Ами ако успея?
Веднъж водих подкаст на име „ Архивът на песимистите “. Набра огромна и лоялна база от слушатели и доста медийно покритие. Този триумф ми оказа помощ да пренебрегвам проблем, за който знаех, само че желаех просто да го няма:
Името на шоуто отблъскваше хората.
За първи път чух за това от почитателите. Те споделяха предаването си с другари, които отказваха да слушат поради името. Шоуто беше занимателно и оптимистично, само че какво можех да направя? Днес то се споделя „ Изграждане за на следващия ден “. Научих доста в процеса на ребрандинга, който ще бъде потребен за всеки, който мисли за смяна в брандинга – дали на подкаст, или на нещо друго.
Ето ги моите уроци.
Мислете дълготрайно
Можеше да избегна този проблем. Преди четири години, когато лансирах подкаста, трябваше да си задам един въпрос, който всеки основател би трябвало да си зададе: Какво ще стане, в случай че този план успее?
Звучи като малоумен въпрос. Но в случай че има триумф, тогава… това би било супер, нали?
Може би. Но може би не! Моят другар Адам Борнстийн, съосновател на Pen Name Consulting, поучава създателите да задават въпроси рано, тъй като им дават дълготрайно мислене. Когато избираме име за нещо, всекидневно мислим непринудено. Искаме име, което отразява това, което сме сега, и това, което имаме да предложим в този момент. Това е чисто късогледство. Трябва ни име, което не ни лимитира. То би трябвало да е задоволително гъвкаво да еволюира и да доближи до нови аудитории.
Това беше казусът ми. Създадох подкаст паралелно с известен фийд в Twitter на име „ Архивът на песимистите “, тъй че знаех, че аудиторията на обществената мрежа ще разбере името. Но в никакъв случай не поспрях, с цел да помисля: „ Какво ще стане, в случай че това шоу порасне оттатък аудиторията си? Ще разбере ли и тя името? “
Отговорът беше „ не “. Не помислих изцяло за това какво ще се случи, в случай че съумея.
Разберете аудиторията си
Мислих, че познавам аудиторията си. Информирах се за нея най-много в обществените мрежи, което ми даде визия коя е тя и какво харесва. Но откакто наех консултантска компания на мой другар да ми помогне да израсна… разбрах, че не знам нищо.
Той и екипът му се гмурнаха надълбоко в аудиторията ми. Помолихме да попълнят анкета и предложихме ваучери за 50 $ за Amazon за всеки, който реши да ни се обади и да отговори на въпросите.
Две значими прозрения излязоха от това.
На първо място, шоуто им харесваше, тъй като им помагаше да се усещат по-устойчиви за бъдещето. Това ме порази. Винаги си мислих, че подкастите ми са предаване за история, само че тези хора споделяха, че това е от голяма важност за личния им живот!
На второ място – името беше проблем за доста хора. Когато за първи път се сблъскваха с предаването, мислеха, че ще ги накара да се усещат зле. Това е противоположното на повода, заради която споделиха, че желаят да го слушат.
Не бързайте с решението
Щом взех решение да трансформира името си, ударих спирачка на всичко останало. Отмених рекламата за шоуто. Паузирах работата с новата пиар компания. Отложих проекти за платено стимулиране на абонаменти за нюзлетъри. Продължавах да върша епизоди, само че шоуто към момента нямаше почитатели, които да обслужва. Но стопирах да загатвам името „ Архив на песимиста “ в него.
Отне ми месеци. С помощта на консултантите ми обмислихме десетки нови имена. Разгледахме освен по какъв начин звучи едно име, само че и дали има друго шоу със същото или сходно на него.
Когато се спряхме на „ Изграждане за на следващия ден “ създадохме проект за преход, премислихме всеки вероятен метод да кажем на хората за новото ни име. После избрахме дата за лансиране и оттова планирахме всичко обратно. Финалният резултат беше гладко релансиране на подкаста.
След това още веднъж включих всичко – рекламата, пиар, акцията с нюзлетъра. Дали изгубих инерция през последните няколко месеца, като стопирах всичко това? Да, направих го. Но по метода, който го виждам, в този момент мисля дълготрайно. Въпросът постоянно би трябвало да бъде: „ Ами в случай че съумея? “.
от основния редактор на изданието, Джейсън Файфър
Името на шоуто отблъскваше хората.
За първи път чух за това от почитателите. Те споделяха предаването си с другари, които отказваха да слушат поради името. Шоуто беше занимателно и оптимистично, само че какво можех да направя? Днес то се споделя „ Изграждане за на следващия ден “. Научих доста в процеса на ребрандинга, който ще бъде потребен за всеки, който мисли за смяна в брандинга – дали на подкаст, или на нещо друго.
Ето ги моите уроци.
Мислете дълготрайно
Можеше да избегна този проблем. Преди четири години, когато лансирах подкаста, трябваше да си задам един въпрос, който всеки основател би трябвало да си зададе: Какво ще стане, в случай че този план успее?
Звучи като малоумен въпрос. Но в случай че има триумф, тогава… това би било супер, нали?
Може би. Но може би не! Моят другар Адам Борнстийн, съосновател на Pen Name Consulting, поучава създателите да задават въпроси рано, тъй като им дават дълготрайно мислене. Когато избираме име за нещо, всекидневно мислим непринудено. Искаме име, което отразява това, което сме сега, и това, което имаме да предложим в този момент. Това е чисто късогледство. Трябва ни име, което не ни лимитира. То би трябвало да е задоволително гъвкаво да еволюира и да доближи до нови аудитории.
Това беше казусът ми. Създадох подкаст паралелно с известен фийд в Twitter на име „ Архивът на песимистите “, тъй че знаех, че аудиторията на обществената мрежа ще разбере името. Но в никакъв случай не поспрях, с цел да помисля: „ Какво ще стане, в случай че това шоу порасне оттатък аудиторията си? Ще разбере ли и тя името? “
Отговорът беше „ не “. Не помислих изцяло за това какво ще се случи, в случай че съумея.
Разберете аудиторията си
Мислих, че познавам аудиторията си. Информирах се за нея най-много в обществените мрежи, което ми даде визия коя е тя и какво харесва. Но откакто наех консултантска компания на мой другар да ми помогне да израсна… разбрах, че не знам нищо.
Той и екипът му се гмурнаха надълбоко в аудиторията ми. Помолихме да попълнят анкета и предложихме ваучери за 50 $ за Amazon за всеки, който реши да ни се обади и да отговори на въпросите.
Две значими прозрения излязоха от това.
На първо място, шоуто им харесваше, тъй като им помагаше да се усещат по-устойчиви за бъдещето. Това ме порази. Винаги си мислих, че подкастите ми са предаване за история, само че тези хора споделяха, че това е от голяма важност за личния им живот!
На второ място – името беше проблем за доста хора. Когато за първи път се сблъскваха с предаването, мислеха, че ще ги накара да се усещат зле. Това е противоположното на повода, заради която споделиха, че желаят да го слушат.
Не бързайте с решението
Щом взех решение да трансформира името си, ударих спирачка на всичко останало. Отмених рекламата за шоуто. Паузирах работата с новата пиар компания. Отложих проекти за платено стимулиране на абонаменти за нюзлетъри. Продължавах да върша епизоди, само че шоуто към момента нямаше почитатели, които да обслужва. Но стопирах да загатвам името „ Архив на песимиста “ в него.
Отне ми месеци. С помощта на консултантите ми обмислихме десетки нови имена. Разгледахме освен по какъв начин звучи едно име, само че и дали има друго шоу със същото или сходно на него.
Когато се спряхме на „ Изграждане за на следващия ден “ създадохме проект за преход, премислихме всеки вероятен метод да кажем на хората за новото ни име. После избрахме дата за лансиране и оттова планирахме всичко обратно. Финалният резултат беше гладко релансиране на подкаста.
След това още веднъж включих всичко – рекламата, пиар, акцията с нюзлетъра. Дали изгубих инерция през последните няколко месеца, като стопирах всичко това? Да, направих го. Но по метода, който го виждам, в този момент мисля дълготрайно. Въпросът постоянно би трябвало да бъде: „ Ами в случай че съумея? “.
от основния редактор на изданието, Джейсън Файфър
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ