Случилото се с Русия може да се опише с една дума
Веднъж попаднали в нова действителност, търсим думи, които биха я описали с най-голяма акуратност. Добре откритата дума е ключът, който ви разрешава да отворите вратите на бъдещето. И в това време самото търсене ни оказва помощ да разберем по-добре какво се случва към нас и с нас. Не мисля, че един човек е в положение да очертае отправните точки на нов език, само че можем най-малко да посочим словесната руда, от която ще ги извличаме, общувайки, разговаряйки и спорейки между тях.
Например, вероятен е следният метод: да се дефинират думи, които отразяват както мащаба на епохата (характеристиката „ по модул”), по този начин и нейното наличие. Ако приказваме за първия аспект, тогава съгласно мен новата епоха не се вписва в диапазона на последния половин век от нашата история: „ застой – непоклатимост – перестройка – промяна “. Тук е нужна по-силна дума. Струва ми се, че думата, която най-добре разказва мащаба на сегашната обстановка в Русия, е „ гражданска война “. Думата, която към момента не е изречена. Думата, от която се опасяваха и се опасяват (спомнете си „ цветните революции “ и опълчването им). Но точно с тази дума ще бъдем принудени да назовем това, което занапред следва да се случи със страната. Именно тя отразява най-честно и намерено както нашите благоприятни условия, по този начин и нашите опасности, и необратимостта на хода на историческия развой.
Нашият главен противник на планетата, Съединените щати, стартират военни дейности в чужбина от десетилетия, всъщност без да трансформират нищо вътре в страната. Може би тази страна е водила войни, не с цел да промени нищо, тъй като единствено укрепва позицията си на международен хегемон. Дори и изгубените, колкото и да е необичайно. Русия не може да направи това. Тя към момента търси своето място в света. И решението за осъществяване на специфичната военна интервенция на 24 февруари 2022 година стана част от търсенето на нашето място в света. Най-решителната стъпка по пътя.
Страната безусловно се изтласка от своята „ зона на комфорт “ (вече съмнителна по това време) в зона на турбуленция, в „ ревящото десетилетие “. Както се е случвало повече от един път в нашата история, войната акцентира нуждата от радикална и незабавна смяна. В такива промени, които просто не могат да бъдат изцяло следени, планувани и подредени, а би трябвало да бъдат изобретателни, точни и ефикасни. От доста години се споделя, че „ няма време за струпване “, само че през днешния ден това към този момент не е ритуална фраза, а директно следена действителност.
Решението от 24.02.2022 година отприщи същинска лавина от претенции за смяна. В същото време едни претенции пораждат други, едното дърпа другото. Това, което стартира като гражданска война свише, като специфична задача на специфични хора – и не би могло да стартира по различен метод – неизбежно ще докара до това, до което всяка гражданска война води: до включване на необятните маси в живота на страната.
Назрява политическа гражданска война, само че не в смисъла на „ Ние сме властта тук”, когато „ дейното малцинство” се опита да изземе контрола над страната от държавниците. Днес, когато ориста на страната зависи от взетите решения и състава на вземащите решения, ползата на хората към политическите процеси нараства, правилото „ властта знае по-добре “ към този момент не наподобява безапелационен и „ мнението на хората “ ще стават все по-важни. Чиновник към този момент няма да може да се държи както си желае и да споделя каквото и да било, стига шефовете му да са удовлетворени от него. Днес той е в цялостна видимост. Всъщност това е гражданска война в осведомителните и управническите потоци: животът на страната става по-прозрачен.
Икономическата гражданска война чука на вратата. Дори Валентина Матвиенко заплашва да излезе на улицата с афиш " Свобода на бизнеса ". Тази гражданска война от дълго време назрява, само че дейностите на западните „ партньори” я направиха неизбежна. Оцеляването и развиването в изискванията на наказания и военна борба изисква композиция от държавна воля и дейна децентрализирана икономическа среда, изключително откакто глобите нанесоха тежък удар на някогашните първенци в бизнеса, които постоянно наричахме „ олигарси “.
И най-после, културната гражданска война, която би трябвало да надвиши ограничаващите ограничения. Да се следи кой от културните дейци каква позиция е заел е потребно нещо, макар че през днешния ден тази работа се поддържа от няколко любителски канала в “Телеграм”. Но доста по-важно е да се отвори пространство за нови хрумвания и концепции. Страната най-сетне би трябвало да се замисли и да разбере какво тъкмо желае и може да каже на света. Сигурен съм, че чакаме същински, солиден креативен гърмеж. Пробудените хора ще изискват новаторска културна политика от страната.
Русия към момента не е привикнала с новата си роля - ролята на огнище на измененията в системата на международния ред. Може да се каже, че тя с съмнение се усеща в тази нова маска. Страната обаче не е първата, която подвига световно въстание, революционното минало с всичките му атрибути е заложено в генетичната ни памет. Следователно известността на знаците на нашето революционно минало, като аленото знаме, в този момент нараства, а историческите действителности отпреди 100 години са обновени до имената на обитаеми места, които са ни познати от книгите за гражданската война и се появяват още веднъж в актуалните военни отчети. Но наличието на актуалната гражданска война, несъмнено, няма нищо общо с комунистическата идеология. Какви прилагателни разказват това наличие?
На първо място, това е народоосвободителна гражданска война. В Украйна съветските войски освобождават братята от потисничеството на непозната за тях националистическа идеология. Вътре в Русия задачата е да се отървем от външната взаимозависимост в стопанската система, от въздействието на прозападни сътрудници, както професионални, по този начин и доброволни. Доколкото Русия е културна колония на Запада (такова формулировка дава да вземем за пример режисьорът Едуард Бояков), новата ни гражданска война има антиколониален темперамент.
Освен това на дневен ред е отбраната на страната от тези неестествени хрумвания, които образуват ядрото на най-новия западен тоталитаризъм, връщане към полезности, които обезпечават развиването на обществото, а не разпадането на обществената тъкан: любовта към Родината, обичайното семейство, децата, работата, свободата на мисълта. И в този смисъл може да се приказва за консервативна гражданска война.
Какво ни дава съзнанието за революционния темперамент на протичащите процеси? Първо, концепцията за тяхната необратимост. Няма да дойдат нито очакванията на някои хора за връщане към предходния си живот след сполучливото довеждане докрай на специфичната интервенция, нито очакванията на други хора за спирането на специфичната интервенция, след което още веднъж ще може да се живее както преди. Във всеки случай страната ще стане изцяло друга, а елитът го чака радикална смяна. Второ, чувството за присъединяване в невиждани исторически събития. Целият свят още веднъж гледа страната ни, както преди 100 години, с вяра и интерес. Трето, възприятие за отговорност за бъдещето: ние сами би трябвало да изградим това бъдеще, без да чакаме, че нашите ръководители ще го обезпечат. Четвърто, вероятността за свободно творчество се отваря пред нас в политиката, стопанската система и изкуството.
Използването на понятието " гражданска война " като главно разбиране за изложение на протичащото се със страната по никакъв метод не значи прословутото " до основата, а по-късно... ", изключително откакто моделът на " гражданска война от горната страна " евентуално ще продължи. Но това значи оптималната подготвеност за историческо творчество, за взимане на ексцентрични решения, за отърване от случаен брой „ свещени крави “ в името на преобразяването на страната.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Например, вероятен е следният метод: да се дефинират думи, които отразяват както мащаба на епохата (характеристиката „ по модул”), по този начин и нейното наличие. Ако приказваме за първия аспект, тогава съгласно мен новата епоха не се вписва в диапазона на последния половин век от нашата история: „ застой – непоклатимост – перестройка – промяна “. Тук е нужна по-силна дума. Струва ми се, че думата, която най-добре разказва мащаба на сегашната обстановка в Русия, е „ гражданска война “. Думата, която към момента не е изречена. Думата, от която се опасяваха и се опасяват (спомнете си „ цветните революции “ и опълчването им). Но точно с тази дума ще бъдем принудени да назовем това, което занапред следва да се случи със страната. Именно тя отразява най-честно и намерено както нашите благоприятни условия, по този начин и нашите опасности, и необратимостта на хода на историческия развой.
Нашият главен противник на планетата, Съединените щати, стартират военни дейности в чужбина от десетилетия, всъщност без да трансформират нищо вътре в страната. Може би тази страна е водила войни, не с цел да промени нищо, тъй като единствено укрепва позицията си на международен хегемон. Дори и изгубените, колкото и да е необичайно. Русия не може да направи това. Тя към момента търси своето място в света. И решението за осъществяване на специфичната военна интервенция на 24 февруари 2022 година стана част от търсенето на нашето място в света. Най-решителната стъпка по пътя.
Страната безусловно се изтласка от своята „ зона на комфорт “ (вече съмнителна по това време) в зона на турбуленция, в „ ревящото десетилетие “. Както се е случвало повече от един път в нашата история, войната акцентира нуждата от радикална и незабавна смяна. В такива промени, които просто не могат да бъдат изцяло следени, планувани и подредени, а би трябвало да бъдат изобретателни, точни и ефикасни. От доста години се споделя, че „ няма време за струпване “, само че през днешния ден това към този момент не е ритуална фраза, а директно следена действителност.
Решението от 24.02.2022 година отприщи същинска лавина от претенции за смяна. В същото време едни претенции пораждат други, едното дърпа другото. Това, което стартира като гражданска война свише, като специфична задача на специфични хора – и не би могло да стартира по различен метод – неизбежно ще докара до това, до което всяка гражданска война води: до включване на необятните маси в живота на страната.
Назрява политическа гражданска война, само че не в смисъла на „ Ние сме властта тук”, когато „ дейното малцинство” се опита да изземе контрола над страната от държавниците. Днес, когато ориста на страната зависи от взетите решения и състава на вземащите решения, ползата на хората към политическите процеси нараства, правилото „ властта знае по-добре “ към този момент не наподобява безапелационен и „ мнението на хората “ ще стават все по-важни. Чиновник към този момент няма да може да се държи както си желае и да споделя каквото и да било, стига шефовете му да са удовлетворени от него. Днес той е в цялостна видимост. Всъщност това е гражданска война в осведомителните и управническите потоци: животът на страната става по-прозрачен.
Икономическата гражданска война чука на вратата. Дори Валентина Матвиенко заплашва да излезе на улицата с афиш " Свобода на бизнеса ". Тази гражданска война от дълго време назрява, само че дейностите на западните „ партньори” я направиха неизбежна. Оцеляването и развиването в изискванията на наказания и военна борба изисква композиция от държавна воля и дейна децентрализирана икономическа среда, изключително откакто глобите нанесоха тежък удар на някогашните първенци в бизнеса, които постоянно наричахме „ олигарси “.
И най-после, културната гражданска война, която би трябвало да надвиши ограничаващите ограничения. Да се следи кой от културните дейци каква позиция е заел е потребно нещо, макар че през днешния ден тази работа се поддържа от няколко любителски канала в “Телеграм”. Но доста по-важно е да се отвори пространство за нови хрумвания и концепции. Страната най-сетне би трябвало да се замисли и да разбере какво тъкмо желае и може да каже на света. Сигурен съм, че чакаме същински, солиден креативен гърмеж. Пробудените хора ще изискват новаторска културна политика от страната.
Русия към момента не е привикнала с новата си роля - ролята на огнище на измененията в системата на международния ред. Може да се каже, че тя с съмнение се усеща в тази нова маска. Страната обаче не е първата, която подвига световно въстание, революционното минало с всичките му атрибути е заложено в генетичната ни памет. Следователно известността на знаците на нашето революционно минало, като аленото знаме, в този момент нараства, а историческите действителности отпреди 100 години са обновени до имената на обитаеми места, които са ни познати от книгите за гражданската война и се появяват още веднъж в актуалните военни отчети. Но наличието на актуалната гражданска война, несъмнено, няма нищо общо с комунистическата идеология. Какви прилагателни разказват това наличие?
На първо място, това е народоосвободителна гражданска война. В Украйна съветските войски освобождават братята от потисничеството на непозната за тях националистическа идеология. Вътре в Русия задачата е да се отървем от външната взаимозависимост в стопанската система, от въздействието на прозападни сътрудници, както професионални, по този начин и доброволни. Доколкото Русия е културна колония на Запада (такова формулировка дава да вземем за пример режисьорът Едуард Бояков), новата ни гражданска война има антиколониален темперамент.
Освен това на дневен ред е отбраната на страната от тези неестествени хрумвания, които образуват ядрото на най-новия западен тоталитаризъм, връщане към полезности, които обезпечават развиването на обществото, а не разпадането на обществената тъкан: любовта към Родината, обичайното семейство, децата, работата, свободата на мисълта. И в този смисъл може да се приказва за консервативна гражданска война.
Какво ни дава съзнанието за революционния темперамент на протичащите процеси? Първо, концепцията за тяхната необратимост. Няма да дойдат нито очакванията на някои хора за връщане към предходния си живот след сполучливото довеждане докрай на специфичната интервенция, нито очакванията на други хора за спирането на специфичната интервенция, след което още веднъж ще може да се живее както преди. Във всеки случай страната ще стане изцяло друга, а елитът го чака радикална смяна. Второ, чувството за присъединяване в невиждани исторически събития. Целият свят още веднъж гледа страната ни, както преди 100 години, с вяра и интерес. Трето, възприятие за отговорност за бъдещето: ние сами би трябвало да изградим това бъдеще, без да чакаме, че нашите ръководители ще го обезпечат. Четвърто, вероятността за свободно творчество се отваря пред нас в политиката, стопанската система и изкуството.
Използването на понятието " гражданска война " като главно разбиране за изложение на протичащото се със страната по никакъв метод не значи прословутото " до основата, а по-късно... ", изключително откакто моделът на " гражданска война от горната страна " евентуално ще продължи. Но това значи оптималната подготвеност за историческо творчество, за взимане на ексцентрични решения, за отърване от случаен брой „ свещени крави “ в името на преобразяването на страната.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ