Великден - традиции и обичаи Домашни тайни
Великден е най-святият празник за християните по целия свят. На този ден Християнската черква отбелязва Възкресението на Божия наследник Исус Христос.
Празникът е преносим и се празнува в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се слага от първото пролетно пълнолуние.
Датата се трансформира годишно, само че формулата за нейното пресмятане е една и съща както за източната, по този начин и за западната черква. Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а през днешния ден сме ги приели като част от сакралността на този ден.
По традиция Възкресение Христово се чества в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане стартира по време на Страстната седмица.
Великденски яйца
Християнските предания гласят, че когато Мария Магдалена отива в Рим, с цел да се срещне с императора, тя му подарява яйце и му споделя за възкресението на Христос. Император Тиберий не има вяра на думите на Мария Магдалена и споделя, че в случай че това е истина, яйцето би трябвало да стане алено. Така и става.
От този миг християните стартират да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на различен. Затова точно аленият цвят за великденските яйца е главен. С него се значи кръвта на Исус Христос, а твърдата черупка символизира запечатаната му гробница. Пропукването на яйцето пък неговото Възкресение. С времето навлизат и останалите цветове. Четете още: По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце постоянно се боядисва в алено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, с цел да са здрави и румени през цялата година. То се слага пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до идващия Великден. Тогава се чупи и в случай че не се е развалило, то домът и неговите жители ще се радват на здраве, наслада и благоденствие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, само че покрай дома. Боренето с великденските яйца е една от най-забавните обичаи на Великден, която постоянно се чака с неспокойствие, изключително от дребните деца. Обичаят символизира битката за победа и здраве през цялата година, а за " боракът " са отредени доста благополучие, благоденствие и здраво здраве.
Великденски козунаци
Знаете ли, че историята на великденските козунаци датира преди повече от три епохи. Тогава, при започване на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е сложил началото на тази традиция, която съхраняваме и до през днешния ден.
Преди нея, обаче, стопанката на къщата е месила ритуален самун, наподобяващ пита и декориран с оплетени детайли. Върху него са се оформяли пет места, отредени за алените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба.
Четете още: Нови облекла
По традиция на Великден всички обличат нови облекла като знак на зараждащия се нов живот напролет и на Възкресението Христово.
Тържествено свещенодействие
В среднощ против Великден в църковните храмове се отслужва тържествено свещенодействие и тъкмо в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия наследник с думите " Христос Воскресе! ", а християните дават отговор " Воистина Воскресе! ". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се пробват да запазят пламъка допустимо най-дълго време, а по-късно отнасят в домовете си.
Огънят в църквата е заветен, защото е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че първоначално няма топлота. Той се разнася до всички християнски църкви и тъкмо в среднощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като възпламени своята свещичка от тази на свещеника. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което още веднъж се прави за здраве и благополучие на цялото семейство. Прибирайки се вкъщи, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и насочва молитва към Господ да пази дома. Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там. На Великден хората се поздравяват с думите: " Христос Воскресе! ", а отговорът е: " Воистина Воскресе! ".
Имен ден честват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.
Празникът е преносим и се празнува в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се слага от първото пролетно пълнолуние.
Датата се трансформира годишно, само че формулата за нейното пресмятане е една и съща както за източната, по този начин и за западната черква. Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а през днешния ден сме ги приели като част от сакралността на този ден. По традиция Възкресение Христово се чества в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане стартира по време на Страстната седмица.
Великденски яйца
Християнските предания гласят, че когато Мария Магдалена отива в Рим, с цел да се срещне с императора, тя му подарява яйце и му споделя за възкресението на Христос. Император Тиберий не има вяра на думите на Мария Магдалена и споделя, че в случай че това е истина, яйцето би трябвало да стане алено. Така и става.
От този миг християните стартират да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на различен. Затова точно аленият цвят за великденските яйца е главен. С него се значи кръвта на Исус Христос, а твърдата черупка символизира запечатаната му гробница. Пропукването на яйцето пък неговото Възкресение. С времето навлизат и останалите цветове. Четете още: По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце постоянно се боядисва в алено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, с цел да са здрави и румени през цялата година. То се слага пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до идващия Великден. Тогава се чупи и в случай че не се е развалило, то домът и неговите жители ще се радват на здраве, наслада и благоденствие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, само че покрай дома. Боренето с великденските яйца е една от най-забавните обичаи на Великден, която постоянно се чака с неспокойствие, изключително от дребните деца. Обичаят символизира битката за победа и здраве през цялата година, а за " боракът " са отредени доста благополучие, благоденствие и здраво здраве. Великденски козунаци
Знаете ли, че историята на великденските козунаци датира преди повече от три епохи. Тогава, при започване на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е сложил началото на тази традиция, която съхраняваме и до през днешния ден.
Преди нея, обаче, стопанката на къщата е месила ритуален самун, наподобяващ пита и декориран с оплетени детайли. Върху него са се оформяли пет места, отредени за алените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба.
Четете още: Нови облекла По традиция на Великден всички обличат нови облекла като знак на зараждащия се нов живот напролет и на Възкресението Христово.
Тържествено свещенодействие
В среднощ против Великден в църковните храмове се отслужва тържествено свещенодействие и тъкмо в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия наследник с думите " Христос Воскресе! ", а християните дават отговор " Воистина Воскресе! ". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се пробват да запазят пламъка допустимо най-дълго време, а по-късно отнасят в домовете си.
Огънят в църквата е заветен, защото е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че първоначално няма топлота. Той се разнася до всички християнски църкви и тъкмо в среднощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като възпламени своята свещичка от тази на свещеника. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което още веднъж се прави за здраве и благополучие на цялото семейство. Прибирайки се вкъщи, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и насочва молитва към Господ да пази дома. Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там. На Великден хората се поздравяват с думите: " Христос Воскресе! ", а отговорът е: " Воистина Воскресе! ".
Имен ден честват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ




