Невероятна притча за обидата
Веднъж при мъдреца пристигнал един мъж и изискал съвет. „ В фамилията ми постоянно царува обидата. Живеем добре, заедно и щастливо само че когато се караме, всичко се скапва. Повече не мога по този начин! Помогнете ми да схвана за какво става по този начин? “
Мъдрецът помислил и споделил: „ Донеси ми на следващия ден дамаджана с кисело вино и ще ти покажа какво е обидата “.
Както се разбрали, на другата заран мъжът донесъл дамаджана цялостна с кисело вино. Мъдрецът извадил няколко чаши и споделил: „ Обидата е сходна на виното, търпението е сходно на чашата. Прелееш ли виното – чакай беди. Напълни дребна чаша и я изпий “.
Мъжът се учудил, само че направил това, което споделил мъдрецът и, потръпвайки, преглътнал киселото вино. „ Виждаш ли, чашата отново е празна и няма засегнатост. Така постъпва любящият човек. Да живееш с таккъв е прелестно и нехайно. Но доста ли вино можеш да изпиеш? “
„ Боя се, че дори втора чаша няма да съумея! “ — тъжно промълвил мъжът.
„ Ако наливаш виното щедро, рано или късно човек отхвърля да пие. Сега изпълни и на мен дребна чаша “. Мъжът не съумял да долее виното, когато мъдрецът му лиснал чашата в лицето.
„ Ето, отново е празна. Някои хора не преглъщат обидата. И дребната чашка им е доста. Нравът им е избухлив, само че бързо минаващ. Затова и не търпят обиди “.
След това мъдрецът извадил огромна чаша и незабавно щом мъжът я напълнил, му я излял на главата. „ Така постъпват търпеливите хора. Чашата им е огромна, не е елементарно да я напълниш. Понякога отпиват от нея, само че постоянно те карат и ти да пиеш. Препълниш ли чашата — те чакат беди. Да живееш с такива хора е комплицирано, само че и свадите са малко “.
С треперещи ръце индивидът напълнил последната голяма чаша. Напълнил я догоре и седнал в очакване.
Мъдрецът вдигнал чашата за дръжката и капки от виното закапали през цепнатина на дъното. „ Това са сълзите. Търпението на такива хора е голямо. Да изпият киселото вино не им разрешава гордостта, да залеят теб — любовта. Ако не се долива, с времето чашата отново ще стане празна. Да живееш с такива хора е прелестно и нехайно. Но в случай че търпението им прелее… “ – мъжът примигнал в очакване да му лиснат виното в лицето, само че мъдрецът единствено преместил чашата настрана. — „ …то ще загубиш този човек. С времето виното ще изтече, само че към този момент няма да го наливаш ти “.
Мъжът станал и се поклонил: „ Благодаря ти, мъдрецо, за този прелестен урок. Сега към този момент всичко ми е ясно “.
„ Какво разбра? “
„ Или моята обичана ще си смени чашата… “
„ Така… “
„ Или ще намеря друга с по-голям съд “.
„ Глупак “ — тъжно въздъхнал старецът — „ За начало, си вземи по-малка дамаджана “.
