Веднъж двама ученици потърсили учителя си с молба да разреши

Веднъж двама възпитаници потърсили учителя си с молба да позволи техен спор. Учениците не можели да реализират единодушие по какъв начин е вярно да се формулират отговорите при събеседване с клиенти и сътрудници. Първият от тях бил на следното мнение:

- Учителю, аз мисля, че е най-правилно да се дава отговор на заложен въпрос неотложно и по-късно, в случай че е позволена неточност, да се поправя. Не бива да караме събеседника прекомерно дълго да чака отговора!

На което другият възразил:

— Не, не съм склонен! Напротив, отговорът би трябвало да се обмисля деликатно, да се претегля всяка дреболия и подробност, с цел да се даде верния отговор, без значение какъв брой време ще отнеме това.

Тогава учителят взел един апетитен портокал в ръката си и се обърнал към първия възпитаник:

- Ако дадеш на своя събеседник да изяде едната половина на портокала, непочистена от кората, а чак по-късно втората, към този момент почистена, има заплаха да я хвърли, тъй като ще продължава да му горчи от кората на първата половина.

След това учителят се обърнал към втория възпитаник, който досега слушал удовлетворен, предвкусвайки успеха си в разногласието.

- Ти, несъмнено, няма да почерпиш своя събеседник с горчив портокал. Не, ти дълго и усърдно ще го почистваш от кората, от меките бели жилки под нея и така нататък Но, притеснявам се, че твоят събеседник просто ще изгуби самообладание и ще си тръгне без да дочака обещаното.

- Тогава, по какъв начин е редно да постъпим? – в един глас попитали учениците.

- Преди да поднесете портокал на който и да е, научете се да го почиствате по този начин, че да не храните вашия събеседник нито с горчилка, нито с напразни упования. Докато се научите да го вършиме както би трябвало, поверете този развой на този, който се каните да нагостите. И още нещо – по-често белете портокали за себе си!