Силата на прошката по Великден – как празникът ни сближава
Великден е празник, който събира фамилиите, връща вярата и носи светлина в сърцата. Но с изключение на с боядисани яйца, мирис на козунак и свещички в среднощ, този ден е кондензиран и с един надълбоко човешки смисъл – прошката.
В християнската традиция Великден е знак на обновяване, възкресение и вяра. А прошката е първата стъпка към всичко това. Без нея, душата не намира мир, фамилията не се събира същински, а вярата остава единствено обред.
Прощаването като фамилна мощ
Колко постоянно си спомняме за остарели обиди, които тлеят като жарава сред брат и сестра, родител и дете, другари, които не са се чували с години? Великден дава мотив да надникнем в сърцето си и да попитаме: " Струва ли си да носим този товар още? " Един телефонен диалог, едно " Прости ми " може да стопли връзки, изгубени във времето.
От дома към храма – пътят на смяната
Преди да пристъпим към храма с пламтяща свещ, е добре да пристъпим към себе си и към другите. Да се извиним с това, което ни тежи – освен с хората, само че и със личните си страхове, разочарования, горделивост. Прошката е вътрешно филтриране. Тя не значи давност, а избавление.
Децата учат от образеца
Когато родителите простят, децата виждат, че сърцето може да бъде по-важно от егото. Великден е съвършен миг да покажем на децата, че силата не е в това да се сърдиш, а в това да се усмихнеш след сълзите.
Момент за смяна
Независимо дали става дума за фамилен спор, остаряла омраза или просто отдалеченост сред хора, Великден е късмет за ново начало. Светлината, която пренасяме в дома си, може да бъде и тази, която пренасяме в връзките си.
Накрая: дано запалителен и вътрешната свещ
Великден не е единствено обред, а положение на духа. Можем да боядисаме най-красивите яйца, само че в случай че сърцето ни е оцветено в болежка и яд, празникът остава лекомислен.
Прошката не постоянно е лесна. Но тя е подарък, който даваме на другите – и в подмяна получаваме мир. А какво по-великденско от това?
Христос воскресе!
В християнската традиция Великден е знак на обновяване, възкресение и вяра. А прошката е първата стъпка към всичко това. Без нея, душата не намира мир, фамилията не се събира същински, а вярата остава единствено обред.
Прощаването като фамилна мощ
Колко постоянно си спомняме за остарели обиди, които тлеят като жарава сред брат и сестра, родител и дете, другари, които не са се чували с години? Великден дава мотив да надникнем в сърцето си и да попитаме: " Струва ли си да носим този товар още? " Един телефонен диалог, едно " Прости ми " може да стопли връзки, изгубени във времето.
От дома към храма – пътят на смяната
Преди да пристъпим към храма с пламтяща свещ, е добре да пристъпим към себе си и към другите. Да се извиним с това, което ни тежи – освен с хората, само че и със личните си страхове, разочарования, горделивост. Прошката е вътрешно филтриране. Тя не значи давност, а избавление.
Децата учат от образеца
Когато родителите простят, децата виждат, че сърцето може да бъде по-важно от егото. Великден е съвършен миг да покажем на децата, че силата не е в това да се сърдиш, а в това да се усмихнеш след сълзите.
Момент за смяна
Независимо дали става дума за фамилен спор, остаряла омраза или просто отдалеченост сред хора, Великден е късмет за ново начало. Светлината, която пренасяме в дома си, може да бъде и тази, която пренасяме в връзките си.
Накрая: дано запалителен и вътрешната свещ
Великден не е единствено обред, а положение на духа. Можем да боядисаме най-красивите яйца, само че в случай че сърцето ни е оцветено в болежка и яд, празникът остава лекомислен.
Прошката не постоянно е лесна. Но тя е подарък, който даваме на другите – и в подмяна получаваме мир. А какво по-великденско от това?
Христос воскресе!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ