Великденските обичаи, споделени от нашите баби
Великден е най-светлият християнски празник, който се уважава от дребни и огромни по целия свят. Много са обичаите, традициите и вярванията, свързани с този свят празник. За най-интересните от тях във Варненския край споделя за Actualno.com баба Марийка. Освен че ни споделя по какъв начин нейното семейство отбелязва празника, тя ни разкрива и доста неща, които е чела за Великден в продължение на години.
Всички знаем, че яйцата са неизменима част от празника. В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с Вселената. Хората са вярвали, че то е знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида от природата. Баба Марийка ни разкри един забавен факт от предишното, когато броят на яйцата се е определял по отношение на броя на членовете на фамилията . Задължително те се боядисвали рано заран на Велики четвъртък от най-старата жена в фамилията. Най-важно за всички било първото снесено яйце,което се считало за най-силно. Когато боядисвали първите червени яйца, хората ги слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Поверието било, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
" Много значими са алените яйца, те са най-ценните. Когато имате посетител на Великден, би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома ви ", поучава ни баба Марийка.
Тя напомня, че първото яйце се поставя под иконостаса за здраве и стои там чак до другия Великден.
Разбира се, помолих я да ни разкрие по какъв начин тя боядисва яйцата и тя ми разкри доста забавни способи, с които им придава най-различни цветове и то без да употребява багра.
Ако желаеме да имаме, може да смесим 3 чаши сок от цвекло и 1 литър вода, като прибавяме и 1 супена лъжица бял оцет. В квалифицираната течност, на спокоен огън варим яйцата към 15 минути и оставяме да изстинат в нея. Те би трябвало да останат в течността най-малко 30 минути, а в случай че желаеме мрачно червен цвят - до един час.
може да им придадем, като използваме куркума и морков. За задачата смесваме 3 супени лъжици куркума на прахуляк и 3 супени лъжици настърган морков. Варим яйцата 30 минути, оставяме да изстинат, след което прецеждаме сместа. В охладената течност се поставят горещите яйца и се оставят да поемат цвета, към 30 минути до 1 час.
може да получим от настъргано алено зеле, като следваме предходните стъпки.
едно време пък са докарвали със спанак или коприва. Спанакът се накълцва и се залива с задоволително вода, с цел да се покрие. Оставя се да престои 4 часа. В охладената течност за боядисване се потапят яйцата, които би трябвало да престоят най-малко 30 минути. Вместо спанак може да използваме и коприва.
Интересна шарка на яйцата може да получите, като употребявате восък. С помощта на загрят нож нанесете восък върху яйцата в разнообразни форми. Мястото, където е бил восъкът или ластичетата остава неоцветено.
След като си поговорихме за забавните способи, с които бабите са боядисвали яйцата, прекосяваме към още една значима тема- приготвянето на козунака .
Баба Марийка ни споделя, че в предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен чак през XVII век от френски хлебар. В България той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Вярва се, че козунакът символизира тялото на Иисус Христос. Традицията повелява, че да се замеси козунак е свещено деяние и обред. Той е сложен за подготвяне и изисква доста време, месене и специфични условия, да вземем за пример това, че помещението, в което се меси и шупва тестото, би трябвало да е добре затоплено.
" За да стане козунакът доста апетитен, той би трябвало да е добре набъбнал и да стане " на конци " . Може да добавите към тестото разнообразни типове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, даже локум, мармалад. Ще стане още по-вкусен “, споделя баба Марийка.
Едно време бабите не са знаели какво е набухвател и са приготвяли козунака с дни. Ползвали са квас, яйца, брашно и захар. Нямало е съвременни електроуреди и машини, които да им оказват помощ, по тази причина те са приготвяли всичко с двете си ръце. Когато са замесвали тестото, са го биели по няколко пъти с дни, с цел да стане на конци.
Баба Марийка ми показа своята рецепта за козуначени кифлички , които приготвяше и моята баба и обожавах.
За тях ще ни трябват: 500 гр. бяло брашно, 130 мл. прясно мляко, 120 мл. Вода, 2 яйца, 50 гр. масло на стайна температура, 50 гр. Захар, 1 пакет суха квас, 7 гр., 1/2 ч.л. сол, пакетче ванилия. За намазване: 1 жълтък, Захар за поръсване и несъмнено, мармалад за плънката.
Първото, която би трябвало да създадем е да намерим дълбока купа, в която да сложим леко затоплената вода, 1 супена лъжица захар, маята и 1 ч.ч. от брашното. Разбъркваме с лъжица, до приемане на гъста каша. Покриваме с забрадка и оставяме на топло, до момента в който сместа удвои размера си. През това време разрушаваме маслото със захарта. Прибавяме яйцата, млякото и ванилията. След това към брашното прибавяме втасалото тесто, солта и яйчената примес. Омесваме меко тесто и го оставяме на топло, покрито с забрадка за 30 минути. Премесваме още веднъж тестото и го разделяме на две равни елементи. Оформяме топки и ги оставяме още веднъж да втасат за 30 минути, като ги покриваме с забрадка.
Следващата стъпка е да разточим всяка топка на кръг с дебелина на кората 5 мм. Всеки кръг се разделя на 8 равни триъгълника. В необятната част на всеки триъгълник слагаме по 1 ч.л. заряд по желание. Навиват се от необятната част към срещуположния ъгъл. Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и намазана с масло.
Кифличките се оставят на страна, до момента в който удвоят размера си, към 1 час. След това се намазват с разрушения жълтък и се поръсват със захар. Пекът се в авансово загрята фурна до 190 С, за 15-20 минути, до златисто. Стават извънредно вкусно.
Да ви е сладко!
Всички знаем, че яйцата са неизменима част от празника. В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с Вселената. Хората са вярвали, че то е знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида от природата. Баба Марийка ни разкри един забавен факт от предишното, когато броят на яйцата се е определял по отношение на броя на членовете на фамилията . Задължително те се боядисвали рано заран на Велики четвъртък от най-старата жена в фамилията. Най-важно за всички било първото снесено яйце,което се считало за най-силно. Когато боядисвали първите червени яйца, хората ги слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Поверието било, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
" Много значими са алените яйца, те са най-ценните. Когато имате посетител на Великден, би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома ви ", поучава ни баба Марийка.
Тя напомня, че първото яйце се поставя под иконостаса за здраве и стои там чак до другия Великден.
Разбира се, помолих я да ни разкрие по какъв начин тя боядисва яйцата и тя ми разкри доста забавни способи, с които им придава най-различни цветове и то без да употребява багра.
Ако желаеме да имаме, може да смесим 3 чаши сок от цвекло и 1 литър вода, като прибавяме и 1 супена лъжица бял оцет. В квалифицираната течност, на спокоен огън варим яйцата към 15 минути и оставяме да изстинат в нея. Те би трябвало да останат в течността най-малко 30 минути, а в случай че желаеме мрачно червен цвят - до един час.
може да им придадем, като използваме куркума и морков. За задачата смесваме 3 супени лъжици куркума на прахуляк и 3 супени лъжици настърган морков. Варим яйцата 30 минути, оставяме да изстинат, след което прецеждаме сместа. В охладената течност се поставят горещите яйца и се оставят да поемат цвета, към 30 минути до 1 час.
може да получим от настъргано алено зеле, като следваме предходните стъпки.
едно време пък са докарвали със спанак или коприва. Спанакът се накълцва и се залива с задоволително вода, с цел да се покрие. Оставя се да престои 4 часа. В охладената течност за боядисване се потапят яйцата, които би трябвало да престоят най-малко 30 минути. Вместо спанак може да използваме и коприва.
Интересна шарка на яйцата може да получите, като употребявате восък. С помощта на загрят нож нанесете восък върху яйцата в разнообразни форми. Мястото, където е бил восъкът или ластичетата остава неоцветено.
След като си поговорихме за забавните способи, с които бабите са боядисвали яйцата, прекосяваме към още една значима тема- приготвянето на козунака .
Баба Марийка ни споделя, че в предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен чак през XVII век от френски хлебар. В България той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Вярва се, че козунакът символизира тялото на Иисус Христос. Традицията повелява, че да се замеси козунак е свещено деяние и обред. Той е сложен за подготвяне и изисква доста време, месене и специфични условия, да вземем за пример това, че помещението, в което се меси и шупва тестото, би трябвало да е добре затоплено.
" За да стане козунакът доста апетитен, той би трябвало да е добре набъбнал и да стане " на конци " . Може да добавите към тестото разнообразни типове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, даже локум, мармалад. Ще стане още по-вкусен “, споделя баба Марийка.
Едно време бабите не са знаели какво е набухвател и са приготвяли козунака с дни. Ползвали са квас, яйца, брашно и захар. Нямало е съвременни електроуреди и машини, които да им оказват помощ, по тази причина те са приготвяли всичко с двете си ръце. Когато са замесвали тестото, са го биели по няколко пъти с дни, с цел да стане на конци.
Баба Марийка ми показа своята рецепта за козуначени кифлички , които приготвяше и моята баба и обожавах.
За тях ще ни трябват: 500 гр. бяло брашно, 130 мл. прясно мляко, 120 мл. Вода, 2 яйца, 50 гр. масло на стайна температура, 50 гр. Захар, 1 пакет суха квас, 7 гр., 1/2 ч.л. сол, пакетче ванилия. За намазване: 1 жълтък, Захар за поръсване и несъмнено, мармалад за плънката.
Първото, която би трябвало да създадем е да намерим дълбока купа, в която да сложим леко затоплената вода, 1 супена лъжица захар, маята и 1 ч.ч. от брашното. Разбъркваме с лъжица, до приемане на гъста каша. Покриваме с забрадка и оставяме на топло, до момента в който сместа удвои размера си. През това време разрушаваме маслото със захарта. Прибавяме яйцата, млякото и ванилията. След това към брашното прибавяме втасалото тесто, солта и яйчената примес. Омесваме меко тесто и го оставяме на топло, покрито с забрадка за 30 минути. Премесваме още веднъж тестото и го разделяме на две равни елементи. Оформяме топки и ги оставяме още веднъж да втасат за 30 минути, като ги покриваме с забрадка.
Следващата стъпка е да разточим всяка топка на кръг с дебелина на кората 5 мм. Всеки кръг се разделя на 8 равни триъгълника. В необятната част на всеки триъгълник слагаме по 1 ч.л. заряд по желание. Навиват се от необятната част към срещуположния ъгъл. Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и намазана с масло.
Кифличките се оставят на страна, до момента в който удвоят размера си, към 1 час. След това се намазват с разрушения жълтък и се поръсват със захар. Пекът се в авансово загрята фурна до 190 С, за 15-20 минути, до златисто. Стават извънредно вкусно.
Да ви е сладко!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ