Колко струваш?
Веднъж при Майстора пристигнал младеж и споделил:
- Дойдох при теб, тъй като се усещам по този начин презрян и никому непотребен, че даже не ми се живее. Всички споделят, че съм несретник, негодник и глупак. Моля те, Майсторе, помогни ми!
Майсторът, хвърляйки незадълбочен взор на юношата, прибързано дал отговор:
- Извинявай, само че в този момент съм доста ангажиран и не мога да ти оказа помощ. Нужно е бързо да приключа с едно доста значимо дело - и откакто помислил малко добавил. – Но в случай че се съгласиш да ми окажеш помощ за моята работа, то аз на драго сърце бих ти оказал помощ по твоя въпрос.
- С... на драго сърце, Майсторе – продумал младежът, мислейки си с горест в сърцето, че за следващ път го били оставили на втори проект.
- Добре – споделил Майсторът и свалил от лявото си кутре незначителен пръстен с хубав камък. – Вземи коня и отиди до площада на пазара. Трябва незабавно да продам този пръстен, с цел да върна един дълг. Постарай се да получиш за него повече пари, само че никога не се съгласявай на цена по-малка от една златна монета! Препускай и се върни колкото се може по-скоро!
Младежът сграбчил пръстена, скочил на коня и препуснал. Пристигайки на пазарния площад, той почнал да предлага пръстена на търговците и първоначално те с интерес разглеждали стоката му. Но когато чуели за цената от една златна монета, те незабавно губели всевъзможен интерес към пръстена. Някои намерено се смеели в лицето на младежа, други просто му обръщали тил и единствено един остарял търговец любезному обяснил, че една златна монета е прекомерно висока цена за подобен пръстен и че за него могат да се заплати една медна монета, или в краен случай - сребърна. Чувайки думите на стареца, младежът мощно се разстроил; той помнел заръката на Майстора никога да не слиза под цена от едина златна монета. След като пребродил целия пазар и предложил пръстена на всички най-видни търговци, юношата още веднъж оседлал коня и се върнал назад. Силно смутен от неуспеха си, той влезнал при Майстора.
- Майсторе, не съумях да извърша твоето предписание – с горест споделил той. – В най-хубавия случай можех да получа за пръстена няколко сребърни монети, само че нали ти искаше от мен да не се съгласявам на цена по-малка от една златна монета! А пръстенът не коства толкоз.
- Току-що произнесе доста значими слова, синко! – дал отговор Майстора. – Преди да се опиташ да продадеш един пръстен, не би било неприятно да установиш неговата същинска стойност! А кой може да направи това по-добре от бижутера? Хайде, отиди при бижутера и го попитал какъв брой би ни предложил за пръстена. Само че, каквото и да ти отговори, не продавай пръстена, а се върни при мен.
Юношата още веднъж яхнал коня и се отправил към бижутера. Бижутерът дълго разглеждал пръстена с лупа, след това го претеглил на дребни везни и най-после споделил на юношата:
- Предай на Майстора, че в този момент не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети. Но в случай че той ми даде време, ще купя пръстена за седемдесет, предвид на спешността на договорката.
- Седемдесет монети?! – юношата се засмял радостно, поблагодарил на бижутера и с допустимо най-голямата скорост запрепускал назад.
- Седни тук – споделил Майстора, откакто изслушал разчувствания роман на младежа. – И знай, синко, че в действителност ти си този пръстен. Скъпоценен и несравним! И да те оцени може единствено същински специалист. Тогава за какво вървиш по пазара, очаквайки, че първият срещнат ще даде вярната оценка за теб?
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.fit4brain.com
