За това не бива да се говори – Будистка притча
Веднъж при Буда пристигнал човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал деликатно и споделил:
— Когато бях млад, доста обичах конете и различавах четири вида коне. Първият — най-тъпият и твърдоглав, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са множеството хора. Вторият вид — слуша те, само че единствено откакто го удариш. И такива хора има доста. Има и трети вид. Това са конете, които не е належащо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е задоволително. Съществува и още един вид коне, който се среща доста рядко. На тези коне им е задоволителна и сянката от камшика.
Говорейки всичко това, Буда гледал индивида в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял безмълвно с Буда.
На този диалог участвал Ананда (братовчед на Буда и обичан негов последовател), и нещо вътре в него почнало да се бунтува. Той решил:
„ Това към този момент е прекомерно! Човекът пита за Бога, а Учителят му приказва за коне “. Разсъждавайки си по този начин вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила в близост, какво велико безмълвие настъпило! То било съвсем осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на индивида, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а индивидът останал в това положение още час. Лицето му било умиротворено и ярко.
Като отвори очи, индивидът докоснал краката на Буда с дълбока благодарност, благодарил му и си тръгнал.
Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му приказваш за коне.
Видях по какъв начин той се потопи в надълбоко безмълвие. Сякаш бе живял с тебе доста години. Дори аз до този миг не познавам такова безмълвие! Такова единство! Какво другарство! Какво му съобщи? Защо той толкоз ти благодари?
Буда дал отговор:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не трябва да се приказва напряко. Когато видях на какъв кон той дойде, разбрах, че подобен кон може да избере единствено същинският познавач. Ето за какво му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му задоволително единствено сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не трябва да се приказва. За него може единствено да се мълчи; и в това безмълвие То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира оттатък рамките на мозъка.
Инфо: http://evolife.bg
