Вежди Рашидов в сензационно интервю пред БЛИЦ: Станах враг на Костов, когато се опълчих на жена му Елена да прави синя интелигенция по метода на Хитлер и Сталин!
Вежди Рашидов в продължение на 2 мандата бе министър на културата в държавните управления на Бойко Борисов. В момента Рашидов е ръководител на Комисията по просвета в Народното събрание. С него беседваме за положителното и злото в политиката, за Борисов, Костов, Прокопиев, Атанасов, Муравей и Синята карта на черепите. Ето по какъв начин Вежди Рашидов отговори на въпросите на Ивайло Крачунов: - Г-н Рашидов, има ли направено от Вас положително, което да е останало ненаказано?
- Това е доста прекрасен въпрос. Първо, има две неща, които нито една нация не загатва. Едното е обвързвано с Едиповия комплекс. Няма нито една страна, с изключение на България, в която да се псува на майка, с цел да се потвърди нещо. Майката е светица, несъмнено.
Второто е положителното. Тази сентенция „ Няма ненаказано положително “, е типично българска.
- Кога се убедихте, че няма ненаказано положително?
- Още от дребен знам, че няма ненаказано положително, само че тогава не съм му отдавал толкоз огромно значение по една елементарна причина, че по това време добрините не са били в огромни мащаби, а в улични величини и са наказвани в същите размери, в които са правени. Но в последните години от живота ми добрините, които върша са по-мащабни. И неблагодарното държание, на избрани кръгове също бе по-мащабно.
Уникалното в цялата история към тази сентенция е, че най-активни и нападателни са хората, които в никакъв случай нищо не са създали в живота, това са паразитите.
- Как си го обяснявате?
- Много просто си го изяснявам. Талантливите хора са индивидуалисти. Те постоянно са сами. Гениите, надарените и работливите хора са самотници!
В групи се провеждат бездарието и посредствеността. Те са мощни, когато са в групи!
Това е причинност в живота, която доста бързо се образува.
Където има повече от един човек, това не са рицари, а масовка. Обединяват се, тъй като сами са слаби. За страдание това се случва.
- Вие сторил ли сте зло на някого?
Аз и в този момент мога да задам този въпрос, макар че малко публицисти са ми го задавали. Този въпрос е доста прекрасен и забавен. Аз също съм си задавал този въпрос – има ли жив човек в тази страна, който да излезе с лицето си и да каже: „ Вежди Рашидов ми навреди “?
Замислял съм се, защото мъчно мога да намеря подобен човек. Просто никому зло не съм сторил!
Мога да съм бил изострен, мога да съм казвал някои думи, само че не съм навреждал, не съм отмъщавал, не съм сторил зло. Или просто аз съм като ранен звяр, който реагира постоянно като отбрана.
В живота сякаш няма толкоз огромно значение дали си сторил зло или не. По-важно е да кажа какъв брой зло съм понесъл аз.
- В този смисъл – ограби ли Ви политиката?
- Разбира се, че ме ограби. Политиката е за хора, които не могат да се осъществят или да израснат в това, в което животът им е отредил.
За доста хора политиката е като стълбица за кариерно израстване, до момента в който при мен тя не беше цел, тъй като аз влязох в нея доста прочут и осъществен, с доста външна популярност.
Според мен има вътрешна и външна ценностна система. Вътрешната е когато тук едни хора си раздават награди и се радват на гениалността си.
Външната ценностна система е когато светът, кълбото те опознава, вижда те и ти дава премия. Планетата е 7.5 милиарда души и сцената е доста по-голяма.
Затова и ние имаме, тъй като сме дребен и комплексиран народ, доста тежка приказка. На нас театърът ни пречи да играем на открито, тъй като споделяме, че има езикова преграда.
Правим фестивални филми, тъй като не можем да ги продаваме. Арените не желаят да прожектират наши филми тъй като би трябвало да късат билетчета и да си платят тока.
Трябва да се замислим върху всички тези неща.
Много е помпозно, когато стартират да се раздават премиите, къде за мъж на годината, къде за жена на годината, къде за талант на годината, къде за исполин на годината. Но това е малко смешната страна на нещата. България е към 7 млн. души, колкото е френският град Марсилия, който е 6.5 млн. поданици. Самозадоволяването не е чиста обич!
- Преди години връзките Ви с Бойко Борисов са били много спорни. След това сте станали другари. В момента в какви връзки сте?
- Много хора знаят, че аз съм другар с Бойко Борисов от 40 години.
Откровено мога да кажа, че преди да стане основен секретар на Министерство на вътрешните работи, ние сме били другари и аз съм се опитвал да му бъда потребен и да му оказвам помощ. Тогава той беше младо момче, по-млад е от мен.
По-късно, когато трябваше да стане основен секретар също съм бил до него като другар. Когато трябваше да става кмет още нямаше ГЕРБ и никой не смееше да даде едно положително изявление за Бойко Борисов.
Двама индивида сме, които тогава дадохме изявление. Аз в „ Труд “, а Стоичков в „ 24 часа “. Така заложихме на един човек, който аз познавам от дълго време.
Аз повярвах в Бойко, тъй като е безсънен, ненаивен и неглупав човек, а доста деен и доста безсънен в живота. Аз му имах вяра, когато още нямаше ГЕРБ. Малко по-късно аз отидох да взема един мандат на Доган в Кърджали, тъй като до тогава това беше неговия бастион.
Един ден отидох при Бойко и му споделих: „ Аз ще отида в Кърджали и ще взема едно депутатско място, което в никакъв случай не се беше случвало на друга партия с изключение на Движение за права и свободи. Бойко изначало се засмя и погледна с подигравка. Каза ми „ Опитай “, само че не му се вярваше. Накрая това стана действителност.
Трябваше Божидар Димитров да е министър на културата, а аз просто да взема едно място в Кърджали и да се върна в ателието си. Но ориста по този начин се стече, че Бойко като интелигентен човек реши, че му дотрябвам и като другар, и като политик. Защото когато правиш екип би трябвало да имаш доверие и религия на хората към себе си.
Тогава той за първи път присламчи хора от малцинствата към себе си. Това му отвори вратите, с цел да може през днешния ден в съвсем всички общини да има неетнически българи. Преди подобен бях единствено аз, в този момент има доста други хора, които завоюваха кметските си места и работят за ГЕРБ.
Бойко има доста съществени качества и считам, че който го подценява не е в час!
- Какво е мнението Ви за една от най-противоречивите персони на прехода Иван Костов?
- Иван Костов е индивидът, който най-вече ми навреди, в случай че би трябвало да бъда прям!
Въпреки това имам действителна оценка, че Костов не е малоумен човек и беше добър министър председател. Но той е прокълнат човек по природа и това му изяде главата.
Костов е егоистичен! Той е доста затворен, упорит и доста злопаметен!
Аз му бях един от враговете, тъй като написах едно тежко интервю-писмо по времето, в което Елена Костова събираше 200-300 интелектуалци да основат нова интелектуална маса. Това са го правили Хитлер и Сталин! Унищожавали са остарялата интелигенция, с цел да създадат тяхна си нова. Това е фашистки метод!
Затова аз написах едно тежко писмо, в което споделих, че интелектуалецът се ражда и аз не мога да изместя нито Валери Петров, нито Радичков за това, че ще има нова синя интелигенция.
Човекът на изкуството, интелектуалецът се ражда. А политиката е идеология и вяра.
Всеки има свещеното право да избира в каква вяра ще има вяра и в коя партия ще има вяра. Изборът е заветен и персонален!
- Спомняте ли си Картата на черепите, която Съюз на демократичните сили направи?
- Помня това, само че помня и моят череп, който трябваше да бъде скалпиран!
- Как трябваше да бъдете скалпиран!?
- Вие сте младежи и може би сте не запомнили, че откакто в Социализма ме разследваше Държавна сигурност по Дело за оперативно наблюдаване (ДОН), по-късно се появи нова Държавна сигурност – „ Асистенти “. Имаше един доста тежък лист с „ Асистент “-ите на Иван Костов, Муравей Радев и ген. Атанасов. И аз бях един от враговете на българската страна там наред с Волен Сидеров и Бойко Рашков. Бяхме над 25 индивида в този лист на строго разработваните „ Асистент “-и.
Чел съм и строго секретни документи с разработки върху мен. Върху тях бяше подписът на Иван Костов.
- За какво са желали да Ви създават Костов и Атанасов?
- Костов бе смутен от това изявление, за което Ви споделих. След това аз написах и други изявленията, които бяха против себичността и неприятното отношение към обществото, а не толкоз против него като министър-председател.
Той има сложен проблем с общуването с обществото и хората.
Костов е злопаметен човек, който не можа да ми елементарни. Той преди време беше повода да заловен един филм, излъчен по Българска национална телевизия от Тодор Колев за рождения ми ден.
Беше подредено все едно да отрежат пръстчето на моя статуя и единствено него да покажат какъв брой е погрешно. Това се случи след едно тържествено изявление на Бойко Драганов за рождения ми ден, когато той ме разгласи за почетен мултак на годината за изключителни полови подвизи и принадлежност към алкохола, създаден от корпорация „ Мултигруп “. Това несъмнено беше една другарска смешка, само че тогава от въпросния филм бе тиражирано в предаването „ Гласове “ единствено фрагмента за почетен мултак.
Никой не видя тогава, че на същия рожден ден подарих на Старческия дом на артистите 10 000 $ – премия кола, която получих за моя статуя от японска фондация.
- Каква е ролята на един от приятелите на Костов – Прокопиев в срамната приватизация, която ограби България?
- Вижте, аз имам особено отношение към Прокопиев. Първо, това е едно момченце от Разград, което по времето на Костов добре се е налапало.
Този човек по времето на Плевнелиев направи опит да бъде приватизирана къщата музей на Андрей Николов, която е дарена на българската страна. Разбира се, аз направих опит да попреча, защото става въпрос за подаяние на патриарха на българската статуя Андрей Николов, чийто статуи бяха изхвърлени от там, с цел да се обитава брачната половинка на Иван Кръстев и да се употребява надали не като офис на " Америка за България ".
Когато попречих на това, аз се трансфорах във зложелател №1. При Костов бях включен в създаването " Асистенти ", а в този момент още веднъж станах зложелател на избрани хора.
Както виждате - към този момент има различен министър, нищо не се случва, само че те са спокойни! Явно е, че задачата съм бил аз!
Така стартира офанзивата против мен. Започнаха едни купени хора от тях, те несъмнено финансират от " Америка за България ", избран кръг хора, които назовават интелектуалци. Поименно мога да попитам кои от тях са интелектуалци и какво им е интелектуалното?
За страдание те ги назовават интелектуалци. В България само има компетентност " Културолог ", а някои даже са станали професори по тази компетентност.
Култура се прави, а не се създава. Пикасо не приказва за просвета, а прави просвета. Какво значи културолог? Бездарник, който приказва за просвета
За просвета мога да приказвам и аз, макар че съм държал изпит по Изкуствознание. Но какво да се прави. Изучаваше се да вземем за пример дисциплината Ковано желязо, която през днешния ден се назовава Металодизайн.
Въпросните интелектуалци са се присламчили към грантовете. Но разликата е там, че същите тези хора да вземем за пример ме нападнаха за Ларгото. Викаха ми " Оставка "! Ларгото мина през всички одити и инспекции и в този момент е един от най-хубавите обекти в Европа.
Направих на българската страна народен музей. Тогава същите тези момченца и Глишевци ми викаха " Оставка " Питам кой е Глишев и дали той е посадил най-малко едно дърво?
Има елементарни въпроси и публицистите би трябвало да ревизират когато някой крещи, кой е той, какво е направил и има ли съображение да се обади!
Този, който не яде сирене, няма право да се обажда по тази тематика. Само човек, който употребява сирене може да каже дали е вкусно или не. Ние в България, обаче имаме експерти по всичко!
Днес имаме един от най-хубавите музей в Европа, ситуиран на 26 000 квадратни метра и то издигнат с 20 млн. лв. европейски средства, а не с български пари.
Ремонтирах и театрите. И отново ми викаха " Оставка ". Защо " оставка ", тъй като поправям театрите на българските създатели ли?
По мое време всеки ден се правеха археологически разкопки. Мога буквално да кажа какво съм направил.
Направих 6 нови музея на България, само че ми викаха " Оставка "! Това неприятно ли е?
- Умеете ли да простите?
- Там не бих дал прошка! Това са хора, които окрадоха " Каолин ", хора, които построиха фотоволтаични паркове, хора които завладяваха всеки бизнес и точеха пари от българската страна.
Тези хора ме упрекнаха, че имам хотели в Австрия! Какво неприятно има в това да взема заем и да си купя хотел? Нищо! Аз нямам хотели, само че те и това тиражираха! И се наложи аз да тормозя фамилията на моя наследник и да желая публична инспекция на снаха ми до данъчните в Австрия през Национална агенция за приходите в България. Затова ще осъждам дефинира хора.
Всичко, което споделям не е въпрос на амнистия! Въпросът е, че аз не мога да простя на властта, че тези хора не са там, където би трябвало да бъдат! Тези хора през днешния ден раздават морал
Аз няма да претърпявам повече остарялата комунистическа номенклатура и нейните пеликани, които преди ми споделяха по какъв начин да раста и по какъв начин да узрея, а през днешния ден същите тези хора станали демократи и желаят да ми споделят по какъв начин да пребивавам!
А моят живот или Вашия живот? Нямаме ли право и ние да кажем нещо?
Децата на някогашната номенклатура са проведени. Преди се хранеха от съветски пари, а през днешния ден от американски!
Това ли ще е през целия ми живот, през днешния ден съм на 67 години? Семейните другари на Живков, които живееха по станциите на Централен комитет на Българска комунистическа партия през днешния ден са крайни демократи! Искат да ръководят страната и да лапат от държавната пара!
- Избирателите обаче ги извадиха от Народното събрание и ги пратиха на политическото сметище?
- Това значи, че гласоподавателите не са идиоти. Нека не подценяват гласоподавателите.
Казвам най-отговорно огромна част от тези хора освен не би трябвало да са в Народното събрание, а би трябвало да са на топло!
Не в Народното събрание, за какъв парламент приказваме, за какви 5 лв.? Те вървят свободно из улиците и не престават да крадат! Те, не споделям кой, те!
- Благодаря за това изявление!
- Благодаря и аз. Да сте живи и здрави!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
- Това е доста прекрасен въпрос. Първо, има две неща, които нито една нация не загатва. Едното е обвързвано с Едиповия комплекс. Няма нито една страна, с изключение на България, в която да се псува на майка, с цел да се потвърди нещо. Майката е светица, несъмнено.
Второто е положителното. Тази сентенция „ Няма ненаказано положително “, е типично българска.
- Кога се убедихте, че няма ненаказано положително?
- Още от дребен знам, че няма ненаказано положително, само че тогава не съм му отдавал толкоз огромно значение по една елементарна причина, че по това време добрините не са били в огромни мащаби, а в улични величини и са наказвани в същите размери, в които са правени. Но в последните години от живота ми добрините, които върша са по-мащабни. И неблагодарното държание, на избрани кръгове също бе по-мащабно.
Уникалното в цялата история към тази сентенция е, че най-активни и нападателни са хората, които в никакъв случай нищо не са създали в живота, това са паразитите.
- Как си го обяснявате?
- Много просто си го изяснявам. Талантливите хора са индивидуалисти. Те постоянно са сами. Гениите, надарените и работливите хора са самотници!
В групи се провеждат бездарието и посредствеността. Те са мощни, когато са в групи!
Това е причинност в живота, която доста бързо се образува.
Където има повече от един човек, това не са рицари, а масовка. Обединяват се, тъй като сами са слаби. За страдание това се случва.
- Вие сторил ли сте зло на някого?
Аз и в този момент мога да задам този въпрос, макар че малко публицисти са ми го задавали. Този въпрос е доста прекрасен и забавен. Аз също съм си задавал този въпрос – има ли жив човек в тази страна, който да излезе с лицето си и да каже: „ Вежди Рашидов ми навреди “?
Замислял съм се, защото мъчно мога да намеря подобен човек. Просто никому зло не съм сторил!
Мога да съм бил изострен, мога да съм казвал някои думи, само че не съм навреждал, не съм отмъщавал, не съм сторил зло. Или просто аз съм като ранен звяр, който реагира постоянно като отбрана.
В живота сякаш няма толкоз огромно значение дали си сторил зло или не. По-важно е да кажа какъв брой зло съм понесъл аз.
- В този смисъл – ограби ли Ви политиката?
- Разбира се, че ме ограби. Политиката е за хора, които не могат да се осъществят или да израснат в това, в което животът им е отредил.
За доста хора политиката е като стълбица за кариерно израстване, до момента в който при мен тя не беше цел, тъй като аз влязох в нея доста прочут и осъществен, с доста външна популярност.
Според мен има вътрешна и външна ценностна система. Вътрешната е когато тук едни хора си раздават награди и се радват на гениалността си.
Външната ценностна система е когато светът, кълбото те опознава, вижда те и ти дава премия. Планетата е 7.5 милиарда души и сцената е доста по-голяма.
Затова и ние имаме, тъй като сме дребен и комплексиран народ, доста тежка приказка. На нас театърът ни пречи да играем на открито, тъй като споделяме, че има езикова преграда.
Правим фестивални филми, тъй като не можем да ги продаваме. Арените не желаят да прожектират наши филми тъй като би трябвало да късат билетчета и да си платят тока.
Трябва да се замислим върху всички тези неща.
Много е помпозно, когато стартират да се раздават премиите, къде за мъж на годината, къде за жена на годината, къде за талант на годината, къде за исполин на годината. Но това е малко смешната страна на нещата. България е към 7 млн. души, колкото е френският град Марсилия, който е 6.5 млн. поданици. Самозадоволяването не е чиста обич!
- Преди години връзките Ви с Бойко Борисов са били много спорни. След това сте станали другари. В момента в какви връзки сте?
- Много хора знаят, че аз съм другар с Бойко Борисов от 40 години.
Откровено мога да кажа, че преди да стане основен секретар на Министерство на вътрешните работи, ние сме били другари и аз съм се опитвал да му бъда потребен и да му оказвам помощ. Тогава той беше младо момче, по-млад е от мен.
По-късно, когато трябваше да стане основен секретар също съм бил до него като другар. Когато трябваше да става кмет още нямаше ГЕРБ и никой не смееше да даде едно положително изявление за Бойко Борисов.
Двама индивида сме, които тогава дадохме изявление. Аз в „ Труд “, а Стоичков в „ 24 часа “. Така заложихме на един човек, който аз познавам от дълго време.
Аз повярвах в Бойко, тъй като е безсънен, ненаивен и неглупав човек, а доста деен и доста безсънен в живота. Аз му имах вяра, когато още нямаше ГЕРБ. Малко по-късно аз отидох да взема един мандат на Доган в Кърджали, тъй като до тогава това беше неговия бастион.
Един ден отидох при Бойко и му споделих: „ Аз ще отида в Кърджали и ще взема едно депутатско място, което в никакъв случай не се беше случвало на друга партия с изключение на Движение за права и свободи. Бойко изначало се засмя и погледна с подигравка. Каза ми „ Опитай “, само че не му се вярваше. Накрая това стана действителност.
Трябваше Божидар Димитров да е министър на културата, а аз просто да взема едно място в Кърджали и да се върна в ателието си. Но ориста по този начин се стече, че Бойко като интелигентен човек реши, че му дотрябвам и като другар, и като политик. Защото когато правиш екип би трябвало да имаш доверие и религия на хората към себе си.
Тогава той за първи път присламчи хора от малцинствата към себе си. Това му отвори вратите, с цел да може през днешния ден в съвсем всички общини да има неетнически българи. Преди подобен бях единствено аз, в този момент има доста други хора, които завоюваха кметските си места и работят за ГЕРБ.
Бойко има доста съществени качества и считам, че който го подценява не е в час!
- Какво е мнението Ви за една от най-противоречивите персони на прехода Иван Костов?
- Иван Костов е индивидът, който най-вече ми навреди, в случай че би трябвало да бъда прям!
Въпреки това имам действителна оценка, че Костов не е малоумен човек и беше добър министър председател. Но той е прокълнат човек по природа и това му изяде главата.
Костов е егоистичен! Той е доста затворен, упорит и доста злопаметен!
Аз му бях един от враговете, тъй като написах едно тежко интервю-писмо по времето, в което Елена Костова събираше 200-300 интелектуалци да основат нова интелектуална маса. Това са го правили Хитлер и Сталин! Унищожавали са остарялата интелигенция, с цел да създадат тяхна си нова. Това е фашистки метод!
Затова аз написах едно тежко писмо, в което споделих, че интелектуалецът се ражда и аз не мога да изместя нито Валери Петров, нито Радичков за това, че ще има нова синя интелигенция.
Човекът на изкуството, интелектуалецът се ражда. А политиката е идеология и вяра.
Всеки има свещеното право да избира в каква вяра ще има вяра и в коя партия ще има вяра. Изборът е заветен и персонален!
- Спомняте ли си Картата на черепите, която Съюз на демократичните сили направи?
- Помня това, само че помня и моят череп, който трябваше да бъде скалпиран!
- Как трябваше да бъдете скалпиран!?
- Вие сте младежи и може би сте не запомнили, че откакто в Социализма ме разследваше Държавна сигурност по Дело за оперативно наблюдаване (ДОН), по-късно се появи нова Държавна сигурност – „ Асистенти “. Имаше един доста тежък лист с „ Асистент “-ите на Иван Костов, Муравей Радев и ген. Атанасов. И аз бях един от враговете на българската страна там наред с Волен Сидеров и Бойко Рашков. Бяхме над 25 индивида в този лист на строго разработваните „ Асистент “-и.
Чел съм и строго секретни документи с разработки върху мен. Върху тях бяше подписът на Иван Костов.
- За какво са желали да Ви създават Костов и Атанасов?
- Костов бе смутен от това изявление, за което Ви споделих. След това аз написах и други изявленията, които бяха против себичността и неприятното отношение към обществото, а не толкоз против него като министър-председател.
Той има сложен проблем с общуването с обществото и хората.
Костов е злопаметен човек, който не можа да ми елементарни. Той преди време беше повода да заловен един филм, излъчен по Българска национална телевизия от Тодор Колев за рождения ми ден.
Беше подредено все едно да отрежат пръстчето на моя статуя и единствено него да покажат какъв брой е погрешно. Това се случи след едно тържествено изявление на Бойко Драганов за рождения ми ден, когато той ме разгласи за почетен мултак на годината за изключителни полови подвизи и принадлежност към алкохола, създаден от корпорация „ Мултигруп “. Това несъмнено беше една другарска смешка, само че тогава от въпросния филм бе тиражирано в предаването „ Гласове “ единствено фрагмента за почетен мултак.
Никой не видя тогава, че на същия рожден ден подарих на Старческия дом на артистите 10 000 $ – премия кола, която получих за моя статуя от японска фондация.
- Каква е ролята на един от приятелите на Костов – Прокопиев в срамната приватизация, която ограби България?
- Вижте, аз имам особено отношение към Прокопиев. Първо, това е едно момченце от Разград, което по времето на Костов добре се е налапало.
Този човек по времето на Плевнелиев направи опит да бъде приватизирана къщата музей на Андрей Николов, която е дарена на българската страна. Разбира се, аз направих опит да попреча, защото става въпрос за подаяние на патриарха на българската статуя Андрей Николов, чийто статуи бяха изхвърлени от там, с цел да се обитава брачната половинка на Иван Кръстев и да се употребява надали не като офис на " Америка за България ".
Когато попречих на това, аз се трансфорах във зложелател №1. При Костов бях включен в създаването " Асистенти ", а в този момент още веднъж станах зложелател на избрани хора.
Както виждате - към този момент има различен министър, нищо не се случва, само че те са спокойни! Явно е, че задачата съм бил аз!
Така стартира офанзивата против мен. Започнаха едни купени хора от тях, те несъмнено финансират от " Америка за България ", избран кръг хора, които назовават интелектуалци. Поименно мога да попитам кои от тях са интелектуалци и какво им е интелектуалното?
За страдание те ги назовават интелектуалци. В България само има компетентност " Културолог ", а някои даже са станали професори по тази компетентност.
Култура се прави, а не се създава. Пикасо не приказва за просвета, а прави просвета. Какво значи културолог? Бездарник, който приказва за просвета
За просвета мога да приказвам и аз, макар че съм държал изпит по Изкуствознание. Но какво да се прави. Изучаваше се да вземем за пример дисциплината Ковано желязо, която през днешния ден се назовава Металодизайн.
Въпросните интелектуалци са се присламчили към грантовете. Но разликата е там, че същите тези хора да вземем за пример ме нападнаха за Ларгото. Викаха ми " Оставка "! Ларгото мина през всички одити и инспекции и в този момент е един от най-хубавите обекти в Европа.
Направих на българската страна народен музей. Тогава същите тези момченца и Глишевци ми викаха " Оставка " Питам кой е Глишев и дали той е посадил най-малко едно дърво?
Има елементарни въпроси и публицистите би трябвало да ревизират когато някой крещи, кой е той, какво е направил и има ли съображение да се обади!
Този, който не яде сирене, няма право да се обажда по тази тематика. Само човек, който употребява сирене може да каже дали е вкусно или не. Ние в България, обаче имаме експерти по всичко!
Днес имаме един от най-хубавите музей в Европа, ситуиран на 26 000 квадратни метра и то издигнат с 20 млн. лв. европейски средства, а не с български пари.
Ремонтирах и театрите. И отново ми викаха " Оставка ". Защо " оставка ", тъй като поправям театрите на българските създатели ли?
По мое време всеки ден се правеха археологически разкопки. Мога буквално да кажа какво съм направил.
Направих 6 нови музея на България, само че ми викаха " Оставка "! Това неприятно ли е?
- Умеете ли да простите?
- Там не бих дал прошка! Това са хора, които окрадоха " Каолин ", хора, които построиха фотоволтаични паркове, хора които завладяваха всеки бизнес и точеха пари от българската страна.
Тези хора ме упрекнаха, че имам хотели в Австрия! Какво неприятно има в това да взема заем и да си купя хотел? Нищо! Аз нямам хотели, само че те и това тиражираха! И се наложи аз да тормозя фамилията на моя наследник и да желая публична инспекция на снаха ми до данъчните в Австрия през Национална агенция за приходите в България. Затова ще осъждам дефинира хора.
Всичко, което споделям не е въпрос на амнистия! Въпросът е, че аз не мога да простя на властта, че тези хора не са там, където би трябвало да бъдат! Тези хора през днешния ден раздават морал
Аз няма да претърпявам повече остарялата комунистическа номенклатура и нейните пеликани, които преди ми споделяха по какъв начин да раста и по какъв начин да узрея, а през днешния ден същите тези хора станали демократи и желаят да ми споделят по какъв начин да пребивавам!
А моят живот или Вашия живот? Нямаме ли право и ние да кажем нещо?
Децата на някогашната номенклатура са проведени. Преди се хранеха от съветски пари, а през днешния ден от американски!
Това ли ще е през целия ми живот, през днешния ден съм на 67 години? Семейните другари на Живков, които живееха по станциите на Централен комитет на Българска комунистическа партия през днешния ден са крайни демократи! Искат да ръководят страната и да лапат от държавната пара!
- Избирателите обаче ги извадиха от Народното събрание и ги пратиха на политическото сметище?
- Това значи, че гласоподавателите не са идиоти. Нека не подценяват гласоподавателите.
Казвам най-отговорно огромна част от тези хора освен не би трябвало да са в Народното събрание, а би трябвало да са на топло!
Не в Народното събрание, за какъв парламент приказваме, за какви 5 лв.? Те вървят свободно из улиците и не престават да крадат! Те, не споделям кой, те!
- Благодаря за това изявление!
- Благодаря и аз. Да сте живи и здрави!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ