Могат ли жертвите на домашно насилие да бъдат в безопасност без тайна?
Веднъж посетих подслон за жертви на домашно принуждение в Нова Англия. Беше дребна, неугледна къща в жанр Кейп Код, задръстена сред други сходни къщи, единствено на пресечки от океана. Пясъкът хрущеше под обувките ми на толкоз стеснен тротоар, че можех да протегна ръка през прозореца и да докосна някой на дивана. Имаше три спални и обща кухня и баня, бежови стени и мебели и една кухненска маса, която изискваше хранене на смени. Достатъчно място за може би три фамилии, в случай че се натъпчат в общи спални. Къщата беше анонимна, задачата й беше по едно и също време незабавна и загадка. Но също по този начин беше депресиращо — и много типично, що се отнася до приютите.
Исторически видяно, приютите поддържаха секрети локации с убеждението, че секретността е равна на сигурност — че всичко по-малко от изцяло подземен означаваше, че оживелите ще бъдат проследени от своите насилници и ще бъдат физически засегнати или въвлечени назад във връзките си.
<...Прочетете целия текст »
