Веднъж Мъдрецът, връщайки се у дома след ежедневната си разходка,

Веднъж Мъдрецът, връщайки се вкъщи след ежедневната си разходка, срещнал един младеж, който седял на пътя и плачел горчиво. Обзет от състрадание, възрастният мъж попитал:

– Момко, за какво плачеш? Какво се е случило?

– Загубих амулета, който ми подари моята обичана в символ на нашата обич.

– Но, в случай че това е единствената причина, заради която си толкоз смутен, то на вятъра проливаш сълзи, – отвърнал, поклащайки глава старецът.

– Как на вятъра, Учителю, та това беше признакът на нашата обич?!

– Ти самичък си отговори на въпроса, синко, – споделил мъдрецът – Той е бил единствено знак. Забрави за амулета и се радвай, че си изгубил него, а не любовта си.

– Но не е ли знак това, че в случай че изгубя амулета, скоро ще изгубя и самата обич, – учудил се суеверният юноша.

– Любов, чиято сигурност се крие в талисман, пръстен или каквато и да е движимост, не заслужава да бъде оплаквана – дал отговор мъдрият дъртак и траял по пътя си.