Веднъж царят отишъл в гората на маймуните. Когато го видели,

Веднъж царят отишъл в гората на маймуните. Когато го видели, маймуните се изпокрили в суматоха, само че останала единствено една маймуна, която въобще не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, като че ли да се изтъкне. Царят изстрелял стрела по нея, само че тя я хванала в полет. В отговор царят заповядал на доближените си да стрелят по нея. Не след дълго полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава царят се обърнал към своя млад другар Йен-Буй:

- Видя ли какво се случи? Това животно популяризираше мозъка и качествата си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази преживелица! Никога не показвай пред хората най-хубавите си качества.

Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал възпитаник на царя. Младежът денонощно работел върху себе си, с цел да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в царството към този момент никой не знаел нито по какъв начин да се държи с него, нито пък по какъв начин да го манипулира. Така и станал умел лидер и войник.

***

Един от основните правила, за който приказва тази алегория, е че всичко, което е скъпо за индивида, би трябвало да се пази на надълбоко. То би трябвало да се съхранява като семе, посадено в богата почва, чакащо да порасне и даде добър плод.