Тази веганка разплака всички... от смях! Как със силата на мисълта да визуализираме печено прасе
Веганка разказа трагичната си битка със себе си в опита да бъде същински веган и да не хапне грам месо. Разказът й във Facebook провокира вълна от реакции. Проследете сами драмата на самоотвержената веганка:
Стартира моята седмица на йога, молебствия, духовно филтриране, мудри, асани, море, тишина и най-много веганско хранене. Всеки ден посрещам слънцето, а след това през целия ден седнал съм на слънце и рея свободна мисъл. Още в ден първи ме сграбчва хипарска вълна. Нанизвам дрънчащи гривни до лакът, обличам пола до земята, забрадка на главата и се съединявам сполучливо със заобикалящият ме дзен. Мирише на море. На диво мирише.
По пустото трасе към плажа съвсем се сблъсквам с кола изцяло опакована с тюфлеци, които пътувайки върху тавана на автомобила са съумели да обхванат към камион, камион и половина пепел и пясък, щото пътят Емона-Иракли е толкоз черен, че като мине някое транспортно средство след това час и половина не можеш да видиш нищо в радиус от два сантиметра към носа си.
След като се поразсейва пустинната стихия след колата с тюфлеците, взорът ми записва стадо диви коне и след задуха от пепелището, внезапно променям настроението и се сещам що аджеба съм пристигнала у средата на нищото. Снимам конете с трогване за безконечен спомен и пипвам криволичеща пътечка към плажа...вече усмихната по оня мистериозен метод на йогистите, дето с усмивката си ти споделят " знам всичко за света тъпако, щото хапвам единствено по шепа зародиши на ден и медитирам до обратен тласък " се спъвам в найлонова торбичка, която слага началото на голям куп от себеподобни торби, бутилки и секви мизерии.
В идващия миг до ушите ми долита последна рожба на Пайнер промишлеността. Обхождайки с взор гористата околност съзирам чака рака-хипарската каравана източник на въпросните ритми. Башка пекат и скара...в първия миг добре препечената свинска плът удря фронтално хищническият ми нос, и слюноотделямето ми внезапно се усилва с няколко литра в секунда, и съм подготвена за едно кебапче да люлея кючеци три часа, само че се сещам, че към този момент съм веган и съм подготвена да убия човек, в случай че посегне даже на кокоше яйце, камо ли на благо, сладко, розово прасе! Стягам се, блъскам си въображаемо два шамара, единствено щото съм се изкушила от свинските аромати и си крещя " е тия ся ги върша на яхния от тиквички мамицата им и мондари хишнически! ",но в идващия миг се сещам, че от оня ден съм дала обет, че ще разпилявам единствено любов, признателност и светлина, а и три бели пеперуди пърхащи върху тарелка с вмирисана към този момент цаца (нали помните, че съм пред купището с боклука?) разсейват медитативния ми взор и се претърпявам след тях към хубостта на река Вая.
Предвид, че към този момент втори ден не съм се свлякла от апетит на плажа ми дава вяра, че от мен ще излезе турбо веган и с пикантен възторг и тонус на пресен калековски корнишон се врязвам с чердже под мишница в залата за йога и възнамерявам да се раздам до край, пък в случай че ще да си разкача некой крак от престарание.
Събуждам се на идващия ден с блажена усмивка породена от най-милия сън в живота ми...присънило ми се е нежно агънце, забито на шиш и аз със стичаща се в ляво от устата ми слюнка, го въртя на чеверменце... " При мисълта, че отново ще закусвам пшеничена вода ми иде да се задуша с възглавницата. Вдишвам надълбоко! Още две вдишвания пранаяма и се усмихвам. Ще привикна... Със сигурност съм отслабнала. За телесното намаляване не съм уверена, само че умствено сигурно! Мисълта ми е ангажирана напълно с цвърчаща пържена риба, телешки стекове и пилета на грил.
Стартира моята седмица на йога, молебствия, духовно филтриране, мудри, асани, море, тишина и най-много веганско хранене. Всеки ден посрещам слънцето, а след това през целия ден седнал съм на слънце и рея свободна мисъл. Още в ден първи ме сграбчва хипарска вълна. Нанизвам дрънчащи гривни до лакът, обличам пола до земята, забрадка на главата и се съединявам сполучливо със заобикалящият ме дзен. Мирише на море. На диво мирише.
По пустото трасе към плажа съвсем се сблъсквам с кола изцяло опакована с тюфлеци, които пътувайки върху тавана на автомобила са съумели да обхванат към камион, камион и половина пепел и пясък, щото пътят Емона-Иракли е толкоз черен, че като мине някое транспортно средство след това час и половина не можеш да видиш нищо в радиус от два сантиметра към носа си.
След като се поразсейва пустинната стихия след колата с тюфлеците, взорът ми записва стадо диви коне и след задуха от пепелището, внезапно променям настроението и се сещам що аджеба съм пристигнала у средата на нищото. Снимам конете с трогване за безконечен спомен и пипвам криволичеща пътечка към плажа...вече усмихната по оня мистериозен метод на йогистите, дето с усмивката си ти споделят " знам всичко за света тъпако, щото хапвам единствено по шепа зародиши на ден и медитирам до обратен тласък " се спъвам в найлонова торбичка, която слага началото на голям куп от себеподобни торби, бутилки и секви мизерии.
В идващия миг до ушите ми долита последна рожба на Пайнер промишлеността. Обхождайки с взор гористата околност съзирам чака рака-хипарската каравана източник на въпросните ритми. Башка пекат и скара...в първия миг добре препечената свинска плът удря фронтално хищническият ми нос, и слюноотделямето ми внезапно се усилва с няколко литра в секунда, и съм подготвена за едно кебапче да люлея кючеци три часа, само че се сещам, че към този момент съм веган и съм подготвена да убия човек, в случай че посегне даже на кокоше яйце, камо ли на благо, сладко, розово прасе! Стягам се, блъскам си въображаемо два шамара, единствено щото съм се изкушила от свинските аромати и си крещя " е тия ся ги върша на яхния от тиквички мамицата им и мондари хишнически! ",но в идващия миг се сещам, че от оня ден съм дала обет, че ще разпилявам единствено любов, признателност и светлина, а и три бели пеперуди пърхащи върху тарелка с вмирисана към този момент цаца (нали помните, че съм пред купището с боклука?) разсейват медитативния ми взор и се претърпявам след тях към хубостта на река Вая.
Предвид, че към този момент втори ден не съм се свлякла от апетит на плажа ми дава вяра, че от мен ще излезе турбо веган и с пикантен възторг и тонус на пресен калековски корнишон се врязвам с чердже под мишница в залата за йога и възнамерявам да се раздам до край, пък в случай че ще да си разкача некой крак от престарание.
Събуждам се на идващия ден с блажена усмивка породена от най-милия сън в живота ми...присънило ми се е нежно агънце, забито на шиш и аз със стичаща се в ляво от устата ми слюнка, го въртя на чеверменце... " При мисълта, че отново ще закусвам пшеничена вода ми иде да се задуша с възглавницата. Вдишвам надълбоко! Още две вдишвания пранаяма и се усмихвам. Ще привикна... Със сигурност съм отслабнала. За телесното намаляване не съм уверена, само че умствено сигурно! Мисълта ми е ангажирана напълно с цвърчаща пържена риба, телешки стекове и пилета на грил.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ