Безценният урок на моя съпруг
Веднъж мъжът ми ми съобщи скъп урок. Първо не го разбрах и се подразних. Сметнах го за дебелокожо и инатливо магаре, което нищо не схваща от фамилен живот. И едвам след време осъзнах какъв брой е бил прав.
Оженихме се надалеч не млади: той беше на 42 години, а аз на 36. И двамата бяхме състоятелни, осъществени и имащи всичко от наша позиция.
В началото бяхме в еуфория, а след това неусетно се увлякох по новия си статут и обзавеждането на фамилното гнездо и започнах да правя нелепост след нелепост.
Зарязах степ-аеробиката и курсовете по британски език в интерес на печенето на малинови кексчета и чистенето на килимите. Звънях му на работа и се интересувах от продажбата на сегментните сферични кранове серия Flow-Tek S-19. Гладех спалното долни дрехи и от двете страни. Усвоих декупажа и осоляването на скумрията. Отслабнах, тормозех се, пробвах се да стана идеалната стопанка и се приведох в положение на жертва.
Този ден го помня като че ли беше през вчерашния ден. Беше първата събота на ноември, валеше дъжд, наподобяващ на сиво-зелен чай, а в кухнята от рано заран светеше лампата.
Той пиеше мляко и с неспокойствие наблюдаваше по какъв начин нарязвам сирене, студено телешко и домати. Три пъти повтори, че ще пие единствено мляко и не желае никакви сандвичи. Аз мърморех и миех дъската за рязане. Накрая той не устоя:
– Виж, не е нужно да слугуваш, да приготвяш обяд от пет ястия, да стерилизираш чашите и тоалетната паница. Ние не сме си плебеи един на различен и аз не съм целият ти живот, а единствено част от него. По щастлива случайност се срещнахме, влюбихме се и намерихме общ знаменател. Взехме си това жилище. Място, на което ни е хубаво двамата. Всичко останало – е нещо персонално. Така че не се опитвай да ставаш част от мен и да поставяш моите ползи отпред. Не е нужно да бъдеш по-добра или по-лоша, просто остани себе си. Тази, в която се влюбих. Небрежна, цялостна с възторг и сила. А в този момент се разтваряш в мен и се превръщаш в сянка.
Той остави чашата в мивката и отиде на фитнес. Аз останах посред кухнята, пробвайки се да преглътна казаното. С изпитание на волята преглътнах напиращите сълзи, изхвърлих бутер тестото, оставих на мира тигана и пъхнах в куфара декоративните възглавнички. Измих се, обадих се на учителката по британски и отворих файла с незавършения роман.
Оттогава до в този момент не съм стопанка и не съм управител по продажба на сферични кранове. Не прислужвам, не се пробвам да угодя и не потвърждавам нищо. Оттогава съм си просто аз.
