Велика събота от Страстната седмица е. Това е и последният

Велика събота от Страстната седмица е. Това е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Последният ден от Страстната седмица е отдаден на скръбта за умрелия на кръста Спасител Христос, само че и на упованието на Неговото Възкресение.

Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Положен към този момент в гроба, Духът на Иисус е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

В наше време възприятията на вярващите са разнообразни от онази безизходност на апостолите в деня след петъка на Христовата гибел.

Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му гибел, която не е безцелна крах, а изкупителна жертва, както акцентира Сам Иисус: " Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен ".

На днешния ден, който е финален от седмицата по еврейския календар и по тази причина e ден на цялостен покой от всевъзможни действия -

Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите възпитаници " заради боязън от юдеите " се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят по какъв начин е допустимо да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на обезверена беззащитност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена вяра споделяли: " а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил... ".

Само дамите към Света Богородица не падали духом:

Подготвили още от предната вечер нормалните погребални благовонни масла, с които на сутринта след " съботната отмора " да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта " в първия ден на седмицата " те " доста рано ", още по мрачно, отишли на гроба, където ги очаквала огромната и извънредно радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази заран богослужението е отдадено на античните пророчества и предобрази на Христос.

След вчерашния Велики петък, който поради скръбта остава без литургия, през днешния ден се служи Василиева литургия, а вечерта няма работа, тъй като се чака среднощното пасхално свещенодействие. Днес вярващите споделят молитвените слова: " Покланяме се на Твоите премеждия, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение! ".

В националния календар:

На този ден хората посещават гробовете на околните си. Затова и се назовава душна събота. Гробовете се преливат, прекадяват, раздават се яйца и самун.

В събота е времето месене и печене на великденските обредни хлябове. Текат последните празнични мерки. Изчиства се всичко в дома. Прави се великденската погача, в средата на която се поставя едно алено яйце и по едно бяло за всеки член на фамилията. Белите яйца са сурови.

В нощта против неделя хората отиват в църквата, с цел да възпламенят свещи и да се поздравят с „ Христос Воскресе! “. Ако не можете да идете на черква, останете будни и се молете.

В събота е времето за готвенето на празничните великденски вкусотии, само че не се ядат към момента.

На този ден се предлага да поискате амнистия от хората, които сте засегнали по някакъв метод, да се сдобрите с близките.

Всичко с готвенето и боядисването на яйцата би трябвало да завърши преди да се скрие слънцето.