Известен галерист разказа нещо уникално за Стоянка Мутафова
Великата и невероятна Стоянка Мутафова е оставила в доста хора мемоари, които те мъчно могат да не помнят. Сред тях е галеристът Момо Трайков, който е внук на актрисата от предишното Лили Попиванова.
Ето какво си спомня той:
Вкъщи идваха доста актьори, тъй като театрите са покрай нашето жилище, а у дома постоянно имаше нещо за ястие, кафе и сладкиши. След зрелище артистите постоянно би трябвало да разхлабен. Не могат да отидат напряко да спят.
Моята най-голяма привилегия в детството беше, че баба ми Лили Попиванова, непрекъснато ме водеше в театъра до момента в който репетира, или има зрелище. А аз волно и безнаказано сновях по гримьорните и гледах по какъв начин се гримират Стефан Днаилов, Велко Кънев, Антон Радичев, досаждах на Славка Славова и Таня Масалитинова.
Познавах всички актьори. Гледах по какъв начин играят на табла, до момента в който чакат да излязат на сцената. Двама играят, а другите разясниха като кибици.
Една вечер след зрелище, баба ми със Стоянка Мутафова, бяха огромни приятелки, дойдоха у дома да се провиснал.
Докато си говореха, стана късно и Мутафова остана да спи у дома. Към среднощ в моята стая си бях пуснал хардрок. Стоянка влиза и вика:
„ Какво е това дето слушаш, че това не е никаква музика. Това е единствено ужасяващ звук.” Отговарям й, че те не схващат, че това е музиката на нашето потомство.
„ Така ли? –извикаха и двете в един глас.- По наше време имаше същинска музика.” И като си пуснаха Елвис Пресли и Джони Алиде, и като се хванаха по нощници, подобен рок извъртяха!
Аз единствено ги гледах слисан. Те се вихриха по този начин в гневен рокендрол и тресяха къщата измежду нощ, до момента в който не паднаха изтощени в хола. Стоянка Мутафова споделяше, че единствено като чуе рокендрол тутакси скача, и не може да се спре.
А за Стефан Данаилов помня по какъв начин веднъж имах задача от учебно заведение да заведа в класа да гостува известна персона. Казвам на баба ми Лили Попиванова, а тя незабавно отиде в гримьорната при Стефан Данаилов, тогава той играеше в фамозния сериал „ На всеки километър”: „ Ламбо, почва тя от вратата, би трябвало да отидеш в учебното заведение и да приказваш пред децата, че Момо е заречен!”
И той, както си беше добър, незабавно сподели „ Ами, добре!”. А в учебното заведение настана една еуфория, всички желаеха да участват. Учителките пристигнаха с най-хубавите си тоалети, нагласени, гримирани, с прически особено за срещата. Ламбо беше всеобщ любим, харесван от всички генерации дами. Цял час приказва Стефан Данаилов, а аз бях на седмото небе от горделивост.
Записа САВКА ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Ето какво си спомня той:
Вкъщи идваха доста актьори, тъй като театрите са покрай нашето жилище, а у дома постоянно имаше нещо за ястие, кафе и сладкиши. След зрелище артистите постоянно би трябвало да разхлабен. Не могат да отидат напряко да спят.
Моята най-голяма привилегия в детството беше, че баба ми Лили Попиванова, непрекъснато ме водеше в театъра до момента в който репетира, или има зрелище. А аз волно и безнаказано сновях по гримьорните и гледах по какъв начин се гримират Стефан Днаилов, Велко Кънев, Антон Радичев, досаждах на Славка Славова и Таня Масалитинова.
Познавах всички актьори. Гледах по какъв начин играят на табла, до момента в който чакат да излязат на сцената. Двама играят, а другите разясниха като кибици.
Една вечер след зрелище, баба ми със Стоянка Мутафова, бяха огромни приятелки, дойдоха у дома да се провиснал.
Докато си говореха, стана късно и Мутафова остана да спи у дома. Към среднощ в моята стая си бях пуснал хардрок. Стоянка влиза и вика:
„ Какво е това дето слушаш, че това не е никаква музика. Това е единствено ужасяващ звук.” Отговарям й, че те не схващат, че това е музиката на нашето потомство.
„ Така ли? –извикаха и двете в един глас.- По наше време имаше същинска музика.” И като си пуснаха Елвис Пресли и Джони Алиде, и като се хванаха по нощници, подобен рок извъртяха!
Аз единствено ги гледах слисан. Те се вихриха по този начин в гневен рокендрол и тресяха къщата измежду нощ, до момента в който не паднаха изтощени в хола. Стоянка Мутафова споделяше, че единствено като чуе рокендрол тутакси скача, и не може да се спре.
А за Стефан Данаилов помня по какъв начин веднъж имах задача от учебно заведение да заведа в класа да гостува известна персона. Казвам на баба ми Лили Попиванова, а тя незабавно отиде в гримьорната при Стефан Данаилов, тогава той играеше в фамозния сериал „ На всеки километър”: „ Ламбо, почва тя от вратата, би трябвало да отидеш в учебното заведение и да приказваш пред децата, че Момо е заречен!”
И той, както си беше добър, незабавно сподели „ Ами, добре!”. А в учебното заведение настана една еуфория, всички желаеха да участват. Учителките пристигнаха с най-хубавите си тоалети, нагласени, гримирани, с прически особено за срещата. Ламбо беше всеобщ любим, харесван от всички генерации дами. Цял час приказва Стефан Данаилов, а аз бях на седмото небе от горделивост.
Записа САВКА ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ