Богослов разкри символиката на Великден и християнските обичаи
Великден е празник на празниците. Това е застъпено доста ясно в цялата доктринална рамка на Христовото обучение. Това сподели богословът Благовест Върбаков в предаването " Утрото на фокус " на Радио ФОКУС с водещ Ася Александрова.
В дните преди Великден християните се намират в изключително духовно време – очакване на спасението и Второто Христово пришествие, изясни гостът. По думите му християнската Пасха има доста по-дълбок смисъл от старозаветната, защото не е обвързвана единствено с избавлението на един народ, а със спасението на цялото човечество посредством жертвата на Иисус Христос.
" Значението на " Страстна седмица " не идва от пристрастеност, а от страдалчество ", посочи богословът и подчерта, че Страстната седмица е интервал на духовна подготовка, като кулминационната точка ѝ са Велики четвъртък и Разпети петък. На Велики четвъртък Христос открива тайнството на Светата евхаристия по време на Тайната вечеря, което стои в основата на християнската религия.
Разпети петък е най-тъжният ден за вярващите, защото тогава се възпоменават страданията и гибелта на Христос. Това е и единственият ден в годината, в който не се прави Света литургия. По традиция се прави Опело Христово, а обредите като минаването под плащеницата символизират гибелта и вярата за Възкресение.
Богословът изясни и смисъла на някои известни обичаи. Червените яйца символизират живота и Христовата жертва: " Света Вероника е носила кошница с яйца, предходна е подножието на кръста и капки кръв от Христовото тяло са попаднали върху яйцата ". Според преданието, Света Вероника е дамата, която по време на кръстния път на Иисус Христос Му подава забрадка, с цел да избърше лицето си. Върху нея се отпечатва Неговият облик, който се уважава като свещена светиня.
Консумацията на агнешко пък е обвързвана с облика на Христос като " Божий агнец “.
По отношение на Благодатния огън богословът посочи, че той символизира божествената, " невеществена " светлина на Христос и не е определящ за самия празник. Дори и без него, Великден резервира своята същина.
В умозаключение Върбаков акцентира, че най-важното в християнството не са външните ритуали, а смисълът на Възкресението – успеха на живота над гибелта и вярата за избавление.
В дните преди Великден християните се намират в изключително духовно време – очакване на спасението и Второто Христово пришествие, изясни гостът. По думите му християнската Пасха има доста по-дълбок смисъл от старозаветната, защото не е обвързвана единствено с избавлението на един народ, а със спасението на цялото човечество посредством жертвата на Иисус Христос.
" Значението на " Страстна седмица " не идва от пристрастеност, а от страдалчество ", посочи богословът и подчерта, че Страстната седмица е интервал на духовна подготовка, като кулминационната точка ѝ са Велики четвъртък и Разпети петък. На Велики четвъртък Христос открива тайнството на Светата евхаристия по време на Тайната вечеря, което стои в основата на християнската религия.
Разпети петък е най-тъжният ден за вярващите, защото тогава се възпоменават страданията и гибелта на Христос. Това е и единственият ден в годината, в който не се прави Света литургия. По традиция се прави Опело Христово, а обредите като минаването под плащеницата символизират гибелта и вярата за Възкресение.
Богословът изясни и смисъла на някои известни обичаи. Червените яйца символизират живота и Христовата жертва: " Света Вероника е носила кошница с яйца, предходна е подножието на кръста и капки кръв от Христовото тяло са попаднали върху яйцата ". Според преданието, Света Вероника е дамата, която по време на кръстния път на Иисус Христос Му подава забрадка, с цел да избърше лицето си. Върху нея се отпечатва Неговият облик, който се уважава като свещена светиня.
Консумацията на агнешко пък е обвързвана с облика на Христос като " Божий агнец “.
По отношение на Благодатния огън богословът посочи, че той символизира божествената, " невеществена " светлина на Христос и не е определящ за самия празник. Дори и без него, Великден резервира своята същина.
В умозаключение Върбаков акцентира, че най-важното в християнството не са външните ритуали, а смисълът на Възкресението – успеха на живота над гибелта и вярата за избавление.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ