Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички

Веднъж, от дълго време — и то на Бъдни вечер, всред всички други благочестиви дни на годината, — остарелият Скрудж седеше в адвокатската фирма си, ангажиран с работа. Беше студено, тъмно, люто време, на всичко от горната страна мъгливо, и той чуваше по какъв начин хората на открито жужеха като пчели нагоре-надолу по тясната уличка, тупаха с длани гърдите си и потропваха с крайници по камъните на паважа да ги стоплят. Градските часовници преди малко бяха обявили единствено три часа, само че към този момент беше напълно мрачно — въобще през целия ден не беше ярко — и в прозорците на прилежащите адвокатски фирми припламваха свещи, сходно на червеникави петна по осезаемия кафяв въздух. Мъглата проникваше през всяка междина и основна дупка и на открито беше така гъста, че въпреки уличката да беше от най-тесните, къщите насреща изглеждаха просто като призраци. Като виждаше по какъв начин мръсният облак се смъква надолу, закривайки всичко, човек би могъл да си намерения, че Природата живее напълно наоколо и вари нещо в огромен котел.

Вратата на Скруджовата адвокатска фирма беше отворена, с цел да може той да държи под око чиновника си, който в една бедна дребна клетка оттатък, нещо като цистерна, преписваше писма. Огънят на Скрудж беше доста дребен, само че огънят на чиновника беше толкоз по-малък, че изглеждаше като един-единствен въглен. Но той не можеше да го ускори, защото Скрудж държеше сандъка с въглищата в личната си стая; и стига единствено чиновникът да влезеше с лопатата, господарят незабавно предричаше, че ще се наложи двамата да се разделят. Поради което чиновникът се увиваше в белия си вълнен шал и се опитваше да се топли на свещта, само че защото не беше човек с огромно въображение, това му изпитание оставаше безуспешно.

— Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти оказва помощ! — извика един радостен глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна така бързо, че за остарелия човек благопожеланието беше първото напътствие за приближаването му.

— Ами! — сподели Скрудж. — Глупости!

Беше се по този начин стоплил от бързото ходене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цялостен пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му още веднъж заизлиза от устата му като дим.

— Та Коледа нелепости ли е, вуйчо! — сподели племенникът на Скрудж. — Не мислиш, че е по този начин, сигурен съм.

— Мисля — рече Скрудж. — Весела Коледа! Какво право имаш да си радостен? Каква причина имаш да си радостен? Какъвто си безпаричен!

— Хайде де — отвърна радостно племенникът. — Какво пък право имаш ти да си тъмен? Каква причина имаш да си ядосан? Какъвто си богат!

Тъй като сега нямаше подготвен по-добър отговор, Скрудж възкликна още веднъж:

— Ами! — и го последва с: — Глупости.

— Не се сърди, вуйчо! — сподели племенникът.

— Та по какъв начин да не се дразня — отвърна вуйчото, — когато пребивавам в подобен глупашки свят като този? Весела Коледа! Стига с тая радостна Коледа! Какво е за индивида Коледата, с изключение на ден за заплащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато би трябвало да си направиш салдото в комерсиалните книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мене — сподели възмутено Скрудж, — всеки глупак, който поздравява с „ радостна Коледа “, би трябвало да бъде сварен в личния си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика (Бодлива зеленика — шубрак с червени зрънца, който служи за коледна украса), промушен през сърцето му. Точно по този начин!

— Вуйчо! — възкликна умолително племенникът.

— Племеннико! — отвърна строго вуйчото. — Чествувай Коледата по твоя си метод и ме остави аз да я ознаменувам по моя.

— Чествувай я! — повтори племенникът на Скрудж. — Но ти не я чествуваш.

— Дай тогава да я оставя на мира — рече Скрудж. — Много положително да ти донесе! Като че ли в миналото ти е донесла нещо положително!

— От доста неща съм можел да извлека положително, само че не съм се възползвал, по този начин си е — отвърна племенникът. — Между тях е и Коледата. Но позитивно постоянно съм мислил за коледните празници, когато са настъпвали — вън от почитта, която се поставя на светото им име и подбуда, в случай че въобще нещо, обвързвано с тях, може да се отдели от това, — като за плодородно време; време за добрини, за опрощаване, за състрадание, прелестно време; едничкото ми познато време в дългия годишен календар, когато мъже и дами, като че ли по общо единодушие, отварят свободно заключените си сърца и поглеждат на по-нищите от тях по този начин, сякаш в действителност са им спътници за към гроба, а не като на друга раса същества, тръгнали на други пътешествия. И затова, вуйчо, въпреки Коледата в никакъв случай да не е пуснала зрънце злато или сребро в джоба ми, считам, че тя в действителност ми е донесла положително, и ще ми донесе добро; и си споделям: господ да я благослови! "

" Коледна ария ", изд. Пан, превод: Нели Доспевска
Заглавната илюстрация е на Dean Morrissey