Веднъж лисицата се влюбила в елин селянин. Отишла при него

Веднъж лисицата се влюбила в елин селяндур. Отишла при него и му се обяснила в обич, а той й дал отговор, че не може да я обича, тъй като към този момент е женен.

- Ти си простак, - отвърнала му лисицата. - Жена ти е неприятна, свадлива, немарлива и грозна. Тя не те обича и от дълго време желае да се отърве от теб.

- Е, какво да се прави, - отвърнал селянинът, - по този начин ми било писано.

И техният диалогът приключил...

Лисицата откраднала един огромен казан, напълнила го с вода и го сложила да ври на едно кръстовище. Наблизо предходна дамата на селянина и попитала:

- Какво вариш тук, лисицо, лиске?

- От всички страни на света събрах благосъстояние, шанс, благополучие и здраве, - отвърнала лисицата, - сварявам от тях вълшебна запарка. Който се изкъпе в нея, ще стане най-богат и най-щастлив от всички.

- Ако аз се изкъпя, - попитала подлата жена, - ще стана ли най-красива, най-богата и най-щастлива?

- Разбира се, че ще станеш, - дала отговор лисицата, - само че аз подготвям отварата за себе си и няма да разреша на никого да я допре.

- А подготвена ли е отварата? - попитала дамата.

- Отдавна е подготвена, - споделила лисицата. - Сега ще си смъква кожата и ще вляза в котела.

Лисицата не съумяла да довърши изречението си, когато дамата на селянина скочила в котела и се сварила жива. А лисицата, без доста да се бави, смъкнала кожата ѝ и се облякла в нея. После обърнала зурла на изток и почнала да мърмори заклинания, едно от друго по-дълги. Слънцето не се било скрило зад върховете на дърветата, когато лисицата се трансформирала в прелестно младо момиче.
Прибрал се селянинът у дома, а на вратата го посрещнала с реверанс млада жена. Влязъл вътре, а там всичко било прибрано, на никое място нямало прашинка, застлано било с коприна, а в сандъците проблясвали златни и сребърни монети. Селянинът се удивил и се зарадвал, само че не дал тип. Хапнал малко и лежащ с младата си жена. Така си живели предостатъчно и щастливо цяла година, само че в една дъждовна есен на вратата им почукал странстващ влъхва и помолил да го пуснат да пренощува. Селянинът го приютил, на сутринта излязъл да го изпрати, а гостът му споделил:

- Ти знаеш ли с кого делиш леглото, покрива и храната си?

Селянинът се усмихнал и попитал:

- А ще стане ли животът ми по-добър от това познание?

Мъдрецът се замислил, поклатил глава и си тръгнал по пътя, без да каже нищо.