Човек е това, за което се мисли
Веднъж сър Френсис Далтън (една от най-ярките фигури в историята на психологията) решил да организира забавен опит. Преди да се насочи на ежедневната си разходка по улиците на Лондон, той внушил на себе си: „ Аз съм непоносим човек, който всички в Англия ненавиждат! “
След като няколко минути се концентрирал върху това си разбиране, което било еднакво на самохипноза, той се отправил, както нормално на разходка.
Впрочем, изглеждало, че всичко си било както нормално. Но всъшност се случило следното; на всяка крачка Френсис улавял върху себе си презрителните и омразни погледи на минувачите. Мнозина се отвръщали от него, като на няколко пъти по негов адрес се чули и обидни думи.
На пристанището един от хамалите, около който Галтън минавал, блъснал учения с лакът и го проснал в калта.
Оказало се, че враждебното отношение се предало даже на животните. Когато той минал около оседлан жребец, конят ритнал учения в бедрото, тъй че той още веднъж паднал на земята. Галтън се опитал да провокира състрадание у очевидците, само че за свое учудване, чул по какъв начин хората почнали да пазят животното.
Галтън незабавно тръгнал към дома да не би неговият въображаем опит не докара до по-сериозни последствия.
Тази действителна история е разказана в доста учебници по логика на психиката. От нея могат да се създадат два значими извода:
1. Човек е това, за което се мисли.
2. Не е належащо да информирате другите за своята самокритика и душевно положение. Те така или другояче ще го почувстват.
