Записки на „фотографинята“
Веднъж един клиент ме назова „ фотографиня “. Но това не е нищо. За да добиете цялостна визия за професионалния ни делник, в този момент ще споделя с вас занимателни истории от „ фотографинския “ живот.
Хайде за 150
– Какво ще получа за 300 лв.?
– Фотоалбум, диск със фотосите.
– И това е всичко?
– И това е всичко!
– А за какво фотоалбумът е толкоз безценен?
– Защото това е ръчна работа. Правя го сама. От нулата…
– Не, доста ми е скъпо. Дайте за 150 лв..
– Даваме… Ще ви дам половин диск и половин албум. Става ли?
– Тъпачка! (б.р. – сумите са произволни)
Бартер
– Снимате ли ябълки?
– Аз съм експерт по ябълки. Снимам!
– Супер, елате на следващия ден в 8. Само че нямаме пари – ще ви платим с ябълки
– А какъв брой ябълки оферирате?
– А какъв брой може да носите?
– Ами, аз съм мощно момиче.
– Значи се разбрахме!
Три дни след сватбата
– А нашата поръчка към този момент направихте ли я?
– Направих я.
– Не трябваше.
– Как по този начин?
– Разделихме се.
Защо толкоз скъпо?
– Защо взимате толкоз скъпо?
– Ами… защото… аз…как да кажа… хапвам като свиня!
Диплома имате ли?
– А вие фотограф ли сте?
– Да, пробвам се да бъда!
– А тапия имате ли?
– Нямам диплома…
– Че какъв фотограф сте тогава?…
На вересия
– Ще извършите ли безвъзмездна фотография за една многодетна майка?
– Ами добре… Мога на 14 число когато и да е. Останалите дни са заети.
– Мога единствено на 16 число от 16.00 до 18.00.
— …?
Алергия към думата „ щракни “
(на фирмено парти)
– Ей, ти! Да, ти! Ела тука! Аре… Щракни ме!
Приближавам се към него и с пръст по носа – щр-а-а-к!
