Векове наред фолклорът ни е запознавал с елфите – миниатюрните

Векове наред фолклорът ни е запознавал с елфите – дребните създания, които са най-известни с това, че оказват помощ на Дядо Коледа в производството и разпределянето на подаръците. Можете да ги откриете и в голям брой истории и басни на светила като Дж. Р. Р. Толкин и Уилям Шекспир.

Не по-малко причудливият гном също е необятно публикуван в поп културата, само че може би е най-известен като дрънкулка за бижу. Като се имат поради сходното им телосложение, шапките и склонността им към завършения, поражда един въпрос: Толкова ли са разнообразни елфите и гномовете? Дали те са просто две разнообразни имена за едно и също малко създание?

Ето опит за пояснение.

Илюстрация от 19 век на горски дух, който нервира птица от Ричард Дойл

Смята се, че елфите водят началото си от скандинавската митология. Известни като Álfar (невидими хора), тези елфи са описвани като красиви магьосници, които са или „ светли “, или „ тъмни “ и оказват помощ на човечеството, или надлежно го тормозят. Тяхната физическа отличителна линия са острите уши. Ако някой желал да се отърве от горски дух, можел да отсече дървото, в което се считало, че живее.

През XIX в. било мъчно да се разграничи горски дух от самодива: и двете били дребни, палави и склонни към смешки. Но елфите скоро се откъснали като по-капризни и от време на време жестоки – в случай че ядосате горски дух, той може да открадне бебето ви или да посегне на реколтата. Тези създания даже могат да разменят човешко бебе с елфическо, въпреки че не е ясно за какво биха се отказали от свое лично или какво тъкмо биха създали с откраднатото.

Дядо Коледа обаче оказва помощ да се промени публичното усещане за елфите, малко пиар. Съществата стартират да се появяват в изображенията на Крис Крингъл в средата на XIX в. и са изобразявани като негови правилни помощници. (В някои версии на легендите за Дядо Коледа самият той е горски дух, единствено че добре сит.)

Към 1900 година елфите са употребявани от Толкин, който в своята сага „ Властелинът на пръстените “ ги трансформира от дребосъци в хора. И още доста други създатели на фентъзи пишат за тях, като трансформират митологията им, с цел да дават отговор на съответния роман. Но в по-голямата си част те съществуват най-много, с цел да поддържат шейната на Дядо Коледа добре заредена.

За разлика от тях гномът се появява в европейския фолклор през XVI в., когато швейцарският алхимик Парацелз ги разказва като подземни жители, които могат да прокарват тунели през земята. Гномовете са натоварени с опазването на редките детайли и за разлика от елфите, които постоянно са неземно красиви, те не са чак толкоз симпатични като постоянно са изобразявани прегърбени, възрастни и ненапълно грубовати.

Ретро култивиран гномчета, изложени в Резервата на гномовете в Девън.

Въпреки че гномите също са фантастични фигури, в Северна Америка те са може би най-известни като украса на дворове. Вероятно градинските гноми произлизат от скулптурите на дребни човечета, известни в Германия към началото на XIX век. Те не са били предопределени за тревни площи, а за общо художествено ревю. Фигурите показали трудови умения, постоянно съпроводени от принадлежности, както и от конусовидната шапка, която от този момент е станала ендемична за техния тип. Скоро от Германия те се популяризират в Обединеното кралство, където служат като знаци на статуса на по-богатите притежатели на земя, а през 20 век се трансформират в нормални детайли за озеленяване.

Елфите могат да бъдат разказани най-добре като носители на магия, които от време на време могат да оказват свръхестествено въздействие върху другите. Гномите имат относително по-малки желания и благоприятни условия и са по-скоро служащи. Освен това те са по-възрастни същества, до момента в който доста елфи от фентъзи литературата са млади и привлекателни. Орландо Блум добре се превъплъти в горски дух на Толкин, само че може би ще му е по-трудно да изиграе гном.