупките от яйцата също не се хвърлят, те се разпръскват към дома за здраве, за мощ.
В Пернишко пък яйца на овчарин не се подаряват, с цел да не ослепее като види аленото яйце, което съгласно ритуалите там свете като слънце.

Другият знак на Великден е великденският ритуален самун. Козунаците са доста късно събитие. Те не са наша традиция. Нашите баби не са можели да вършат козунаци, а са правили обредни хлябове.
Обредният самун се е правил с мая. Месил се е тъкмо в четвъртък. Старите българи са вярвали, че в хляба има душа. Когато го разчупиш и излезе пара, излиза душата, вярвали те. Хлябът по начало е доста значим за българите, подсети доцент доктор Веселка Тончева.

Каква е трапезата на Великден и какви са вярванията може да чуете в изявлението на Novini.bg с доцент доктор Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките може да видите по-късно ТУК.

По материала работеха Галя Георгиева и Десислава Станева